Трансът на Върховния касационен съд

Вместо увод: няколко терминологични уточнения

Какво означава „транс“? С тази съставна част на думите се означава преминаване на някаква граница или на друго място – например трансатлантически полет или транснационална инициатива. В този смисъл „да изпаднеш в транс“ ще рече, че съзнанието се „пренася“ някъде другаде.

Трансхора пък са онези, чиято джендър идентичност не съответства на пола, с който са се родили, един вид – преминава „границата“ му. Трансмъжете са се родили като жени, но имат устойчива мъжка идентичност (често – от ранна детска възраст); при трансжените е обратното. В българските официални документи се използва терминът „транссексуалност“, макар че в строгия смисъл на думата транссексуалните са само част от трансхората – тези от тях, които променят пола си с хормони и/или операции.

Въпреки демонизирането на понятието „джендър“ в резултат на кампанията против Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция (ИК), има смисъл то да се употребява и да се разграничава от „пол“. „Джендър“ са социалните и психологическите измерения на пола.

Пример: няма различия между половите признаци на жените в България и Афганистан, но първите имат право на образование, а вторите – не. Освен това едни и същи афганистанки доскоро са имали право на образование, а вече нямат, без нищо в биологията им да се е променило. Как едно общество разбира ролята (включително биологичната) на жената, е въпрос на джендър, не на пол.

Решението на Върховния касационен съд за трансхората накратко

В България е възможно трансчовек да смени пола си по документи, или поне беше повече от 30 години – до 20 февруари т.г. Възможността се предвижда в Закона за гражданската регистрация (чл. 75, ал. 5) и в Правилника за издаване на български лични документи (чл. 20, ал. 2, т. 4). А в Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация изрично се казва, че в дискриминационния признак „пол“ се включват и случаите на промяна на пола (§ 1, т. 17). Тъй като обаче няма ясни правила какви са критериите, за да се допусне такава промяна, съдебната практика в това отношение е противоречива.

На 20 февруари Върховният касационен съд (ВКС) в свое тълкувателно решение отговори на въпроса: „Допустимо ли е и при какви предпоставки съдът да допусне по реда на Закона за гражданската регистрация промяна на данните в съставените актове за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален?“

Краткият отговор на този въпрос според ВКС, е „не“, с което на практика съдът забрани юридическата смяна на пола:

Обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален.

Така смятат 28 от общо 49 съдии, а 21 са на обратната позиция и се подписват под особено мнение, в което мотивират несъгласието си. Според тях решението „трябва да бъде точно в противоположен смисъл. Съдът може да допусне правна промяна на пола на транссексуален човек, като съобрази характерните особености на всеки конкретен случай и наличието на баланс между обществените и личните интереси“.

Решението на ВКС не пада като гръм от ясно небе. Преди него беше Конституционният съд

На 27.07.2018 г. КС отсъди, че ИК противоречи на Конституцията на България, с аргумента, че понятието „джендър идентичност“ не съответства на „половата бинарност“, т.е. на разбирането, че съществуват само два пола. КС също заключи, че само биологичният пол е конституционен и социалната роля на жената е да бъде майка. Да се чуди човек защо конституционни съдийки, подписали се под решението, са станали такива, вместо само да раждат деца.

На 26.10.2021 г. КС постанови в духа на предишното си решение, че полът според Конституцията има единствено биологичен смисъл и няма социално или психологическо изражение, отделно от биологичното. Нищо че в Основния закон не се обяснява какво е пол (както впрочем и в ИК). В мотивите ставаше дума не за човешки права, а за семейство, традиции, религия, църква и бинарност на пола.

Ако след първото решение на КС съдилищата, които трябваше да се произнасят по дела за юридическа смяна на пола на транслица, започнаха да постановяват повече откази, то след второто отказите се увеличиха в още по-голяма степен.

