„Имаме много врагове. Мисля, че ЕС е враг заради това, което ни причинява в търговията.“ Думите са на американския президент Доналд Тръмп и бяха изречени след срещата му с лидерите на държавите от НАТО и по време на посещението му във Великобритания. Те нагледно и недвусмислено показват някои позиции и разбирания на американския президент, станали ясни по време на голямата му обиколка в Европа. Позиции и разбирания, които предизвикаха буря от реакции както в Европа, така и зад океана.

Въпреки че следващите „врагове“, които американският президент изброи в същото интервю, бяха Русия и Китай, самият факт, че дългогодишните съюзници на САЩ от Европа са първата му асоциация за неприятел, демонстрира нещо, което срещата му с Владимир Путин затвърди – външната нагласа и най-вече разбиранията на Тръмп са в абсолютен дисонанс с водената от САЩ политика през последните 70 години.

Срещата на върха на НАТО

Поведението на Тръмп на срещата на 11 и 12 юли не само озадачи другите лидери на страните от Алианса, но предизвика и сериозна тревога.

Първо, той настоя останалите членки на НАТО да повишат незабавно разходите си за отбрана първо на 2%, а впоследствие – на 4% от БВП. В основна мишена на вербалните му атаки се превърна Германия. Още на работната закуска преди началото на срещата на 11 юли той нападна бундесрепубликата и заяви, че тя е „под контрола на Русия“, визирайки изграждането на газопровода „Северен поток“.

На провелата се лична среща с германската канцлерка малко по-късно тонът на Тръмп премина в другата крайност. Той изтъкна, че двамата имат „много, много добри отношения“, използвайки и едно от любимите си прилагателни – „страхотно“ (tremendous).

Разбирателството и добрите думи не продължиха дълго, след като по време на срещата на върха американският президент не само нападна отново съюзниците, но наруши и официалния протокол, обръщайки се към Ангела Меркел на малко име: „Ангела, трябва да направиш нещо.“ Всичко това накара генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг да свика спешна среща при затворени врати, за да тушира напрежението.

Макар тревогата да беше изписана на лицата на другите лидери от НАТО, то оцеля, а Тръмп обеща, че няма да изтегля страната си от военния съюз. Някои усетиха и ободряващ ефект от създадената ситуация. Българският военен министър и вицепремиер Красимир Каракачанов определи поведението на американския президент като „много интересно“ и сподели, че според него той „разсъни залата със сутрешното си изказване“.

Бебе в небето

Четиридневната визита на Тръмп във Великобритания ще бъде запомнена с комичните си моменти в нажежената обстановка на Острова. Той пристигна в Лондон заедно със съпругата си Мелания на 12 юли, няколко дни след политическите трусове, причинени от оставките на министъра, отговарящ за Брекзит, Дейвид Дейвис, и външния министър Борис Джонсън.

Министър-председателката Тереза Мей не успя да намери подкрепа у американския президент относно това как да процедира във все по-трудната ситуация около излизането на Великобритания от Европейския съюз. Първо, в ексклузивно интервю за таблоида „Сън“ Тръмп нападна Мей за сделката с Европейския съюз, към която се стреми и която противоречи на концепцията за т.нар. твърд Брекзит (Hard Brexit). В интервюто Тръмп се оплаква, че тя не е послушала неговите съвети, като дори я заплашва, че подобна сделка би повлияла негативно и на предстоящото търговско споразумение със САЩ.

А какво я е посъветвал? Според Тереза Мей съветът, който американският президент ѝ е дал, е… да съди Европейския съюз. Подобно на ситуацията с Ангела Меркел дни по-рано, на общата пресконференция с Мей той напълно се отрече от думите си в интервюто за „Сън“ и заяви, че каквато и сделка да сключи Лондон с Европейския съюз, тя няма да повлияе на отношенията на Великобритания с близкия им съюзник САЩ.

Приликите със ситуацията в Брюксел не спират дотук. Американският президент наруши и този път протокола, и то на прием при кралицата. Той не се обърна към нея с „Елизабет“, но пък разкри, че двамата са обсъдили Брекзит. Последва куриозната ситуация, в която той започна да върви пред кралицата по време на инспекцията на гвардейците, предизвиквайки много смях. Запознати (в т.ч. бившият иконом на кралското семейство Грант Харолд) отбелязаха, че да вървиш пред кралицата е абсолютно недопустимо за етикета на Уиндзор.

Междувременно над 250 хиляди излязоха по улиците на Лондон, за да изразят несъгласието си с политиката на американския президент, а над главата им летеше огромно надуваемо бебе Тръмп. Американският президент, разбира се, се оплака от това пред „Сън“ и заяви, че не се чувства добре дошъл в английската столица.

