Мечтата на националистите да бъде закрит Българският хелзинкски комитет няма да се сбъдне. Сигналът на ВМРО до главния прокурор за прекратяване на дейността на правозащитната организация заради „недопустима намеса в съдебната система, оказване на натиск върху българските магистрати и извършване на противоконституционна, противозаконна, неморална и открито антибългарска дейност“ ще остане без последствия. Защото този, който си го избра, не желае това.

Нещо повече – премиерът и лидер на ГЕРБ публично заяви, че партията му работи добре с неправителствената организация. „Човешките права, свободата на словото, мисля, че са били символ, който партия ГЕРБ винаги е изповядвала. И затова ние не сме дори и обмисляли подобен вариант“, заяви в ефира на „ТВ Европа“ Бойко Борисов.

И тъй – закриването на БХК в мандата на този главен прокурор не се предвижда.

Как ще реагира неговият наследник, особено ако се казва Иван Гешев, е трудно да се прогнозира. Макар че и той като своите предшественици ще седне в най-овластеното и на практика най-безконтролното място в държавата не за да защитава върховенството на закона, а за да служи на онези, които са го издигнали.

Реакцията на повече от 120 български и чуждестранни неправителствени организации в защита на БХК беше очаквана и логична. Членовете на Платформата за гражданска солидарност (Civic Solidarity Platform) информираха дипломатическите представители и органите на Европейския съюз и Съвета на Европа за посегателството срещу БХК, което те определят и като удар срещу всички неправителствени организации, подпомагащи работата на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. А заместник-директорът на „Амнести Интернешънъл“ за Европа Масимо Морати заяви: „Това е безпрецедентен опит от страна на властта да бъдат заглушени независимите и критични гласове в България […] и очакваме главният прокурор категорично да отхвърли искането за закриване на организацията.“

Националистите отдавна виждат враг в лицето на БХК.

По простата причина, че организацията защитава правата на роми, мигранти, бежанци – все стигматизирани от националистите групи, в които те съзират основна заплаха за националната ни идентичност и за благоденствието на обществото ни. Без тези врагове формации като ВМРО, „Атака“, НФСБ, „Възраждане“ и други не биха могли да осъществяват своята политическа дейност. А тя по-скоро би следвало да е обект на прокурорско внимание, особено в случаите, когато лидери и активисти на тези партии издигат призиви за прилагане на извънредно законодателство спрямо ромите например или използват реч на омразата, какъвто бе последният случай с узурпирането на ефира на БНТ от Волен Сидеров.

През годините националистите насаждат нетърпимост в обществото ни не само към БХК, но и към други проекти, финансирани от фондации като „Отворено общество“ или „Америка за България“. Правят го през собствените си и през кафявите медии, но получават подкрепа дори и в големи национални и обществени медии, макар и само от отделни, но ярко разпознаваеми гласове. А в петък депутати от „Обединени патриоти“ обявиха, че внасят поправки в Закона за съдебната власт, с които се забранява финансирането на професионалните организации на магистратите от чужди държави и чужди организации.

Появи се и нова лексика през последните години – „грантаджии“, „соросоиди“, „джендъри“ и други подобни. Тази реторика се опитва да замести липсата на аргументи в публичните дискусии по теми, свързани с дейността на правозащитния сектор и на партии, изповядващи либералните ценности, и да обругае както самите неправителствени организации, така и чуждестранните им донори.

Българският национализъм е свързан генетично с Русия

и винаги е прокарвал нейните интереси в държавата ни. Затова ненавистта му към либерализма – синоним на евро-атлантическата ориентация на България, става все по-силна. И все по-отчетливи тежненията на националистическите партии за забрана на неправителствените организации като БХК, които предоставят правни услуги на хора – жертви на расизъм, дискриминация, полицейски, прокурорски или друг вид институционален произвол, в т.ч. и на съдебни решения.

Официалното обявяване от режима на Владимир Путин на неправителствените организации с външно финансиране за чужди агенти, както и забраната на дейността на „Отворено общество“ в Русия и Унгария (където приеха и специален закон срещу мигрантите) е надежда за националистите, че това може да се случи и тук. Те бленуват да видят стъпкани „безродниците“ и „продажниците“, както наричат активистите на БХК, аплодират държавната политика на Унгария, Полша и Словакия за отказ от прием на бежанци и искат България да се нареди до тях. И на Борисов му се иска да е българският Орбан, ама не смее. Има и защо.

Случаят с Джок Полфрийман ескалира националистическия вой,

а ДС впрегна целия си ресурс (чиито размери едва ли подозираме), за да обругае дейността на магистрати с доказан авторитет и на най-уважаваната правозащитна организация в България. В атаката срещу съдебния състав, определил предсрочното условно освобождаване на австралийския гражданин, и срещу БХК, който работи активно за изграждането на капацитет за съдии и прокурори, се включиха дори академици с досиета в Държавна сигурност. А истерията в социалните мрежи показа уродливата гримаса на безпросветния „патриотизъм“ и стигна дори до закани за публичен линч за тримата съдии и председателя на БХК.

