Тиктакащата бомба на криптофашизма

Препубликуваме тази статия на американския журналист Хамилтън Нолън с изричното позволение на списание In These Times (© 2022). Оригиналният текст на английски е достъпен на inthe​se​times​.com. Преводът на български е на Йовко Ламбрев, а акцентите и препратките са добавени от редакцията на „Тоест“.

Неизбежният срив на пазара на криптовалутите ще тласне американската политика в още по-страшна посока.

Да се правят прогнози за предстоящи социални и политически катастрофи е хазартно начинание, защото повечето от вълнуващите неща в историята не са били предвидими. Но може да се опитаме да чертаем исторически паралели въз основа на общи икономически или културни тенденции. В САЩ през 2022 г. имаме ожесточена и разрастваща се културна война в комбинация с огромен ценови балон на активите, който от две години се подхранва с пари от държавни стимули – и всичко това е на гърба на невероятно слаба реална икономика, разгромена от пандемията. Ако смятате, че ядосаните бели мъже са били страшни през годините на управлението на Тръмп,

само изчакайте, докато се спука криптобалонът.

Да поразсъждаваме върху това. В основата на всичко, което се случва сега в САЩ, стои някаква къснокапиталистическа нихилистична политика, движена изцяло от културни войни – едно почти примитивно бягство от рационалността, резултат от половин век нарастващо неравенство и разпадаща се вяра в неефективните публични институции. Американската мечта е мъртва: децата вече не се справят по-добре от родителите си. Край и на мечтата за домакинство, което се издържа с дохода на един човек. На нейно място имаме гиг икономика, съкрушителни студентски кредити, смърт на синдикатите и всеобща несигурност. Богатите са невъобразимо по-богати, а всички останали въртят на място колелото.

Републиканците отговориха с културни войни, вместо реално да се заемат с преразпределяне на богатствата. И това, по ирония на съдбата, им се получи, защото институциите, които могат да възпрепятстват засилването на тази войнствена политика, са същите, които в момента линеят. Технологичните промени и разрояването на основните медии засилиха разделението ни на враждуващи политически лагери – идентичностно противопоставящи се племена, които още повече радикализират електоралната политика и на свой ред биват радикализирани от нея в един безкраен порочен кръг.

Такава е земята под краката ни в САЩ днес. И в тази почва през пролетта на 2020 г. покълна пандемията. Икономиката за кратко спря и настана паника, а след това правителството изсипа много пари за стимули, с което успешно предотврати нова Голяма депресия. Дотук добре. Ефектът от това обаче е, че в САЩ просто има много повече пари, отколкото преди. Тези пари се вляха във всякакъв вид активи – акции, недвижими имоти, какво ли не. И подхранват странни балони – от онези, които се раздуват, когато хората отчаяно търсят спасение.

Мийм акциите (като тези на GameStop, които хвръкнаха и после се сринаха) и техните графики нагоре и надолу се превърнаха в ярка илюстрация на факта, че схемите „напомпай и зарежи“ не могат да изпълняват ролята на функционираща система за обществено осигуряване. Още по-значителен е възходът на криптовалутите (и в по-малка степен на NFT – ефимерните онлайн произведения на изкуството, чиято стойност вече се доближава до тази на целия традиционен пазар на изкуство в САЩ). Криптото вече струва трилиони долари. Цялата тази стойност се основава не на някаква фундаментална полезност, а по-скоро на идеята, че винаги ще има някой друг, който ще дойде и ще плати повече, отколкото вие сте похарчили за вашето крипто. Това ще свърши зле.

Наричат ги ​​„криптовалути“, но те очевидно не са валути.

Стойността им се колебае твърде много, за да бъдат полезно средство за размяна. Какво са те тогава? Едни колекционерски, чисто спекулативни обекти с нулева себестойност. Ако купите акция, вие се сдобивате с частичка от даден бизнес; ако купите къща, дори цената ѝ да падне, ще продължавате да имате къща. Ако купите биткойн, вие получавате едно заглавие на парче компютърен код, което не може да ви бъде полезно с нищо, освен ако някой друг не бъде някак убеден да ви даде пари за него. В разгара на манията, в която се намираме сега, цената на тези въображаеми активи има тенденцията да расте, защото колективната обществена нагласа е, че цените ще растат. Когато тази нагласа се промени – дали поради страх, или някакво събитие, което ще провокира притежателите на криптовалути да ги обменят за кеш, – цената им ще се сгромоляса. Тази базисна динамика е демонстрирана милиони пъти във финансовата история, често чрез активи с много по-голяма реална стойност от криптовалутите.