Мисловните еквилибристики на ВКС

В двете си решения КС интерпретира както Конституцията, така и международни документи, които България е ратифицирала, доста фриволно спрямо съдържанието и духа им, но в унисон с доминиращата антиджендър реторика. ВКС не просто се съобразява с КС като с по-висша инстанция, а и надгражда интерпретативните му прийоми в опитите да подчини изцяло правото на личен живот на обществения интерес.

Тълкувайки решението на КС от 2021 г. например, ВКС буквално отменя статута на светска държава на България: понеже „ценностните разбирания на обществото“ са „формирани от религията и морала“ (а кой реши, че именно от това са формирани?), „налагането от страна на държавата на правни разрешения, намиращи се в колизия с установени морални и/или религиозни норми и принципи, би се характеризирало със спорна легитимност и би компрометирало регулативния им потенциал“.

За да останем в религиозната стилистика, ВКС тълкува и конвенциите за правата на човека, които България е ратифицирала, а също и практиките на Европейския съд за правата на човека, както дяволът чете евангелието. България бива съдена от Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) отново и отново за случаи на отказ за смяна на пола, а едно от най-важните дела е „Я.Т. срещу България“. В същото време ВКС твърди, че тази тема е от компетентността на държавите членки на ЕС. Което е само частично вярно – държавите сами решават как точно да спазват човешките права, но са длъжни да ги спазват.

В особеното си мнение несъгласните с решението съдии посочват и абсурда в разбирането за „биологичен пол“ и на ВКС, и на КС:

Според общоупотребимия български език „биологичен“ означава „който е свързан с живота, с живите организми“. Нито българският съд, в продължение на повече от тридесет години, е допускал правна промяна на пола на починали лица, нито ЕСПЧ е приемал, че съществува такава правна възможност. Транссексуалните лица, интерсексуалните лица и другите лица, при които е необходима промяна на пола по медицински причини, са живи хора и техният пол е биологичен според Конституцията на РБ.

Ходещото опровержение на половата бинарност

„Решението на ВКС бетонира юридически дискриминацията на трансхората. Трансчовек вече не може да се оплаче, че е дискриминиран в резултат на отказа за юридическа промяна на пола си, защото според решението няма дискриминация. Най-циничното е, че ВКС не спира трансхората да водят дела, само предопределя изхода им – тези дела трябва да получат отказ“, отбелязва Пол Найденов в разговор с „Тоест“.

Пол Найденов е интерсекс – тоест човек, чийто пол не е ясен по рождение, и то не в смисъла на джендър, а чисто биологически. Той е човек, чиято биология не съответства на очакванията за представител на лице от мъжки или женски пол. Насилствено е „преправен“, за да задоволи очакванията на обществото за човек от женски пол.

Пол е първият интерсекс човек в България, който завежда дело за промяна на пола в личните си документи. Печели го през 2017 г. Хора като него са живо опровержение на схващането на КС и ВКС, че полът е само бинарен. Опровержение, което няма нищо общо нито с морала, нито с религията.

Пол Найденов обръща внимание, че освен всичките си проблеми, решението на ВКС е противоконституционно спрямо предходното на КС. Защото според ВКС полът, с който човек се е родил, е непроменим. По тази логика интерсекс хората не могат да си сменят пола в документите, а КС подчертава, че това е възможно.

Въпреки че не е транс, на Пол не са му чужди проблемите на трансхората. Преди да спечели делото, му се е случвало да не го назначат на работа след спечелен конкурс само защото в автобиографията си е Пол Найденов, държи се и изглежда като мъж, а името в личната му карта е женско. Опитът го е научил да забелязва неловките детайли във всекидневието на трансхората, чиито документи не са сменени:

В решението на ВКС се казва, че то не накърнява правата на трансхората, но когато трансчовек, изглеждащ като мъж, отиде в болницата и го викат пред всички с женско име, това не е въпрос на човещина.

