Ухажорът Йонги-Бонги-Бо

I

На брега на Коромандел,
дето тиквите гърмят,
вдън гората, по средата
Йонги-Бонги-Бо живя.
Стол разбрицан, къс от свещ,
кана щърба – тоз младеж
имаше едва това.
Сред гората той живя,
имаше едва това.
Туй беше Йонги-Бонги-Бо,
туй беше Йонги-Бонги-Бо. 

II

Веднъж, когато се помъкна
там, дето тиквите гърмят,
не щеш ли, взе че се натъкна
на куп от камък този път.
И ненадейно чу тогаз
жена с чаровен, топъл глас
с кокошките си да говори.
И под носа си промърмори:
„Ах, лейди Джингли Джоунс това е!
Седи връз камъните, зная!
Ах, лейди Джингли Джоунс това е!“ –
си рече Йонги-Бонги-Бо,
си рече Йонги-Бонги-Бо.

III

„О, Джингли, ти, прекрасна дама!
Там, дето тиквите гърмят,
дали съпруга ще ми станеш?
Тъй уморен ми е духът!
Така самотен аз живея
на този бряг чакълест, див,
самичък веч едва съм жив!
Вземи ме ти, аз в теб съм влюбен,
животът ми ще стане хубав!“
Тъй рече Йонги-Бонги-Бо,
тъй рече Йонги-Бонги-Бо.

IV

„На този бряг във Коромандел
скариди и пореч растат,
и евтини, и изобилни!
Гъмжи от риба този кът!
Вземи угарката от свещ,
и стола също! – със копнеж
той рече. – Щърбавата кана!
Като морето любовта ми
дълбока е! Не ще те мамя!“
Тъй рече Йонги-Бонги-Бо,
тъй рече Йонги-Бонги-Бо. 

V

Тогаз кахърно му отвърна,
обляна цяла в сълзи, тя:
„Ах, жалко, но е невъзможно!
Ах, ти ужасно закъсня!
Аз с радост бих се съгласила...“
(и тук закърши пръсти, милата)
„... но в Англия си имам друг
и той ще стане мой съпруг!
За жалост, Йонги-Бонги-Бо,
за жалост, Йонги-Бонги-Бо!

VI

Той, мистър Джоунс, се казва Хендъл.
Кокошки праща ми оттам,
от Доркинг, право от пазара.
Без него ще е зор голям!
Задръж си стола и свещта,
и щърба кана аз не ща,
но нека дружки сме си още!
Щом Хендъл прати ми кокошки,
на тебе цели три ще дам!
Да знаеш, Йонги-Бонги-Бо,
да знаеш, Йонги-Бонги-Бо! 

VII

Макар и да си толкоз хилав,
но с грамаданска пък глава,
и шапката ти все да хвърка -
да знаеш, че е затова!
Макар и да си тъпоумен,
аз исках да намеря думи,
за да се изразя по-меко...
Та, ще си тръгваш ли полека?
Какво да кажа друго нямам,
остава да се махнеш само!
Това е, Йонги-Бонги-Бо,
това е, Йонги-Бонги Бо!“ 

VIII

По хлъзгавия склон на Мъртъл,
там, дето тиквите гърмят,
наш Йонги-Бонги-Бо си хвана
към тихите морета път.
Зад залив кротко си лежеше
огромна костенурка. Беше
известна с туй, че бързо плава.
Какво на него му остава?
„Ха, ето кой ще ме спаси!
Я ти на гръб ме понеси!“
Тъй рече Йонги-Бонги-Бо,
тъй рече Йонги-Бонги-Бо.

IX

Из океана, що бушува
и кротва се, и се снишава,
със Йонги-Бонги-Бо на гръб
чевръсто костенурка плава.
Към остров Бошен тя го кара
и със движения прастари,
печални, плава, накъдето
потъва слънцето в морето.
„Прощавай, лейди Джингли, сбогом!
Без тебе да живея мога!“ –
тъй пя си Йонги-Бонги-Бо,
тъй пя си Йонги-Бонги-Бо. 

Х 

А на брега на Коромандел
онази дама си остана
и тя за Йонги вечно жали
там, върху купчината камък.
Затуй в нащърбената кана
тя сълзи рони. Отзарана
и камънака там измива,
като със сълзи го облива.
И прегъната на две,
на кокошките реве
тя за Йонги-Бонги-Бо,
тя за Йонги-Бонги-Бо.

Едуард Лиър
Превод от английски Светлана Комогорова – Комата

Едуард Лиър (1812–1888) е английски поет, писател, художник, илюстратор и музикант, автор на няколко популярни сборника с нонсенс стихотворения, разкази и песни. Роден е в Холоуей, Северен Лондон, и е предпоследното от 21 деца на Ан Кларк Скерет и Джеремая Лиър. Известен е най-вече със своите нонсенс поетични и прозаични творби и особено с лимериците – форма, която той популяризира. За произведенията му е характерна изключителната езикова изобретателност. Като музикант е единственият автор на песни по текстове на Алфред Тенисън, чиято музика самият Тенисън е одобрил. Много свои нонсенс текстове също претворява в песни, включително и „Ухажорът Йонги-Бонги-Бо“. Известен е и с това, че се представя с дългите псевдоними Mr Abebika kratoponoko Prizzikalo Kattefello Ablegorabalus Ableborinto phashyph или Chakonoton the Cozovex Dossi Fossi Sini Tomentilla Coronilla Polentilla Battledore & Shuttlecock Derry down Derry Dumps.

Светлана Комогорова – Комата (р. 1968) е преводачка, поетеса, певица и автор на песни. Носителка на Специалната награда „Кръстан Дянков“ (2010) за превода на „Шантарам“ от Грегъри Дейвид Робъртс; номинирана два пъти за наградата „Еврокон“ за превод на фантастика, както и за наградата „Христо Г. Данов“ (2005) за превода на „Лед“ от Владимир Сорокин. Много обича Луис Карол, а най-любимите ѝ произведения са „Алиса в страната на чудесата“ и „Алиса в огледалния свят“. Авторка е на два напълно различни превода на двете книги – единият, съвместен със Силвия Вълкова, е публикуван за първи път през 1996 г. от издателство „Дамян Яков“ и оттогава е преиздаван няколко пъти, а другият – през 2022 г. от издателство „Хеликон“. Изпитва подчертано и невъобразимо влечение към нонсенса в литературата и в изкуството изобщо.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.