Тревожни размисли по повод новия сериал на БНТ „Тревожност“

Да се говори за психичното здраве е важно. Особено в страна като България, в която хората с психични проблеми често са стигматизирани. Провокирането на „размисъл и обществен разговор по тази тема“ е основната цел на новия сериал на БНТ „Тревожност“, чийто първи епизод беше излъчен на 29 септември 2024 г. Негов режисьор е Илиян Джевелеков, познат още от LOVE.NET, „Вездесъщият“, „Порталът“, както и „Дзифт“, на който е продуцент. Той е и част от екипа на сценаристите, включващ също Матей Константинов, Емил Стефанов и Радослава Топалова.

Част от казусите, разглеждани във филма, се основават на книги на психотерапевта Огнян Димов и на случаи от практиката на детския психолог Иван Игов, който е сред основателите на училищната психология в България. А режисьорът Джевелеков е учил психология.

Дотук всичко изглежда обещаващо. Първото впечатление от „Тревожност“ обаче повдига някои смущаващи въпроси.

Интересна песен с още по-интересен контекст за проблематична медийна регулация

Песента, с която започват и завършват сериите, пасва на тематиката и като настроение, и като текст, и определено грабва зрителското внимание. Като стана дума за текста, той е на Соня Момчилова, която до април 2024 г. беше председателка на Съвета за електронни медии (СЕМ). Тя зае този пост през 2021 г. и беше от квотата на президента Румен Радев.

Момчилова има опит в писането на текстове на песни още от времето, когато е била част от екипа на студентското предаване „Ку-ку“, в който впрочем е бил и режисьорът на „Тревожност“ Илиян Джевелеков. Оттук погледнато, има логика тя да е поканена да даде своя принос – все пак не всичките ѝ текстове са цинични като тези на произведенията ѝ „Мама на татко не дава“ или „Ще ти скъсам г*за“.

Само че към началото на снимките на сериала Соня Момчилова все още е председателка на СЕМ. Като такава нейно основно задължение е да съблюдава дали електронните медии спазват професионалните и правните стандарти. Ала за да си коректив на професионалните стандарти, самият ти трябва да имаш такива. А Момчилова неведнъж е заемала, меко казано, спорни позиции. Ето няколко примера:

• През 2022 г. председателката на СЕМ се възмути от разследване на международни медии с участието на българската журналистка Мария Черешева и го обяви за „платено“. Разследването беше за използването на огнестрелно оръжие от Граничната полиция срещу хора, търсещи убежище. 
• През 2023 г. Момчилова тиражира невярното твърдение, че транс жената, известна като Емили Йорданова, известна с прякора Тротинетката и задържана за случай на унижение на лице с увреждане, е „припозната“ като „Човек на годината“ от Българския хелзинкски комитет (БХК). В действителност тя е била номинирана от външно на БХК лице (още отпреди да се прочуе с екстремното каране на тротинетка), но не е от наградените.
• Същата година колегите ѝ от СЕМ се дистанцираха от твърдението на собствената си председателка, че клането в Буча е „пропаганда“.
• Освен това Соня Момчилова нееднократно е правила внушения в духа на руската пропаганда – още от времето, преди да оглави СЕМ, а и след това.

Що се отнася до БНТ, по времето на Момчилова обществената телевизия не само се радваше на регулаторен комфорт. Председателката на СЕМ направи всичко по силите си, за да бетонира Емил Кошлуков като директор на БНТ, макар мандатът му да е изтекъл преди вече две години. На първа инстанция съдът постанови, че Момчилова еднолично и незаконосъобразно е прекратила конкурса за нов директор на обществената телевизия. Но докато по-горната съдебна инстанция не бърза с решението си, Кошлуков си векува на поста.

Ето защо фактът, че Соня Момчилова е авторка на текста на песента от сериала на БНТ „Тревожност“, свидетелства ако не за конфликт на интереси, най-малкото за морална проблематичност.

Как „Тревожност“ представя жените, които не искат да раждат деца

Във втория епизод психотерапевтът д-р Манов, който е един от главните герои, уточнява, че коректното название за хората, потърсили психотерапия, е „пациент“, а не „клиент“, затова и в тази статия се използва думата „пациент“.