Според Пол най-неприятното е, че ВКС „препраща топката във вратата на правотворчеството, тоест той буквално настоява да се създаде закон за смяна на пола, което най-вероятно ще рефлектира в абсолютно мракобесно законодателство“. Под „мракобесно“ има предвид например налагането на задължителна кастрация. Така пола си по документи ще могат да сменят само хора, които са готови да се подложат на такава процедура и чието финансово и здравословно състояние я позволява. Той се тревожи, че няма обединена общност на трансхората в България, която да отстоява интересите си, поради което такъв закон няма да е разработен съвместно с тях.

А какво всъщност пише в Конституцията

Ако четем Конституцията по логиката на КС и респективно на ВКС, излиза, че мъжът има само една социална роля. И тя е… да се ожени. Защото единственият път, когато се споменава думата „мъж“ в Основния закон, е в чл. 46, т. 1, в която се казва, че бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Споделям това прозрение с Пол Найденов, който продължава логиката на разсъждение:

Пряко следствие от решението на ВКС е, че чисто хипотетично може да се окаже, че изнасилването не е противоконституционно, защото, ако жената зачене в резултат на него, това значи, че тя изпълнява конституционната си роля да бъде майка.

Ако излезем от паралелната реалност на мисловния транс на ВКС и КС, както и от политическите злоупотреби с темата, Конституцията изглежда съвсем различно.

В Основния ни закон не става дума за биологичен пол. Единствените биологични неща, които се споменават в нея, са ресурси на морските пространства, силно действащи вещества и препарати.

Не се споменават нито „традиционно семейство“, нито „традиционни ценности“, нито „традиции“. Единствената употреба на дума с този корен е в чл. 13, ал. 3, която гласи, че традиционната религия в България е православието. Но в горната алинея се подчертава, че религиозните институции са отделени от държавата, а в долната – че религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.

По логиката на горното и КС, и ВКС, и партии като БСП, която предизборно обещава да инициира референдум за „джендър идеологията“, пряко нарушават Конституцията.

Ценностите, за които става дума в Основния закон, са два вида – общочовешки (споменават се два пъти) и национални (веднъж). За националните ценности не е уточнено какви са, а общочовешките са шест – „свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост“. Поне пет от тях решенията на КС и ВКС нарушават (за мира може да се спори).

Що се отнася до религията, в Конституцията се търси баланс между религиозната свобода и светското законодателство. „Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите“, се казва в ал. 2 на чл. 58. Не личи КС и ВКС да се съобразяват и с това.

Малко вероятно е съдиите от КС и ВКС да не си дават сметка колко абсурдни решения вземат и какви може да бъдат последствията от тях. Не само за транс и по-общо за ЛГБТИ хората, нито само за жените, преживели насилие, а за България и международния ѝ авторитет като цяло. Тези последствия ще лежат на тяхната съвест.

За финал – опит за нотка оптимизъм

„Надявам се, че ще напишеш оптимистична статия, защото в момента много трансхора буквално са изтрещели. Десетки дела за промяна на пола отлежаваха и сега ще завършат с отрицателни решения“, споделя Пол Найденов в края на разговора ни. Отговарям, че идеята ми беше по-скоро да напиша иронична статия.

Опитвам се да намеря нещо оптимистично в цялата ситуация. И то е в предположението, че абсурдният транс, в която се вкара България в резултат на антиджендър кампанията и чийто последен връх е решението на ВКС, не може да продължава вечно. Рано или късно ще се блъсне в нещо, което ще го спре или поне ограничи. Например в европейските институции.

Но пък не е много оптимистично да се надяваме все някой отвън да ни спасява. Ще ми се жените и трансхората в България повече да се борят за правата си. Както и партиите, които претендират да са демократични и проевропейски, да не се снишават от страх да не им падне рейтингът. И да не оставят само „Възраждане“, БСП, радикални националисти и ултраконсервативни религиозни организации да се изказват по темата.

Чисто теоретично не е невъзможно всичко това да се случи. По-добре теоретичен оптимизъм, отколкото никакъв, нали?

Заглавно изображение: Един от лъвовете пред сградата на Съдебната палата в София, където заседава ВКС. Снимка: Wikimedia Commons / Bin im Garten Колаж: „Тоест“