Po bitvě je každý generálem, или „След битката всеки е генерал“, казват чехите. Всъщност и според поговорката, и според конкретната ситуация самопровъзгласилият се за „генерал“, който заслужава да бъде окичен с лаврови венци или най-малкото да стане следващия министър-председател на Чехия, няма да е само един. При парламент, съставен от девет политически сили, шест от които опозиционни, кандидати надали ще липсват. Но първо битката трябва да бъде спечелена – премиерът Андрей Бабиш да бъде свален. За това се борят днес 120 000 души, които излизат по централните улици на Прага и изпълват емблематичния Вацлавски площад в едни от най-многолюдните демонстрации в страната след Нежната революция през 1989 г., довела до края на комунистическия режим.

Пролет, започнала още през есента на миналата година

50 години след драматичните събития от 1968-ма, когато съветските танкове влизат в чешката столица и слагат край на опитите за политическа либерализация на страната, през ноември 2018 г. в Прага се проведоха многохилядни протести срещу Бабиш във връзка с неправомерно усвоените от него европейски субсидии, което стана причина и за гласуване на вот на недоверие в чешкия парламент.

Половин година по-късно настояващите за оставката на чешкия премиер са в пъти повече, след като проведеното от чешките служби разследване по случая с въпросните европейски средства завърши с препоръка за изправянето на Бабиш пред съда, основанието за което се потвърждава и от предварителните констатации от одита на Европейската комисия по случая. По същество бизнес империята на Бабиш, който е вторият по богатство човек в Чехия, не би трябвало да има какъвто и да било достъп до фондовете за развитие на ЕС през последните години. Усвоявайки субсидия от 2 млн. евро за ферма и конгресен център, Бабиш е нарушил закона, тъй като въпреки извършеното от него прехвърляне на конгломерата му „Агроферт“ в доверителни фондове, е бил в конфликт на интереси, казва се в заключенията на ЕК. Изправен пред угрозата да му бъдат предявени обвинения в криминални престъпления,

Бабиш побърза да смени правосъдния министър в страната, с което само наля бензин в протестния огън.

„Това, което е написано в доклада [на ЕК], е сериозно и може да стане основание за подозрение в криминално деяние“, коментира пред Чешката национална телевизия главният прокурор на страната Павел Земан. От изявлението му става ясно, че върховната държавна прокуратура подготвя собствен анализ на доклада, публикуван от чешките медии на 30 май, и ще стигне до заключения след две до три седмици. Каквито и да са тези заключения обаче, Бабиш е категоричен, че няма никакво намерение да подава оставка. Министър-председателят отрича да е извършил злоупотреби, наричайки случая „политическа маневра“.

„Този одит е много съмнителен и аз го възприемам като атака срещу Република Чехия и нейните интереси, като дестабилизация на Чешката република“, заяви 64-годишният лидер на управляващата популистка партия АНО (Движение на недоволните граждани), застанал начело на страната през 2017-та, след три години на министерски постове (като министър на финансите и заместник министър-председател по икономиката). Междувременно опозицията успя да прокара искане за пълно поемане на отговорност от страна на Бабиш в случай на финансови щети за страната (връщане на получени от ЕС средства), така че потърпевши от измамата да не бъдат данъкоплатците.

„Не искаме Бабиштан“, „Стига толкова“

„Стига лъжи! Подай оставка, ще бъде по-добре!“, скандират протестиращите чешки граждани, които – противно на твърденията на някои от поддръжниците на Бабиш, че демонстрантите в столицата са изключително „градски либерали“ – се стичат от всички краища на страната, носейки плакати с имената на местата, от които идват.

„От големите областни градове пристигат пълни влакове, но освен това и пълни автобуси с хора идват от селища като Сушице. Невероятно е!“, коментира за общественото Радио „Прага“ Микулаш Минар – председател на неправителствената организация „Милион моменти за демокрация“, която организира демонстрациите. Тези твърдения се потвърждават и от интервютата на чешкото радио с над 130 души, в това число тийнейджъри и хора над 80-годишна възраст, избрани на случаен принцип измежду десетките хиляди на Вацлавския площад. Много от интервюираните пенсионери заявяват, че няма да се оставят да бъдат купени чрез повишаване на пенсиите, защото мислят за бъдещето на своите внуци. Именно хората от тази възрастова група традиционно са припознавани като основен електорат на Бабиш и неговата партия.

Кой е Андрей Бабиш?

Наричан „Бабишкони“ и „Чешкия Тръмп“, с нетно богатство в размер на 3,7 млрд. долара, министър-председателят на Чехия е един от най-преуспелите предприемачи в бившата комунистическа държава. Започнал от търговия с торове, през годините Бабиш се превръща в крупен индустриалец, собственик на повече от 210 предприятия, в т.ч. селскостопански, енергийни и медийни компании, обединени в конгломерата „Агроферт“.

Той е сред чешките олигарси със значителна медийна собственост, включително и два от най-големите и най-влиятелни ежедневника в страната, посочва докладът на „Репортери без граници“, в чийто индекс за медийна свобода Чехия заема 40-то място (6 места по-долу в сравнение с 2018 г.). От организацията припомнят, че през април 2018 г. трима чешки разследващи журналисти са били заплашвани от полицията във връзка с медийното отразяване по теми, свързани с Бабиш. Както и че след 27 години лоялна служба в един от вестниците, купени от него, през септември м.г. военната кореспондентка Петра Прохазкова подаде оставка „поради намесата му в редакционна политика“.