Първият казус на пациент, представен в дебютната серия на „Тревожност“, е на жена, която не иска да има деца. Тя отива на терапевтичната сесия с много къса пола и през цялото време си наглася краката в различни пози, така че де що има консервативни зрители да се възмутят от „неприличното“ ѝ облекло. Поводът за посещението ѝ е чувството на вина заради проявена агресия към роднинско дете, но проблемът, разбира се, се оказва по-дълбок.

Пациентката казва, че крие ужасни тайни и че ако има деца, те няма да са щастливи с майка като нея. Разговорът стига до отношенията със съпруга ѝ, когото тя описва като добър и обичащ я човек. Жената споделя, че крие от мъжа си, че не е спряла противозачатъчните, оставяйки го да си мисли, че ще имат дете.

Интересна е реакцията на психотерапевта. Един добър професионалист би останал на неутрална позиция, но терапевтът взема страна – и то тази на мъжа. „Какъв е този мъж, който не заслужава […] да му родите дете?“, пита реторично той. Тази формулировка предпоставя, че раждането е преди всичко дълг на жената към мъжа. Че деца се правят не защото са желани или за да им дадат родителите щастие, а за да се ощастливи бащата.

Терапевтът също така възпроизвежда стереотипни нагласи, когато казва на пациентката, че история като нейната със съпруга ѝ „всяко момиче мечтае да ѝ се случи – умен, влюбен мъж, с мечти и без пороци“. И отказва да разбере защо този мъж не ѝ е достатъчен.

Накрая жената изплюва камъчето – споделя, че поддържа тайни връзки с други мъже и не иска дете, защото няма да знае кой е бащата. Липсата на реакция от страна на психотерапевта оставя впечатлението, че тя е права да не харесва себе си.

А консервативните зрители вече са навързали минижупа с промискуитетното поведение и са си казали: „Ами да, такива са жените, които не искат деца – развратници!“

Как едно момиче „провокира“ да го преследват

Вторият казус в серията е за тийнейджърка, която е дошла да сподели проблем, свързан с неин съученик. Тя се е опитвала да помогне на момчето, след като училищният персонал е отказал да вземе отношение към проблемите му.

„Постъпила си правилно. Точно така, както би трябвало да постъпи един зрял човек“, хвали терапевтката момичето. То обаче споделя, че поведението на съученика ѝ е минало всякакви граници. Специалистката, която тъкмо е похвалила тийнейджърката за поведението ѝ, отговаря, че момчето вероятно се е влюбило в нея, което е логично да се случи в подобна ситуация.

„Но това не е любов. Той ме преследва“, отговаря тийнейджърката и разказва как съученикът ѝ е обсебен от нея, преследва я навсякъде, включително в интернет, звъни ѝ десетки пъти по телефона и не разбира, когато тя му казва да престане.

Терапевтката задава въпроса: „Имало ли е случаи, когато ти самата си провокирала Марио? […] Искам да кажа, интимно.“ Момичето се сеща, че с момчето са се държали за ръка и веднъж го е целунала по бузата, защото се е зарадвала на положителната промяна у него. „Може да е възприел тази целувка като поощрение. И точно тя да е причината, която е отключила поведението му“, гласи отговорът.

Така едно младо момиче, осмелило се да потърси професионална консултация, „научава“, че жените сами „провокират“ да ги тормозят, както и че няма особена разлика между любовта и насилието – една целувка по бузата може да е „причината“ за всякакво поведение. Това, което младото момиче няма да научи, е каква е границата между похвалния опит да помогнеш и даването на „причина“ за обсесивно поведение.

Проблемът с насилието над жени в България е огромен и подобни послания едва ли биха били от помощ на хората в риск – и на потенциалните жертви, и на онези, които си мислят, че жените сами „провокират“ насилието срещу себе си. И че всяка проява на добронамерено отношение от страна на жената е достатъчна „причина“ за незачитане на границите.

