„Той е моя вяра, мой свят, болест моя, лекар мой.“ Хомосексуалност и ислям (продължение)

<< Към първа част

… И все пак каква е историческата гледна точка към хомосексуалните практики в мюсюлманския свещен закон?

Сложна, но не безкрайно противоречива, ако предприема логически непоследователния ход на представяне на извод преди аргумента. Впрочем понятие като „хомосексуалност“ не съществува в мюсюлманската традиция. Основният термин е лиуат, а пък за онзи, който го практикува, се изработва понятието лути, оттук и глаголът талаууата, тоест „постъпвам като народа на Лут“. Те имат корени в текста на Корана, където се говори за греха на „народа на Лут“ и последвалото му унищожение. 

Лут е кораничният еквивалент на библейската фигура на Лот от разказа за Содом и Гомор в Битие 19 в Библията. В мюсюлманското Свещено писание се появява на няколко места, например 7:80, където се говори за народа на Лут и „скверността [фахиша], която преди вас не е сторвал никой народ“. Въпросната „скверност“ откриваме и в 27:54 или пък в 29:28. Без изрично да се указва от какъв характер е, историческата правна и богословска традиция недвусмислено развива възгледа, че става въпрос за практикуване на содомия между мъже. Кораничният разказ задава и тона на предписаното наказание за прегрешението, доколкото именно „ураган от камъни“ (54:34) и „порой камъни от глина“ (15:74) е средството, чрез което Аллах наказва народа на Лут.

Сборниците с преданията на Пророка, т.нар. Сунна, като друг основен източник на правно нормотворчество също обрисува практиката със силно негативни краски. Там „народът на Лут“ се появява сред заръките на Пророка в тематичните раздели, посветени на онази особена категория наказания, обозначавани с термина хадд, букв. „граница“ – познатите ни отрязвания на ръката на крадеца, пребиване с камъни за прелюбодейство, екзекуция при метеж срещу управника и пр. Достатъчно красноречиви са опасенията на Пророка: „... нещото, от което най-много се страхувам за общността ми, са делата на народа на Лут.“ Относно прегрешилите пък той заръчва:

... убийте с камъни онзи, който е отгоре, както и онзи, който е отдолу, както онзи, който го върши, така и онзи, комуто го вършат. 

А както знаем, поне от времето на прадядото на мюсюлманската юриспруденция Аш-Шафии от VIII–IX век основните стълбове на мюсюлманското право са Корана и Сунната. От тях чрез техники като аналогията (кийас) и консенсуса на богословите (иджма‘) се извличат приложими в различни контексти постановки. На този принцип и до днес се конструират и отговорите на богословите и правистите в големите портали за онлайн консултации (фатауа). И тук се случва нещо подобно – чрез аналогия с прегрешението на прелюбодеянието (зина), тоест сексуални отношения извън легитимната рамка на брака или с робини, хомосексуалната практика се разглежда като подлежаща на същото наказание. И то традиционно е пребиване с камъни. По силата на предадени истории около зетя на Пророка Али ибн Аби Талиб и неговия близък съратник и пръв халиф Абу Бакр се допуска и изгаряне или хвърляне от високо. 

Аналогията между прелюбодеянието и хомосексуалния акт е стандартна. Големите мюсюлмански правни школи се придържат основно към нея, при все че съществуват известни нюанси – за някои течения смъртно наказание се полага при всички случаи, други въвеждат разграничаване в зависимост от това дали извършителите са женени, или не. И накрая идват тези, според които наказанието може да бъде смекчено. Вместо санкция от категорията хадд, която не подлежи на оспорване, се предписва наказание като бой с камшик от по-меката категория та‘зир, тоест по преценка на шариатския съдия (кади). Така смята например Ибн Хазм от Кордоба през XI век. А той, въпреки че принадлежи към една от най-буквалистичните школи в мюсюлманското право, си позволява доста фриволни асоциация по темата за любовта между мъжете в най-известното си литературно съчинение с поетичното заглавие „Пръстенът на гълъбицата“. 

По смисъла на така зададената терминологична и нормативна рамка, предмет на регулация са хомосексуалните отношения между мъже, но най-вече самият акт на съвкупление. И те винаги се разглеждат в силно негативна светлина. Отношенията между жени рядко стават предмет на анализ и също касаят самия акт, който бива обозначен с друг термин – сихак или мусахака. Той, подобно на лиуат, впоследствие придобива и по-общо значение и започва да се употребява в смисъла на лесбийство. 

Но как гледат днешните богослови на постъпилите към тях запитвания от мюсюлмани?

Какво е наказанието за хомосексуалност [лиуат] и има ли разлика между онзи, който го върши, и комуто го вършат? –

задава въпроса си един мюсюлманин в портала на влиятелния богослов Мухаммад Салих ал-Мунаджжид,

Подобен тип запитвания и отговорите им са златна мина. Тук отговорът на шейха е подробен, затова започва с кратко резюме. Ако искате, четете само резюмето, както при османските мюфтии, които отговарят единствено с „Да, може“ или „Не, не може“, без да са длъжни да се обясняват. 

Резюмето е кратко и недвусмислено – всички авторитетни съратници на Пророка, твърди богословът, са напълно съгласни, че извършителят трябва да бъде убит. Само че, казва, мненията им се различават по начина на екзекуцията. Някои, измежду които е и Абу Бакр, верният приятел на Пророка, твърдят, че престъпникът трябва да бъде изгорен с огън. Други пък препоръчват, че трябва да бъде хвърлен от високо, а пък трети – че трябва да бъде убит чрез замеряне с камъни. 

