Намаляването на държавната субсидия за партиите в България от 11 на 1 лв. беше легитимирано като изпълнение на волята на суверена, която бе изразена в националния референдум през 2016 г., проведен по идея на шоумена Слави Трифонов. Тогава 2,5 млн. българи гласуваха за партийна субсидия от 1 лв., а предложението беше коментирано от управляващата ГЕРБ като популистко. То не получи подкрепа и при обсъждането на резултатите от допитването в Народното събрание в края на 2016 г., когато депутатите от „Реформаторски блок“ Мартин Димитров и Петър Славов поискаха да бъде въведен таван на партийната субсидия (какъвто има и в Германия) в размер на 1,6 млн. лв. за всяка отделна партия или коалиция. Ако тяхното предложение беше прието, през 2017 и 2018 г. партията на премиера Борисов щеше да получи не повече от 1,40 лв. на глас вместо сегашните реални 13,23 лв.

Близо три години по-късно ГЕРБ внесе в Народното събрание предложението за 1 лв. субсидия и с гласовете на ДПС узакони новия размер на държавното финансиране на партиите. Тук е важно да се уточни, че според поправка в чл. 26 (1) от Закона за политическите партии

размерът на държавната субсидия за един получен действителен глас се определя всяка година със Закона за държавния бюджет на Република България.

Тоест ако догодина мнозинството в парламента реши, субсидията от 1 лв. може да бъде променена отново. И така на практика се оказа, че с приетите промени в законодателството ГЕРБ утвърди порочния модел #Кой и с това застраши плурализма на политическия живот в България, защото държавата се оттегля от задълженията си да осигурява равни права за участие в политическия живот.

Субсидия от 1 лв. на глас ще доведе до лимит на демокрацията в България. Защото малките партии ще бъдат лишени от реално участие в политическия живот и в изборите в страната. Тази идея беше открито подкрепена от Георги Марков – депутат от гражданската квота на ГЕРБ, който безпардонно декларира, че не желае да издържа с данъците си малки политически формации извън Народното събрание: „Защо трябва да хрантутим партиите с 1%, за да да се каращисват, да влизат като Реформаторския блок и да става лудница в парламента?… Аз не ща да хрантутя с моите данъци партията ДСБ, която уби СДС! Не заслужават такава награда.“ Ако така мисли на глас един бивш конституционен съдия, призван да защитава устоите на демократичната държава, то какво да очакваме от онова мнозинство от 2,5 млн. българи, които са убедени, че партиите паразитират върху гърба на обществото и затова е най-добре да не получават дори никакви пари от държавата. Защото всички са маскари и „овде е таква велика корупциjа“!

Президентът наложи вето и върна в парламента за ново разглеждане законовите промени, които разрешават финансиране на политическите партии с дарения

от юридически лица и еднолични търговци с мотивите, че измененията уронват конституционните устои на българската демокрация и ще направят партиите зависими от бизнеса. Румен Радев е убеден, че демократичното управление е поставено под въпрос, когато партиите и техните кандидати носят отговорност не пред гражданите, а пред своите дарители.

Финансирането на партиите е различно в различните държави. Но навсякъде, дори в развити демокрации като Германия, Великобритания или САЩ например, то има връзка с политическата корупция. Възможността бизнесът да спонсорира политическите партии в България, узаконена от ГЕРБ и ДПС със законодателните поправки, създава зависимости, ограничени от ЕС с Регламент 1141/2014 относно статута и финансирането на европейските политически партии и фондации. В пълните си мотиви за наложеното вето президентът Румен Радев посочва още, че не е ясно как българският парламент отговаря на европейските изисквания на Препоръка на Комитета на министрите в Съвета на Европа относно общите правила срещу корупцията при финансирането на политическите партии и предизборните кампании. В нея се посочва, че държавата трябва да осигури подкрепа за политическите партии на базата на обективни, справедливи и разумни критерии.

Очевидно е, че гласуваните промени в законодателството ни не са съобразени нито с Регламента на ЕС, нито с Препоръката на Комитета на министрите.

Нещо повече, те създават условия за укрепване на вече установената мека форма на тоталитаризъм, прикрит зад маската на фасадната демокрация у нас. И без някогашния чл. 1 от Конституцията на НРБ от 1971 г. цялата изпълнителна власт на централно и местно ниво в България е в ръцете на една партия вече десет години. Затова ГЕРБ може да си позволи да съществува дори и без държавна субсидия. Както и ДПС, което никога не е функционирало като същинска политическа формация.

Още преди години Ахмед Доган – сега почетен председател на Движението и крупен бизнесмен – заговори за обръча от фирми, които захранват партията, създадена в противоречие с действащата Конституция на България. А днес ГЕРБ и ДПС узакониха порочния модел на финансиране на партиите, което ни прави по-близки до демокрациите от латиноамерикански тип. На сговора между двете партии неслучайно е присъствал и Делян Пеевски, който се върна в Народното събрание, защото, както сам заяви в началото на този парламентарен сезон, предстоят важни законодателни промени. Върна се при това като мажоритарен акционер в ДПС и негов фактически, макар и нелегитимен лидер.