Или иначе казано, за разлика от президента Милош Земан, който от години атакува чешките медии в стил „Тръмп“ или собственик на български футболен отбор, Бабиш борави с инструментариума на Орбан и Пеевски, търсейки начини да разширява медийното си влияние.

А колко силен е Бабиш в чешкия парламент?

„Чешкият парламент е много фрагментиран. Теоретично опозицията е много силна и чисто аритметично са възможни правителства и без участието на партията на Бабиш“, коментира за „Тоест“ д-р Константин Павлов, преподавател в Софийския университет. Павлов е чешки възпитаник, следи политическата ситуация в страната, а през 2016 г. взе обширно интервю от бившия кмет на Прага Ян Касъл, което хвърля светлина върху социално-политическите процеси в новата история на страната. „Останалите политически сили дебнат всяка грешка на Бабиш, за да се възползват от нея. Със сигурност ще има вълнения и нестабилност при оставка на Бабиш, с опити от другите партии да заемат освободеното пространство. […] Ситуацията, в която Земан е основната опозиция на Бабиш, е възможно най-изгодната за Бабиш – по същия начин, по който БСП е най-удобната опозиция за ГЕРБ в България.“ Според Павлов „загубата на управляващата партия в столицата Прага [на изборите за ЕП] е директна последица от протестите“.

Въпреки това към момента е трудно да се измери потенциалът на опозиционните сили в страната да съставят ново правителство, след като през ноември 2018 г. внесеният от шестте опозиционни партии вот на недоверие не успя да мине (не достигнаха 9 гласа). Конкретният повод за вота беше разкритието, направено от сина на министър-председателя – Андрей Бабиш-младши – в интервю за онлайн изданието Seznam.cz, че е бил отвлечен и отведен против желанието му в Крим, за да не може да даде показания в разследването за незаконното усвояване на европейски субсидии от баща му. Версията бе отхвърлена от Бабиш-старши с аргумента, че синът му страда от шизофрения, заради която е на медикаментозно лечение: „Всички, които си помислите, че бих отвлякъл собствения си син, да не сте си изгубили ума? За човека няма нищо по-ценно от децата. Или поне за мен.“

Ключов елемент за неуспешния вот на недоверие

беше стратегията на коалиционния партньор на АНО – лявоцентристката Чешка социалдемократическа партия – да се въздържи при гласуването. Позицията на лидера на партията и президент на Чехия Милош Земан бе, че дори правителството да загуби вота, той отново би дал мандат на Бабиш за съставяне на ново правителство. Както направи впрочем в средата на миналата година, след като ръководеният от Бабиш служебен еднопартиен кабинет загуби вот на доверие в долната камара на парламента. Още тогава решението на Бабиш да се коалира с комунистите провокира многохилядни протести, а ситуацията се повтори при замразяването на финансиране за 4,46 млрд. евро от страна на Европейската комисия във връзка с нарушенията, установени от Европейската служба за борба с измамите (OLAF).

„Чехите се интересуват много повече от политика, отколкото българите, и имат по-дълга модерна политическа традиция, още от времето на Австро-Унгарската империя, въпреки че чешката национална държава е по-млада от българската. Чешкото гражданско общество е по-силно от българското. За ефекта върху властта тепърва ще се съди, тъй като и Бабиш е изключително силен и притежава огромно медийно влияние. Все пак аз съм по-скоро оптимист за изхода от протестите, но не мога да се ангажирам със срок“, обяснява още Константин Павлов.

На въпроса дали заемайки 71 позиции пред България в индекса на „Репортери без граници“, чешките медии са достатъчно независими, Павлов отговаря: „Част от чешките медии произвеждат качествено съдържание и критикуват властта. И в България има добросъвестни медии. Мястото в класацията означава, че делът на добросъвестните медии в Чехия все още е по-висок от този в България.“

При тази медийна картина и при подобна вълна на гражданско недоволство

има ли политическо бъдеще пред Бабиш?

Въпреки поводите за оптимизъм няма как да се пренебрегне фактът, че макар и трудно, през 2018 г. Милош Земан бе преизбран за президент на Чехия – въпреки всевъзможните начини, по които се компрометира, и токсичния дух на предизборната му кампания. По този повод Ан Епълбаум написа, че „чешката политическа и медийна култура са силно повлияни от популярни (и анонимни) уебсайтове, които заливат с постоянен поток от проруска, антинатовска пропаганда; произвеждат страх и омраза към мюсюлманските имигранти и недоволство от предполагаем „елит“, който е далеч по-слаб от корумпираната бизнес класа и руските субекти, които подкрепиха кампанията на президента“.

Подобна е констатацията на Константин Павлов, който обобщава ситуацията: „Изглежда, наблюдаваме ускорена деградация на националните държави в ЕС и като единствената възможна и ефективна контрамярка се очертава засилването на европейските институции и на федералния характер на Съюза, включително и на Европейската прокуратура. И политическите системи, и институциите в страните членки изглеждат все по-неадекватни на вътрешните предизвикателства, пред които са изправени – преди всичко пред националпопулизма, който по дефиниция стоварва всички вини върху Брюксел.“

Заглавна снимка: Martin2035

Иглика Иванова

Иглика Иванова

Докторант в катедра „Европеистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ с фокус върху теми като свободата на изразяване онлайн и медийната грамотност. Вярва в основните ценности на Европейския съюз, в постижимостта на мотото „Единство в многообразието“ и в индивидуалния и колективния човешки интелект.