Това, че Ангел Джамбазки написа сигнал до главния прокурор с искане за забрана на дейността на Хелзинкския комитет по време на предизборната си кампания като кандидат за кмет на София, е разбираем ход, срещнал одобрение и подкрепа. Да, той дори може да вдигне с процент-два резултата на евродепутата. Но трайно и дълго насажданите клишета за БХК (днес наред е той, утре ­– други правозащитни организации) в обществото ни е опасна тенденция.

Сред многото лъжи за дейността на БХК е тази, че организацията се застъпва единствено за интересите на ромското малцинство в България

и сред защитените нямало нито един етнически българин. И аз (като Джамбазки) ще кажа, че съм бяла, макар да не виждам в това никакво предимство или привилегия. Но получих, без да търся, подкрепа от правозащитната организация. По време заведеното срещу мен (впоследствие загубено) дело за „клевета“ по искане на Венцислав Драганов – бизнесмен, свързан с ДС и близък на министър Емилия Масларова, наблюдател на продължилия три години съдебен процес беше Юлияна Методиева, тогава главна редакторка на списание „Обектив“, издание на БХК.

Всеки, който познава дейността на организацията, знае, че нейни експерти от години работят за хармонизиране на правосъдното и социалното законодателство.

Без активната позиция на Хелзинкския комитет нямаше да започне процесът на деинституционализация на децата от домовете

и на подобряване на грижите за възрастни хора и хора с увреждания.

Ще припомня на кресливите политици с къса памет, че след скандала, който предизвика показаният във Великобритания филм на Би Би Си, заснет в Дома за деца и младежи с умствена изостаналост в село Могилино, БХК поиска от главния прокурор да разпореди проверка на тези институции в държавата. Тя извади ужасяващи факти за десетки смъртни случаи, недохранване, малтретиране и насилие над деца. Тогавашната социална министърка Емилия Масларова определи филма като пропаганда срещу България и изрече циничната си реплика, че децата в домовете „толкова си могат“.

В тази проверка се видя и истинското лице на българската прокуратура,

която не откри данни за престъпления и не образува нито едно досъдебно производство. Затова БХК заведе дело в Софийския районен съд срещу прокуратурата на Република България за дискриминация на множество деца и младежи с умствена изостаналост, настанени в институции. По него е било постигнато бързо споразумение, че прокуратурата ще провери всички домове. Последвали са досъдебни производства, приключили без обвинителни актове.

Постановленията за прекратяване са били изпращани до Хелзинкския комитет, а неговите юристи са ги обжалвали пред Върховната касационна прокуратура. Това става в мандата на Борис Велчев като главен прокурор. Неговият наследник Сотир Цацаров обаче разпорежда актовете на прокуратурата да не се предоставят на БХК. Това поставя сериозни затруднения пред правозащитната организация, но тя не се е отказала да проследи докрай действията на държавното обвинение.

През 2015 г. БХК поиска от Държавната агенция за закрила на детето да разследва смъртта на 292 деца,

починали в периода от 2010 до 2014 г. в домове за медико-социални грижи. БХК завежда и дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург за шест деца, починали в институции. Делата обаче не са били допуснати за разглеждане, тъй като в тези случаи Комитетът няма правен интерес, коментира за „Тоест“ юрист от организацията. В офиса на Комитета и до днес продължават да постъпват сигнали за малтретирани деца.

Всеки, който би искал да си създаде вярна представа за БХК, би могъл да открие стотици публикации за нейната дейност, най-малко на официалната ѝ страница в интернет. Там могат да бъдат намерени и донорите на организацията – Върховният комисариат за бежанците към ООН, УНИЦЕФ, Европейския съюз, фондациите „Отворено общество“ и ОУК, частни дарители.

Според изследване на Институт „Отворено общество“ за обществените нагласи към речта на омразата в България тя се развива на отделни вълни, които са в пряка връзка с политическата конюнктура, и в различни периоди засяга различни малцинства,

но поддържа в общественото пространство постоянен фон на тревожност и напрежение.

А заради липсата на осъдителни присъди за престъпления, свързани с расова, етническа и религиозна омраза, все по-малко хора знаят, че речта на омразата е престъпление. Затова намалява и одобрението за наказателно преследване на политици и журналисти, които използват публично реч на омразата, както и на проявите на агресивен национализъм.

В обществена среда, която не само има търпимост към вербалната агресия, но дори я поощрява (особено в социалните мрежи), не може да има смислен разговор за политики, идеи и ценности. Напротив, той става невъзможен и абсурден, когато изключват микрофони на журналисти или ги свалят от ефир, а политици „превземат“ студиата на обществени медии, за да надъхат избирателите си с омраза.

Заглавна снимка: DDP

Венелина Попова

Венелина Попова

Дългогодишна журналистка в програма „Хоризонт“ на БНР, кореспондентка от Стара Загора. Носителка на наградата „Паница“ за гражданска доблест. За свои разследвания е минала през два съдебни процеса, и двата с оправдателни за нея присъди. Вярва в силата на независимата и честна журналистика.