Спазването на законите според министър-председателя Бойко Борисов се оказа ненужна формалност. Признанието, за което отдавна подозираме, но досега той не е споделял в толкова изчистен вид, премиерът направи по повод искането на държавния глава Румен Радев да бъде спазена изцяло съгласувателната процедура между него и Министерския съвет по казуса с освобождаването от пост на доскорошния главен секретар на МВР и настоящ вътрешен министър Младен Маринов.

Логиката на Борисов според него самия е желязна: „Като иска да се оттегли от поста, какво имаме да го съгласуваме?“ Разбира се, житейски може „напускането“ именно така да сработва. Институционално обаче нещата не са така прости, защото

демокрацията, за която премиерът твърди, че работи неуморно, е низ именно от формалности. Без тях демокрация няма.

Има други форми на управление без досадните подробности, които се наричат режими. Там всичко става по подразбиране, и то най-вече по волята на вожда.

И ако доскоро ГЕРБ държеше цялата власт, включително и президентската институция, това вече не е така, а на Борисов ще му се наложи да свикне, че с вождизма и партийните нареждания ще му е малко трудно занапред. Най-малкото защото, какъвто и да е президентът Радев, той седна в президентското кресло въпреки ГЕРБ, а не заради тях. Това обаче е тема на отделно разсъждение.

По-важният момент е признанието на премиера относно формалностите. Изпускайки си нервите, Борисов на практика се съгласи с всички обвинения, които до момента е отричал. От „ти си го избра“ по адрес на главния прокурор Сотир Цацаров до опразването на столчетата на журналисти. От нареждането на кмета на Царево да не изпълнява решение на легитимно избран Общински съвет до печалното заключение, че демокрацията в България дори не е фасадна. Защото от един момент нататък „формалност“ става дори имитацията ѝ.

И ако до този момент министър-председателят официално твърдеше, че той защитава европейски ценности, от последните дни имаме поредното доказателство, че и те започват да изглеждат в неговите очи като формалност. Иначе щеше ли Министерският съвет дори на оперативно свое заседание да се хвърли да брани Орбан от наказание от страна на Брюксел? Констатацията на вицепремиера Каракачанов, че „България може да е следващата“ наказана след Унгария, пък доказва, че и партньорите на Борисов отдавна са надживели формалностите на демокрацията и са напълно наясно, че такава у нас не съществува, а това рано или късно ще бъде забелязано от Европа. Опозицията в лицето на Корнелия Нинова съвсем очевидно е на същото мнение.

Впрочем доказателства, че институциите отдавна не функционират в демократичен режим, бяха дадени и онзи ден от председателя на Върховния касационен съд

Лозан Панов, който обясни, че е привикван по телефона в парламента, за да даде отчет на институцията, чийто административен ръководител е.

И ако някой каже, че за това формално Борисов няма вина, ще бъде прав. Генерално погледнато обаче, именно той наложи стила на работа със SMS-и и разбира се, незабравимия „телефон с копчета“, който преди години бе провъзгласен от него за най-доброто управленско решение.

Истината е, че добила вече този маниер на работа – не зачитайки формалностите (по премиерски), – администрацията у нас отдавна не функционира като в нормална държава. В България всичко се върши по телефон, като се прескачат всички процедури и механизми, по които би трябвало да се работи. Защото те са формалности. А телефон се вдига само на познати. Останалите граждани са… формалности. Ето така – на най-дребно битово ниво – управленската логика за ненужните демократични процедури мачка обикновените хора. Които пък не се впечатляват особено, тъй като не се сблъскват с нищо кой знае колко ново. Все пак това са го живели 50 години.

Проблемът е, че когато демокрацията отсъства, няма кой формално да ни защити от властта.

Която, пренебрегвайки формалностите, си назначава главен прокурор, за да може после той старателно да чисти името на депутат, чиито инициали се появяват в тефтер на антикорупционен шеф, а впоследствие са преправени на цифрата 10. Формалност се оказва корупцията в автомобилната администрация, формалности са и изборните процедури. Формалност е съдебната власт, на нея държавата може да си позволи да ѝ звъни по телефона, за да я привиква в парламента. А щом държавата смята, че може да постъпва така с магистратите по протоколни поводи, дали не смята, че така може да решава и дела?

В крайна сметка демокрацията не е нищо повече от формалности. А управлението у нас призна на най-високо ниво, че ги намира за излишни. Нищо чудно, че същото това управление защитава потъпкването на законността в Унгария с аргумента, че ние ще сме следващите…

Заглавна снимка: Кадър от видеоинтервю с Бойко Борисов на Дир.бг

Полина Паунова

Полина Паунова

Политически журналист. Вярва, че единствено с вникване в политическите процеси може да се променя държавата.