Трябва ли неправославните да се интересуват от БПЦ?

В края на миналата седмица Българската православна църква (БПЦ) избра свой патриарх – за втори път от 1989 г. насам. Изборът се превърна във водеща тема и беше подробно отразен в медиите. Когато стана ясно, че новият патриарх ще е Даниил Видински, последваха бурни реакции. Поводът за тях беше, че той нееднократно е изразявал проруски позиции.

Ала не е ли редно само вярващите и практикуващи православни християни да имат право на мнение по темата? Ако не се интересувате от футбол, какво значение има за вас дали отборът на България се е класирал за Европейското първенство или кой ще стане европейски шампион по футбол?

Ако Църквата и държавата бяха наистина отделени, както е по конституция, ако религията не се използваше за политически цели и БПЦ не оказваше влияние върху живота на непринадлежащите към нея, тогава действително православните християни щяха да имат най-голямо право да я критикуват. Така ли е обаче?

Ролята на БПЦ в политическия и обществения живот

Освен религиозно събитие, избирането на патриарх Даниил беше и политическо. На първо място, защото е залог в борбата за външнополитическата ориентация на България. На първата литургия с негово участие присъстваха редица проруски политици, например Румен Петков и бившият президент Георги Първанов, както и руската посланичка Елеонора Митрофанова.

Значението на БПЦ за външната политика е голямо заради все по-нарастващата ѝ роля във вътрешнополитическия и обществения живот през последния четвърт век. През 2001 г., когато на власт идва Симеон Сакскобургготски, патриархът за първи път влиза в Народното събрание за откриването му. И с малки изключения получава запазено място там. Докато се стигне до наши дни, когато президентът поздравява новоизбрания предводител на БПЦ с думите „Бог да пази България“, а встъпването му в длъжност се отбелязва дори с военни почести.

Православнообразната реторика, на която практически никой политик не се противопоставя, служи и за политически послания и обосноваване на политически решения. Откриването на предишното 49-то Народно събрание например беше съпроводено с нещо като сапунена миниопера, понеже се случи в Страстната седмица. И кой ли не сметна за нужно да направи връзка между страстите Христови и политическия живот в България – от президента, през председателя на ГЕРБ Бойко Борисов, та до тогавашния главен прокурор Иван Гешев.

За доминирането на БПЦ в обществения живот услужливо допринасят и голяма част от медиите. Ако има православен празник или важно църковно събитие, почти целите новинарски емисии на водещите телевизии се запълват с него. Дори медии, които се стремят да спазват журналистическите стандарти, понякога губят критична дистанция и забравят за мисията си да обясняват какво се случва. И започват да говорят на църковен език – например как Даниил Видински бил „възведен в архимандритско достойнство“ и „хиротонисан за епископ“. Вместо простичко да кажат: „станал архимандрит“, „ръкоположен за епископ“.

На БПЦ обаче настоящата сериозна роля в обществено-политическия живот не ѝ е достатъчна. Едни от първите думи на новоизбрания патриарх Даниил бяха, че училищният предмет религия и православие трябва да стане задължителен. А който не е православен, можело да учи други религии, етика или философия. Понастоящем религията се изучава факултативно, а предметите етика и философия са в учебния план на гимназиите още от началото на 90-те. Така че не е ясно в какво точно би се изразила исканата от патриарха промяна. Ясно е само, че иска да е задължително.

Намесата на религията в правото на личен живот

Православието влияе и върху личния живот дори на хората, които не са православни. Медиите не пропускат да ни напомнят кога според православния календар трябва да празнуваме, да скърбим, да се смирим или да се извиняваме. И че трябва да почитаме починалите си близки точно на Задушница, а не на някоя дата, която лично на нас ни е важна.

Но докато несъобразяването с тези ритуали се възприема като морално прегрешение или най-малкото като социална неадекватност, има сфери, в които религията е допусната – и то от възможно най-високите места в държавата – да реши вместо нас как да живеем живота си. Позицията на БПЦ, както и на други християнски деноминации се взема под внимание и в законодателния процес, служи като аргумент и за решения на върховните съдилища.

