Тайланд под кожата (трета част)

<< Към втора част

Архипелагът Ко Ланта е тайландският рай на гмуркачи от цял свят. Именно те популяризират Koh Lanta Yai, или Големия остров, на който се намират едни от най-красивите плажове и коралови рифове в Южен Тайланд. На Големия остров е концентриран туристическият живот на архипелага и чужденците обобщено го наричат просто Ланта.

Ланта е активен през т.нар. сух сезон – от декември до март. През останалото време вали дъжд със седмици. Безбожно влажно е. Островът е пуст. Работят магазините и ресторантите само там, където живеят местните – в Стария град на Ланта и в квартала „Бан Саладан“. Там плажове почти няма, затова и рядко отсядат туристи. От бреговете на двата квартала се откриват гледки към Андаманско море и част от островите на архипелага. Гледките са най-красиви от пристанищата на Стария град и „Бан Саладан“.

За разлика от шумните и популярни острови в област Краби – Ко Крадан и Фи Фи Дон, в Ланта цари неприсъщо спокойствие. Това се дължи на религиозните нрави на преобладаващото местно население – малайзийските мюсюлмани. Наркотиците, проституцията и партитата са сведени до минимум и островът заспива след два часа през нощта.

Ланта наистина не прилича на никое друго място в Тайланд. Географското му разположение – излазът към Андаманско море и близостта му до Малайзия – позволява

необикновен религиозен и етнически плурализъм, започнал още преди петстотин години.

Тогава на пристанището на Стария град за първи път спират китайски и индийски търговски кораби. От индийските заселници нищо не е останало, но Тhai-Chinese, или тайландските китайци, тяхната култура и архитектура присъстват навсякъде на острова. Много от къщите в Стария град създават усещането за добре развито, уседнало общество на търговци. И ако пристигнете по море, ще се възхитите на облика на един величав и достоен град, издигнат над морето.

Някои от изследователите на Ланта твърдят, че когато първите кораби пристигат, местното племенно население Urak Lawoi, мокен, или морските номади, вече живеели в наколни жилища покрай бреговете на острова. Други казват, че морските номади са придошли с малайзийското мюсюлманско население преди триста години. Когато пристигнали на острова, малайзийските мюсюлмани се изхранвали с риболов, търговия с кокосови продукти и работа в каучуковите плантации.

Въпреки че Тайланд е една от четирите водещи износителки на естествени полимери в света,

а презервативите и санитарните ръкавици са на удивително ниски цени, голяма част от каучуковите плантации в Ланта са унищожени. Има само няколко останали гори, които лесно се разпознават по паничките, завързани за долната част на стеблата. В тези панички, приличащи на хранилки за птички, се събират белите сокове, латексът на дървото.

В момента малайзийските мюсюлмани, както всички останали в Ланта, се препитават предимно с туризъм. Джамиите им приличат на ананаси, с много по-заоблени куполи от познатите на Балканите. Облеклото им е традиционно и лесно могат да бъдат различени от будистите и морските номади.

Тайландците наричат морските номади Chao Le, или „онези, които живеят и се изхранват от морето“. Както и Chao Nam – „морските хора“. Някои ги назовават Orang Lanta, или „хората на Ланта“. А онези, които припознават асимилационната политика на страната, им викат Thai Mai, или „новите тайландци“. Както в отношението към повечето малцинства по целия свят,

правителството на Тайланд оказва ужасяващ натиск върху морските номади и не признава правото им на собственост, гражданството, както и езика им – мокен, част от австронезийската група езици.

Морските номади са анимисти. Вярват, че не само хората, но и животните, растенията и всяка част от природата притежават душа, способна да общува с всичко наоколо. Приемат морето като своя дом и смятат, че ресурсите му не могат да бъдат владени от хората. Морските номади ловуват от малки. За децата им се знае, че притежават суперсилата да виждат два пъти по-добре под вода от европейските деца. В Ланта морските номади живеят изолирани, върху наколни жилища или в kabang – големи лодки, с които търгуват и ги използват като кухня и спалня. Малка част от тях живеят на сушата. Онова, което видях в техния земен квартал в Ланта, наподобяваше всяко гето.

Въпреки че морските номади, включително и в Ланта, са силно стигматизирани, те се рекламират като екзотична туристическа атракция. Общността им се справя достойно с неприятното отношение към тях, а част от представителите им работят професионално с гмуркачите и им разкриват тайните на Андаманско море.

До 2015 г., освен гмуркачите, основните туристи на Ланта са шведите. Настаняването на острова става в наколни бамбукови жилища или в къщи на кокили, за които споменах в предната статия. Има и няколко ресторантчета. Инфраструктурата още не успява да свърже всички точки на острова, дълъг 25 километра и широк 6. А преди да построят моста „Шри Ланта“ между Ланта и Ко Ланта Ной, втория по големина остров на архипелага, фериботът oт административния център Краби е пътувал повече от час.

Може да се каже, че допреди десет-петнадесет години Ланта е била диво място, където волно са се разхождали маймуни, варани и бездомни кучета, а местните са се препитавали така, както са го правили в продължение на векове. И с малко туризъм. Най-близката ветеринарна клиника се е намирала в Краби, а бездомните кучета и котки освен гладни, са се разхождали болни, при което случаите на ухапвания са били немалко.

Джуни Ковач отваря първия приют за бездомни животни в Ланта и работи с доброволци туристи от целия свят. Вече е почти невъзможно да се срещнат бездомни животни на острова. Lanta Animal Wellfare се издържа от дарения и чрез готварското училище Time for Lime. За един ден в Time for Lime научих основните правила в тайската кухня. Имаше хора от курса, които си тръгнаха с домашен островен любимец, а фондацията на Джуни помогна с цялата документация.

Трябва да призная, че след месец тайландска храна и кулинарен курс, от време на време ми се прияжда нещо познато. Освен пицарията Loro Loco, която миналата година ни изненада със страхотните си пици, тази година открихме Baja Taco и ако не ни беше срам, щяхме да заживеем до заведението на Баха.

Друго приятно откритие за мен беше Националният парк „Му Ко Ланта“, където видях къпещи се слонове, киснещи в малка рекичка варани и безброй видове маймуни. И дървесна змия, която ми се облещи. Но най-приятното от цялата разходка в парка, признавам, беше морското му дъно и се радвам, че си бях взела шнорхела, за да видя безброй причудливи по форма и цвят риби, които изглеждаха така, сякаш плувах в нечий сън.

Като в сън се чувствах и на Ланта Ной. Там живеят само местни. Обиколката му с мотоциклет отнема няколко часа. На Ланта Ной плажове няма, само рибарски селища, усещане за простор и два-три ресторанта. Както и изоставения жълтеникав палат на китайски търговец. На брега на имението е основано поредното рибарско селище.

Вероятно ще мине още едно или две десетилетия, докато динамиката от Ланта се прехвърли на Ланта Ной, но засега такива опасения няма. И понеже моделът ми на съществуване е такъв, че летувам на едно и също място, докато всяко камъче не научи името ми, предполагам, че ще посетя тази част на Тайланд, докато се промени толкова, че повече не мога да я позная.

За финал – ако решите да пътувате към Ланта, не забравяйте: 1) да кандидатствате за виза онлайн – по-бързо, лесно, евтино и човешко е; и 2) да пиете куба либре в кокосов орех, докато гледате как слънцето потъва в Андаманско море.

Наздраве!