Между всички гафове и непоследователни изказвания Доналд Тръмп намери време и да обяви кандидатурата си за втори мандат на президентските избори в САЩ след 2 години. Обяви също така, че няма големи очаквания за предстоящата тогава среща с руския президент Владимир Путин. Но тя надмина очакванията на всички…

Срещата в Хелзинки

Руските медии обявиха срещата в Хелзинки на 16 юли за реалния край на Студената война (почти 30 години след фактическия), а американските – за едно от най-срамните изпълнения на американски президент на световната сцена. Към последното се присъедини и ветеранът сенатор Джон Маккейн, който допълни, че срещата на Тръмп с Путин е „трагична грешка“. Губернаторът на Калифорния и бивша кинозвезда Арнолд Шварценегер пусна видеообръщение в Twitter с кратък коментар: „Президент Доналд Тръмп, помнете – Америка на първо място“, а сенаторът на демократите Мартин Хайнрих пише: „До моите републикански колеги: сега е моментът да изберете страната си пред партията – или завинаги да бъдете запомнени като съучастници.“

След близо две години на вътрешно разделение и противопоставяния, Тръмп сякаш успя да обедини американското общество – републиканци, демократи и т.нар. либерални и консервативни медии срещу… себе си. Дори част от журналистите във „Фокс Нюз“, медията, която неотлъчно застава до президента във всяко негово решение, си позволи да разкритикува поведението му в Хелзинки.

С изказването, че няма причина да вярва, че Русия се е намесила в изборите в САЩ през 2016 г., Тръмп се обърна срещу собствените си служби и институции, и то в противопоставянето на най-големия конкурент на американците на световната сцена. Това се случи само дни след като зад океана 12 служители на руското разузнаване бяха обвинени за намеса в изборите, и е поредната стъпка в продължаващото над година разследване под ръководството на специалния прокурор Робърт Мълър за руска намеса във вота. Тръмп неглижира обвинението, а впоследствие се впусна в обичайните атаки към Хилари Клинтън и нейната кампания две години след изборите и оттеглянето ѝ от политиката.

Проблемът се корени във факта, че президентът на Съединените щати, излъчен от партията на Роналд Рейгън, показа такова уважение към Владимир Путин, за каквото държавите съюзници и техните лидери могат само да мечтаят. Съединените щати влязоха в ролята на слабия, признаващ грешките си за лошите отношения между двете страни („Държа отговорни и двете държави. Мисля, че САЩ се държаха глупаво, всички се държахме глупаво, всички сме виновни“), което е, меко казано, неподходящо поведение за една суперсила.

Путин, от своя страна, изключвайки няколко неудобни въпроса от репортери, демонстрира самодоволство, което му позволи дори да признае, че е искал Доналд Тръмп да спечели изборите през 2016 г. Той отбеляза съвсем между другото, че ако американските власти искат да разпитат обвинените 12 руски граждани за хакването на сървърите на демократите преди изборите през 2016 г., може да заповядат в Русия, но в замяна бизнесменът Уилям Браудър, топклиент на адвоката Сергей Магнитски, да бъде разпитан от руските власти.

Обръщането на 180 градуса

„Казах думите „би била“ (would) вместо „не би била“ (wouldn’t)… Изречението трябваше да е: „Не виждам причина, поради която не би била Русия“, каза Тръмп на пресконференция в Белия дом ден след срещата в Хелзинки. Той, разбира се, не обясни продължението на изказването „Президентът Путин беше извънредно категоричен и силен в отричането си днес“, но това са подробности. За изненада, тук протоколът беше спазен. Всъщност токът изгасна по време на изказването, но това беше изтълкувано просто като иронична случайност.

На следващия ден, в сряда, Доналд Тръмп каза в интервю за телевизия Си Би Ес, че е вярно, че има руска намеса в президентските избори в САЩ през 2016 г. и държи отговорен Путин за това. Часове по-късно говорителката на Белия дом Сара Сандърс потвърди, че Тръмп кани Путин на посещение в САЩ тази есен. Самият американски президент пише в профила си в Twitter, че „срещата с Русия беше голям успех, като изключим истинските врагове на хората – медиите, които създават фалшиви новини“ и че „очаква с нетърпение втората им среща“.

Заключението… доколкото е възможно

Перифразирайки думите на военния министър Красимир Каракачанов, определено пътуването на Тръмп в Европа поразсъни медии и коментатори както на Стария континент, така и зад Океана. Афинитетът на американския президент към авторитарни управници си пролича отново и тук политическият етикет и поведение, както и контекстът на срещите не са от значение. Тръмп демонстрира много повече респект към лидерите на Северна Корея и Русия, отколкото към тези на Германия и Великобритания.

Макар президентът (1997–2002) Петър Стоянов да изтъкна сериозни аргументи в коментара си за bTV, че „никой американски президент не може лесно да разруши връзката [на САЩ – б.а.] с Европа“, това не значи, че в тези турбулентни за Европейския съюз и Съединените щати времена подобно поведение, поставящо под съмнение основни и градени с години ценности и доверие, не може да окаже негативно влияние и даде поле за изява на още по-крайни играчи и ниша за вмешателство на чужди интереси, включително и тези на Руската федерация, за дестабилизиране на Запада.

На ход са американските избиратели, които на 6 ноември ще отидат до урните, за да изберат нови представители в двете камари на американския Конгрес. Според мнозина верните поддръжници на Тръмп никога няма да се отдръпнат от него, но ако има нещо, което може да изправи на нокти американското общество, то това е Русия. Нека не забравяме, че както за Тръмп, така и за голяма част от почитателите му еталонът за политическо лидерство е не друг, а авторът на фразата „Империя на злото“ – Роналд Рейгън.

Заглавна снимка: Michael Reeve

Александър Детев

Александър Детев

Разделя времето си между Виена и София. Работи като експерт по онлайн маркетинг, води предаване по виенското радио Orange 94.0, външен автор е към БНТ. Вярва, че правилният път е да търсим общото помежду ни, без да губим онова, което ни прави уникални.