И макар другите християнски деноминации да са особено гласовити, когато става въпрос за ограничаване на правото на личен живот, никой не би им обърнал внимание, ако не действаха в унисон с БПЦ, националистическите партии и руската пропаганда.

Дори да не сте религиозни, държавата може да ви забрани да сключите брак с аргумента, че това противоречи на традициите и религията в България. По-точно, противоречи на Конституцията, според задължителните тълкувания на която тя е в съответствие с религията и традициите (независимо какво пише в самата Конституция). Попадате в горната хипотеза, ако обичате човек от същия пол. Пак в името на религията и традициите държавата няма да ви разреши и друга форма на регистрирано партньорство с любимия човек, въпреки че според Европейския съд по правата на човека тя е длъжна да го направи – поне за сключилите брак в чужбина.

Религията и традициите имат думата и какво име и какъв пол да пише в документите ви за самоличност. Не в кръщелното ви свидетелство, а в гражданските ви документи. Ако сте от късметлийското мнозинство, членовете на което се идентифицират в съответствие с половите си органи, нямате проблем. Но ако имате външните белези на мъж, а се чувствате като жена или обратното, не сте достатъчно традиционни и религиозно приемливи. И сте осъдени на доживотен тормоз и присмех, когато някой погледне първо личната ви карта, а после вас (или обратното).

Много имоти, никакви данъци

Но да допуснем, че сте хетеросексуални, не сте трансджендър и не се интересувате от политика – нито вътрешна, нито външна. Дори и в този случай БПЦ влияе върху живота ви. Посредством парите във вашия джоб.

Колко имота притежава Църквата, никой простосмъртен не знае. По всяка вероятност те струват милиарди, както показва разследване на bTV. Не става дума само за църкви, параклиси и манастири. БПЦ притежава например луксозни магазини и заведения в идеалния център на София, парцели в доста столични квартали, както и жилищни сгради. И си строи цял комплекс на територията на „Манастирски ливади“.

Не само за имотите, но и за печалбите от наеми и продажби Църквата не плаща данъци, макар че на теория дължи данъци върху печалбата от търговска дейност. Защото ги интерпретира като… дарения от вярващи. А държавата не си и поставя за цел да съпостави тази интерпретация със закона. Така в бюджета не влизат (може би) милиони. А печалбите отиват неизвестно къде.

Видно е обаче къде не отиват. Не отиват за ремонт на църкви и манастири в окаяно състояние, за чието спасяване се събират дарения. Още по-малко отиват за подпомагане на нуждаещите се. БПЦ не изглежда да осъзнава, че Църквата би следвало да има и социална функция, каквато имат християнските църкви на много места по света.

БПЦ не плаща данъци на държавата, но пък държавата плаща на Църквата. За заплати на свещеници, че и за изграждане на църкви. В разследването на bTV Горан Благоев твърди, че в държавния бюджет за 2024 г. перото за Църквата е 38,4 млн. лв. Той поставя въпроса за липсващата социална дейност на Църквата и пита: „Трябва ли държавата да налива пари в институция, която не изпълнява обществената си функция?“

Благоев беше водещ на предаването „Вяра и общество“ по БНТ, но в резултат на критичната му позиция към БПЦ предаването беше свалено. Това е впрочем още един случай, когато държавата застава на страната на Църквата, а не на гражданите си.

България още ли е светска?

През 2017 г. журналистката Татяна Ваксберг попита: „България не беше ли светска?“ Седем години по-късно този въпрос все повече прилича на табу. Той не се поставя (както отбелязва Ваксберг още преди десет години). Ако някой се подлъже да го зададе, следва мълчание. В същото време ролята на религията в публичния живот расте. Тоест не на православието само по себе си, а на определени негови политически интерпретации.

Това е обидно и за някои вярващи, които виждат как с религията им се злоупотребява. Нерелигиозните и изповядващите религии, различни от християнството, обаче проявяват завидна търпимост към прогресивното стесняване на светското поле в публичния живот. Или по-скоро непукизъм.

Срастването на държавата и Църквата в България е проблем не само на ЛГБТИ+ хората, които не могат да сключат брак или да сменят гражданския си пол. По един или друг начин то е проблем на всички. И ще става все по-голям. Освен за онези, които прибират печалбата. И финансовата, и политическата.