Тънките хора

Те са винаги с нас, тънките хора
с дребните размери, като сивите хора

на киноекрана. Ние казваме –
те не съществуват: беше само

на филм, беше само през войната
със смразяващите заглавия във вестниците,

още бяхме малки, когато те
гладуваха и станаха толкова слаби, и дебнещите

им крайници си останаха мършави, макар че
мирът вече беше закръглил коремчетата

на мишките под най-мръсната
маса. По време на дългата

борба с глада тънките хора откриха таланта
си да постоянстват в тънкостта, а по-късно и да идват

в лошите ни сънища и да ни заплашват
не с оръжие и гадости,

а с тънка тишина.
Увити в бълхясали магарешки

кожи, без да се оплакват, вечно
пиещи оцет от консервни кутии: те

носеха непоносимия ореол на жребия
на изкупителната жертва. Но толкова

тънка, толкова мършава раса нямаше
как да остане само в сънищата, нямаше

как да остане чужда жертва в смалилата се
територия на главата повече, отколкото старицата в глинената

си колиба можеше да се удържи да не реже
тлъсто месо от щедрата луна, която всяка нощ

слизаше в двора,
а ножът вече я беше превърнал

в люспа от слаба светлина.
Тънките хора вече не се самозатриват,

докато сивата зора синее, червенее
и контурът на света се прояснява

и се изпълва с цвят.
Те упорстват в слънчевата стая: фризът

от рози-помпони и метличина по тапетите
избледнява под усмивките

на тънките им устни, под залязващото им царуване.
Как само се крепят едни други!

Нямаме толкова изобилно и грамадно пространство,
което да може да послужи за укрепление срещу коравите

им батальони. Вижте как дървесните стволове
се сплескват и вече не са кафяви,

когато тънките хора просто си стоят в гората
и изтъняват света до гнездо от оси,

а и по-сиво от това; без дори да мърдат костите си.

Силвия Плат
Превод от английски Румен Павлов

Силвия Плат (р. Бостън, 1932–1963) е американска поетеса и писателка. Най-известните ѝ книги са стихосбирките „Колосът“ (1960) и „Ариел“ (1965) и романът „Стъкленият похлупак“ (1963). Поезията ѝ се причислява към конфесионализма – поетичен стил, който се развива в САЩ в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век. През 1982-ра получава посмъртен „Пулицър“ за поезия за събраните си поетични произведения. Отчасти заради самоубийството и турбулентната си връзка с поета Тед Хюз, около името на Силвия Плат през годините се е създал известен култ. През 2025 г. се очаква на български да излязат „Колосът“ и „Ариел“ от Силвия Плат – и двете в Издателство за поезия ДА.

Румен Павлов (р. София, 1986) е поет, музикант и преводач от и на английски език. Първата му стихосбирка „Отвор“ (изд. „Екрие“, 2020) печели наградата за най-добър дебют на литературните награди „Перото“ през 2021 г. Превеждал е Силвия Плат, Ан Секстън, Тед Хюз, Дерек Уолкът, У. Х. Одън, Едгар По и др.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.