Основателни са тревогите на мнозина анализатори, че с приетите законодателни промени (ако останат в сила и след повторното им разглеждане в парламента)

бизнесът ще налива пари основно в големите партии и най-вече в управляващата.

Защото историята на част от бизнеса в България показва, че той винаги е съществувал на гърба на държавата, която и днес се явява най-големият работодател в България. Това дава основания на експерт като Христина Вучева да посочи, че „немалка част от представителите на работодателските организации и бизнес елита у нас смятат за нормално държавният бюджет да се счита за паричен фонд, с който се разпорежда едноличният собственик на акциите на голяма корпорация“. А се пренебрегват „смисълът и съдържанието на бюджета като еманация на конституционните права на хората и произтичащото от това законово регламентиране на изразходването на тези средства“.

Тази философия, уви, споделят не само представители на българските „предприемачи“, но и една голяма част от българското общество, което по тази причина е напълно безразлично към начина, по който се изразходват средствата, натрупани от неговите данъци. Както не може да разбере и размера на катастрофата, предизвикана от хакерската атака в базата данни на НАП например. По същите причини нямаше и следа от гражданска реакция, когато премиерът публично обоснова предложението си за промяна на държавната субсидия за партиите с думите: „Много се наслушахме на популизъм. Ще стане накрая като в Чехия и в много страни милиардерите да са и премиери – няма да мине много време и партиите ще станат собственост на бизнесмените. Затова […] вкарваме закон за 1 лв. партийна субсидия. Да видим тогава как ще се оправят партиите на следващите избори, как ще плащат, как ще плащат на социолози и политолози.“

Всъщност какво се крие зад думите на Борисов?

Първо, че с промените във финансирането на партиите ще се промени изцяло принципът на равнопоставеност на политическите субекти в битката за властта, и в нея ще могат да участват само системните партии. Малките ще се самозакрият или ще трябва да предлагат подкрепата си на големите по време на избори срещу трохи, които те ще им подхвърлят от трапезата на бизнеса. Един вид, ще заприличат на фирмите подизпълнители на големите корпорации. Които я им платят, я не – въпрос на кеф. За сравнение, германското законодателство предвижда достъп до държавно финансиране за сравнително широк кръг политически партии заради ниската бариера на необходимата електорална подкрепа, а целта е да бъдат намалени неравенствата между големите и малките формации. Де е Германия – де е България?

Второ, бизнесът ще бъде захранван с обществени поръчки и публични средства само срещу задължението да спонсорира управляващата партия. Не че и досега част от стойността на тези поръчки не отиваше в черните партийни каси и банковите сметки на лица от върховете на властта или че бизнесът не беше рекетиран от държавата, за да си плаща „данък спокойствие“. Но сега това ще бъде легитимирано законно. И ще засили тежестта на корпоративния вот и без особен натиск от страна на бизнеса към работниците. Защото за всекиго ще е ясно, че работа ще има за лоялните към властта фирми.

Трето, не е ясно как ще бъде осъществяван ефективен контрол върху даренията, особено в условията на сива икономика, в която има оборот на мръсен капитал в размер около 30 млрд. лв. Ясно е само, че зависимостта на бизнеса от Партията ще бъде много по-голяма, отколкото обратната. Зависими от даренията на юридически и физически лица ще се окажат останалите парламентарни партии, които ще бъдат използвани с лобистки цели, при това без да имаме действащ закон за лобизма. И в САЩ набирането на средства от дарения е един от важните стълбове на предизборната надпревара, но при строг филтър за пари с неясен произход.

Четвърто, отваря се широко вратата на задкулисието да прокарва свои политически проекти и да издига свои кандидати в изборите. По този начин ще бъде извършена уродлива подмяна на политическото представителство, а една голяма част от гражданите ще останат непредставени в Народното събрание и в местните органи на самоуправление.

Пето, частните медии в подобна обществена и политическа среда ще стават все по-зависими от парите на бизнеса, обществените – все по-ограничавани от държавната субсидия и все по-малко свободни, а в предизборните кампании – и с намордници. Това ще направи дебата в тях за политики, идеи и ценности все по-труден, да не кажа невъзможен.

Ако приемем, че ветото на президента върху законодателните промени, свързани с финансирането на партиите у нас, бъде отхвърлено в Народното събрание, което е повече от логично в сегашната му конфигурация, ще видим първите резултати от сговора между ГЕРБ и ДПС още на местните избори през октомври. Тогава според закона трябва да е ясно кой е ял, кой е пил и за чия сметка. Трябва, ама надали…

Заглавна снимка: MrPanyGoff

Венелина Попова

Венелина Попова

Дългогодишна журналистка в програма „Хоризонт“ на БНР, кореспондентка от Стара Загора. Носителка на наградата „Паница“ за гражданска доблест. За свои разследвания е минала през два съдебни процеса, и двата с оправдателни за нея присъди. Вярва в силата на независимата и честна журналистика.