Всъщност преди психотерапевтката да ѝ размъти главата, тийнейджърката е много по-наясно със същността на проблема: „Но това не е любов. Той ме преследва.“ И е напълно права, когато ѝ казва: „Вие не разбирате.“

Психотерапията на екрана и извън него

Не е нужно филмите и сериалите, представящи определена професия, изцяло да се подчиняват на професионалните стандарти на съответната професия. Ако всички пластични хирурзи бяха като тези от американския сериал „Клъцни-срежи“, пластичната хирургия щеше да е извън закона. В правилата на жанра влиза и понякога професионалистите да нарушават правилата, да смесват работата с личния живот. Като терапевтката от „Тревожност“, която си е прибрала пациенти вкъщи, за да им помогне.

Заявката, че казусите в „Тревожност“ се основават на истории, описани от авторитетни психотерапевти, обаче създава високи очаквания. Зрителите остават с впечатлението, че такова трябва да бъде поведението на един добър психотерапевт. Ето защо е важно какви са публичните послания, които се отправят посредством представяните казуси. Още повече че сериалът е на обществената телевизия.

До доказване на противното експертите, които са предоставили материал за казусите в сериала, не могат да бъдат обвинявани за начина, по който е интерпретиран професионалният им опит. Но е жалко, че работата им се използва за легитимацията на сексистки стереотипи.

Един от консултантите впрочем – Иван Игов – обръща внимание върху липсата на регулация при практикуването на психологията и психотерапията в България. В този смисъл нарушаването на професионалните стандарти в казусите, представени в първия епизод на „Тревожност“, е нещо, което се случва и в живота. И когато човек се осмели да потърси помощ за проблемите си, не знае на какъв „специалист“ ще попадне. Поради това много хора така и не се осмеляват. И продължават да се борят с травмите си сами.

Пред „Тоест“ различни жени споделиха опит с терапевти, подобен на показания в „Тревожност“. Една от тях е убеждавана от две различни терапевтки, че трябва да поиска деца, при все че е отишла при тях с друг проблем. Друга са опитвали да „лекуват“ от хомосексуалността ѝ, като я карат да спи с мъже. Трета са карали да остави „мъжката енергия“ да ръководи живота ѝ.

Една от участничките в социологическо изследване на жените в България на Фондация „Екатерина Каравелова“ също споделя интересен опит с психотерапията. Жената има професионални амбиции, докато мъжът ѝ не иска да работи особено, поради което тя носи основната финансова тежест за издръжката на семейството. Терапевтката ѝ казва, че с мъжа ѝ са си „объркали ролите“, и я подтиква да вземе радикално решение, като се откаже от професионалното си развитие и постави семейството си в риск от бедност:

По това работихме с психоложката, тя го хвана това, че аз всъщност много мисля за парите и за материалните неща и щастието ми няма да дойде оттам. И аз, да, миналия септември напуснах работа... И си казах, че ще пробвам нещо сама да правя, пък каквото стане, че ще преодолея това, че няма да имам финансова сигурност. Много ми е трудно, ама...

Вторият шанс и първото впечатление

Във втория епизод на зрителското внимание са представени двама свръхконтролиращи родители. Майка, която си мисли, че познава дъщеря си, а не зачита личното ѝ пространство и няма представа за емоционалния ѝ живот. Баща мафиот, който преследва вече пълнолетния си син, страхува се, че той може да е гей, и отказва да поеме отговорност за разбитото си семейство. Така на зрителското внимание се поставят важни теми, включително и хомофобията.

Виждаме и майка, която отказва да признае сериозността на проблема, че 9-годишната ѝ дъщеря системно краде. Когато тя се оплаква, че мъжът ѝ пие твърде много бира, след което става нощем през 15 минути, за да отиде до тоалетната, и не я оставя да спи, терапевтът я съветва да взема приспивателни, за да не се буди от ставанията на съпруга си. А не например да поговори с него за поведението му. Но в сравнение с първия епизод тази проява на сексизъм си е почти пренебрежима.

Казусите, представени във втория епизод на „Тревожност“, дават надежда, че не целият сериал ще пропагандира сексистки и традиционалистки стереотипи. Затова би било прибързано възмутените зрители да го отпишат напълно. Но както се казва, никога нямаш втори шанс да направиш първо впечатление.

Водещо изображение: Пенко Господинов (д-р Манов) и Ана Пападопулу (д-р Ясенова) по време на снимките на „Тревожност“. Снимка: Мирамар филм