Те, както и мийм акциите, са лош заместител на американската мечта. Една функционираща нация би прекратила умишленото манипулиране на границите на избирателните райони, би реформирала начина, по който се финансират предизборните кампании, би сложила край на филибъстъра (тактика, използвана в Сената на САЩ за забавяне на гласуване по дадена тема или задушаване на дебата по нея – б.пр.), би премахнала недемократичния Сенат на САЩ, би обложила свръхбогатството, би изградила система за обществено здравеопазване и социално осигуряване, за да гарантира, че никой в ​​нашата много богата страна няма да пропадне през финансовите пукнатини на живота и да бъде погубен. Но това не е американският начин. Американският начин е да аплодираме малкото свръхбогати късметлии, да ги героизираме и да търсим как да станем като тях, въпреки че подобно нещо е математически невъзможно. Вместо социализъм ние дадохме на хората криптовалута. И те – поне по-голямата част от тях – я купуват не заради някаква възвишена вяра в технофутуризма, а защото мислят, че това е начин да забогатеят бързо на достъпна цена.

Криптото е просто модерен лотариен билет.

Но докато за лотарийните билети плащате някаква малка сума еднократно, криптото ще се изстреля до луната, а после с трясък ще катастрофира в канавката. Може би най-горчивата ирония е, че докато обикновените хора се тълпят на опашка за криптовалути, смятайки, че това е утопичната земя на възможности за малкия човек да припечели пари, в действителност цялото нещо в голяма степен се контролира от малък картел богати инвеститори. Точно както всичко останало.

Крахът на криптовалутата неизбежно ще настъпи – по същата причина, поради която всички схеми на Понци в крайна сметка рухват: няма безкрайно количество нови хора, готови да плащат постоянно растящите цени на нещата, които притежавате в момента. По-интересният въпрос е не дали множество дребни инвеститори ще загубят много пари от своите криптоинвестиции, а какво ще стане след това.

Ето какво ще се случи, когато стотици хиляди инвеститори се разорят от криптосрива:

Те ще се радикализират. Това няма да се почувства като обикновен ценови спад, тъй като за най-ревностните си привърженици криптото е много повече от обикновена инвестиция – то е изход от американския капан. То е наличие на възможност, шанс за икономическа мобилност, утвърждаване на идеята, че виe, редовият трудов човек без връзки, можете да отскочите от дъното към върха благодарение единствено на собствените си рационални решения. Когато този мит бъде разбит, ще последва разочарование от американската система. За съжаление, предвид реалността в момента, тези новообезверени, радикализирани, гневни и разорени хора ще са много по-склонни да се обърнат към фашизма, отколкото към социализма.

Криптото – това портфолио от безполезни в същността си онлайн жетони – вече се крепи почти единствено на мит. Стойността за потребителя е толкова мъглява, че когато тя се стопи, почти всяка произволно съчинена история ще може да послужи за достоверно обяснение. Беше Федералният резерв! Правителството! Левите, които мразят предприемачеството! Бяха тъмните и коварни сили на сенчестата дълбока държава! Всичко ще свърши работа. И ще насъска още повече онези предшественици на повярвалите в криптото като добър заместител на американската мечта – тълпата читатели на спортни сайтове, технологични либертарианци и хора, които купуваха сребърни кюлчета от Алекс Джоунс, преди да се преориентират към биткойн.

Криптоевангелистите са силно увлечени по някакво нюейдж либертарианство и антиправителствено десничарство, но когато видят как финансовите им мечти се изпаряват, вероятно ще прицелят отмъщението си към всичко, което така или иначе вече презират. В по-широк смисъл това ще доведе до голям брой нови ядосани, огорчени, разочаровани и обезнадеждени хора, които са твърде затънали в културните войни, за да се обърнат към солидарността вместо към омразата.

Така че, ако напоследък се забавлявате с крайностите на времето, в което живеем, помислете

как точният момент на срив на криптовалутите може да постави под съмнение базисното съществуване на американската демокрация.

Ако катастрофата се случи, да речем, шест месеца преди президентските избори през 2024 г., това може да е достатъчно, за да върне Доналд Тръмп или някого от неговите послушници обратно в Белия дом и да отрови още повече обществените дебати с ярост и отмъстителност. Забавна тема за спекулиране.

Спецификата на тези промени, разбира се, е непредвидима. Но съм достатъчно уверен да кажа, че когато след време погледнем назад, ще видим криптото като гаргантюански балон, който – както капитализмът винаги прави – е заличил спестяванията на много обикновени хора, които не могат да си позволят такива загуби, а е оставил богатите предимно незасегнати. И всичко това, защото успя да убеди обикновените хора да повярват, че този път е различно. Заблудата, че спасение от капитализма може да се намери в нов, по-умен капитализъм, е невероятно съблазнителна и винаги погрешна. Да се надяваме, че ще се измъкнем, преди да е станало твърде късно.

In These Times е независимо прогресивно издание, поддържано финансово от своите читатели. Създадено е през 1976 г. от журналиста и историк Джеймс Уайнстийн с цел да насърчава демокрацията и икономическата справедливост, да разпространява идеи за по-хуманен свят и да предоставя трибуна за дебат относно политиките, които формират бъдещето.

Заглавна снимка:  Harrison Kugler @ Unsplash