Но след времето на Пророка правистите развиват по-детайлни мнения. Някои казват, че при всички случаи трябва да бъде убит, независимо дали е женен, или не, а според други, ако е женен и го извърши, подлежи на убиване с камъни, иначе само го бичуват. Подробният отговор пък се опира до голяма степен на разсъждението на богослова Ибн Кайим ал-Джаузия от XIV век. 

Съществува обаче казус, при който не са те хванали, така че е възможно да не изпиташ цялата строгост на шариата. За такъв случай разбираме от портала, финансиран от катарското Министерство на религиозните дела, където има цял раздел за наказания, свързани с хомосексуалност (лиуат) и „извращение“ (шузуз, един от другите термини).

Именно там мюсюлманин на 27-годишна възраст споделя, че бил изкушен многократно от хомосексуалността, за което се разкайва, и пита какво да стори. Отговорът е очакван: препоръчва се покаяние според редица предания от Пророка и Корана, като отново се цитира съчинението на Ибн Кайим ал-Джаузия. Някои текстове се превръщат в евъргрийн и си остават такива дори след седем столетия. Очертават се обаче и трите степени на подхлъзване към този грях (и престъпление, доколкото по шариата често пъти категориите се припокриват). Първата е само чрез гледане, втората е чрез телесен контакт под формата на прегръдки и други интимности, и накрая, третата е самият акт, който е най-голямата скверност.

Сексуалните практики между жени също не остават встрани от запитванията на мюсюлманите. Ето какво гласи друг въпрос:

Знам, че практикуването на секс между жени е възбранено, но искам да знам какво е наказанието. Сестра във вярата ми каза, че наказанието е точно като това за прелюбодеянието – бой с камшик за неомъжените и пребиване с камъни за омъжените.

Отговорът на шейх Мунаджжид е нюансиран – при все че някои религиозни учени го смятат за голям грях, не се полага наказание като за прелюбодеяние, защото не е такова. Полага се възпитателна наказателна мярка по преценка на съдията. Богословът Ибн Кудама също намира място в отговора – според него Пророкът е казал, че сексуалният контакт между жени все пак се смята за прелюбодейство (зина), но не се полага пълното наказание, защото няма как да се осъществи акт на проникване (джима‘). Оттук и следва отсъждането на наказание по преценка на съдията. Дават се и препоръки за излекуване от порока: обръщане към Аллах в чистота, преклонение и благочестие, свеждане на погледа с цел избягване на изкушенията, спомен за починалите, на които е отсъдено според делата им и не могат да направят нищо, за да изкупят греховете си, или да добавят още добри дела, занимания с полезни неща, а накрая нещо съвсем прагматично – препоръка за женитба колкото може по-скоро. 

Този текст няма претенция за всеобхватност. Със сигурност не отчита цялата палитра от нюанси в отношенията между половете. Не разглежда например възгледите за трансджендър хората, за хора с белези на двата пола или за кросдресинга. Не проблематизира в дълбочина правата на ЛГБТ общностите в Близкия и Средния изток. Няма и за цел да сравнява през границите на традициите в други монотеистични религии, нито пък да търси паралели с античния идеал за любовта между зрял мъж и младеж. За сметка на това открехва пролука, през която да надзърнем към обосновката на точно определено устойчиво отношение към ЛГБТ общността. С него може да сме съгласни или не, но то със сигурност съществува. 

Може да твърдим, подобно на изследователката, цитирана в началото, че тази строгост произтича не от „задълбочено разбиране“ на религиозния закон, а от изначално предпоставена и аксиоматично зададена цисджендър гледна точка. Звучи ми като изказване в духа на „те не са разбрали правилно Корана и Пророка и са си измислил фундаментализми“. Не бих се наел с такъв дързък мисловен експеримент чрез омаловажаване на значението на нормативния текст. Не може да си затворим очите за основанията за такова отношение към практиките на гей общността. 

Но какво можем да направим тогава? Трябва да се „считаме с реалностите“, както казва Тодор Живков в една от речите си.

ЛГБТ общности в Близкия и Средния изток са съществували и ще съществуват независимо от възгледите на „ходжите“,

както пейоративно ги наричат раздразнените им противници.

Може да се опитаме например да разделим постановките на свещения закон от тези на вярата в духа на едно „осветскостяване“ на религията, подобно на историческите процеси на секуларизация в Европа. Според това виждане придържането към свещения закон е историческа отживелица, следователно е незадължително. Коранът не е наръчник по право, твърдят застъпниците на такъв възглед. Оттук и религиозният закон може бъде категорично поставен настрани от основните положения на вярата като несъществен. 

Може да се предприеме и друг ход. Да се опитаме да обосновем иновативни тълкувания – както при съвременните усилия да се предоговорят понятията за пол в исляма по линия на изпълване на думи като фитра (сходно на „природа“) с ново съдържание, включващо и това да си гей. По редица причини тези контранаративни начинания в посока разчупване на основни доктринални положения засега остават в сферата на екзотичната интелектуална спекулация. И в момента, в който нормата започне да определя практиката, крайният резултат – с цялата му строгост – може да бъде доста предсказуем. Без значение дали ни харесва, или не.

Наказанието на народа на Лут, ръкопис от XVI век на „Житията на пророците“ от Исхак ибн Ибрахим ан-Нишапури (XII век), дигитална колекция на Берлинската библиотека

В рубриката „Ориент кафе“ Атанас Шиников поднася любопитни теми, свързани не толкова с горещата политика, колкото с историята и културата на Близкия изток. А той, древен и днешен, е по-близко до нас и съвремието ни, отколкото си представяме.