Васил Терзиев, Арнолд Шварценегер и непреработеното минало

Какво е общото между предприемача и кандидат за кмет на София Васил Терзиев и американския актьор и бивш губернатор на Калифорния с австрийски произход Арнолд Шварценегер? И двамата са обичащи спорта мъже. И двамата се насочват към политиката, след като са изградили успешна кариера в други области. Отвъд тези повърхностни общи черти обаче и Терзиев, и Шварценегер имат близки роднини, свързани с репресивния апарат на тоталитарни диктатури. Бащата, дядото и братът на дядото на Терзиев са работили за социалистическата Държавна сигурност (ДС). Бащата на Шварценегер пък е бил член на паравоенната нацистка организация SA – т.нар. Щурмови отряд на Националсоциалистическата партия.

Как потеклото на Терзиев стана водеща тема

За произхода на Васил Терзиев се заговори още преди официалната му кандидатура, когато стана ясно, че по всяка вероятност той ще е кандидатът за кмет на София, издигнат от „Демократична България“, „Продължаваме промяната“, „Спаси София“ и неправителствената организация „Екипът на София“. Принос за превръщането на темата във водеща имат определени личности, идентифициращи се като антикомунисти.

Във Facebook беше разпространена възмутената позиция на Методи Андреев – първия председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, по-известна като Комисията по досиетата. Андреев даде и телевизионно интервю по темата.

Сред ярките гласове на възмутени антикомунисти беше и този на Христо Христов, журналист и дългогодишен изследовател на архивите на ДС. Той призова Терзиев да даде достъп до документите на близките си в архивите на социалистическите тайни служби.

Като особено гласовити в хора срещу Терзиев се проявиха лица, свързани с управлението на ГЕРБ. Румен Христов, председател на СДС – коалиционния партньор на партията на Борисов, – определи кандидатурата на Васил Терзиев като „тъмночервена“: „Силно червена, тъмночервена, потомък на ДС по дядова, чичова и бащина линия, и аз съм много любопитен как десните хора […] ще посегнат към тази бюлетина, при положение че говорят за лустрация и сега.“ Той попита реторично: „Представяте ли си в Германия на генерал от СС внукът му да бъде издигнат за кмет на Берлин?“

Не пропусна да се разпише и председателят на ВМРО и евродепутат Ангел Джамбазки. Той заяви, че лустрацията „до девето коляно“ трябва да е задължителна, и допълни: „Ченгетата от Държавна сигурност, особено генералите от Държавна сигурност и наследниците им, заграбили червените куфарчета с откраднати милиони, трябва завинаги да бъдат забранени от обществения живот.“

Фактите, които възмущението прикрива

Някои от възмутените от кандидатурата на Васил Терзиев заради миналото на роднините му безспорно са искрени. Позициите на други обаче повдигат въпроси.

Задавайки реторичния въпрос за политическата реализация на внуците на генералите от СС, Румен Христов може и да не знае, че известни политици в Германия имат в потеклото си хора, обвързани с режима на Хитлер. Сред тях е социалдемократът Зигмар Габриел, който между 2013 и 2018 г. е министър последователно на икономиката и енергетиката, както и на външните работи. Също и Юрген Тритин от „Зелените“, чийто баща е бил доброволец в СС и член на Националсоциалистическата партия. Тези политици не са държани отговорни за произхода си – Германия е осъдила нацизма еднозначно и десетилетия наред е прочиствала структурите си от бивши кадри на режима на Хитлер, но в тази страна отговорността е лична, а не потомствена.

Румен Христов обаче няма как да не знае, че политици от ГЕРБ, в чийто придатък се е превърнал СДС, са били агенти на ДС и че преди всички парламентарни избори Комисията по досиетата обявява имена на сътрудници на ДС сред кандидатите на ГЕРБ. Под псевдонима Николай бившият конституционен съдия и политик от ГЕРБ Георги Марков е сътрудничил на цели две управления на ДС. Друг въпрос е защо Христов не намира за „тъмночервено“, че председателят на ГЕРБ Бойко Борисов през 1991 г. е напуснал МВР, защото е отказал да се раздели с БКП, и че е бил бодигард на диктатора Тодор Живков.

„Синьото“ сърце на Христов не се разбунтува и от факта, че Красимир Каракачанов, доскорошен председател на ВМРО, която беше коалиционен партньор на ГЕРБ–СДС, е с агентурно минало. Както и Александър Урумов, който завеждаше пресцентъра на Каракачанов, докато последният беше военен министър, а преди това беше говорител на БНБ.

Фактът, че ВМРО има агентурен профил, разкрива абсурда във възмущението на Ангел Джамбазки, който не призоваваше за лустрация през всичките години, докато беше дясна ръка на Каракачанов.

Журналистът Христо Христов упреква Васил Терзиев, че не познава Закона за досиетата. Чудно обаче защо той, който би следвало перфектно да познава работата на Комисията по досиетата, призовава Терзиев да даде достъп до документите на близките си. Достъпът на частни лица до документи за техни роднини е силно ограничен и ненужно усложнен. Ако роднините са живи, единствено те имат достъп до запазените материали за себе си. Ако са починали, Комисията изисква съгласие от всички законни наследници, за да предостави информация, от която може да се разбере дали съответният роднина е сътрудничил на ДС.

Следователно Терзиев може да получи достъп или ако е единствен законен наследник на дядо си и чичо си, или ако останалите наследници са съгласни. Следващият проблем обаче е, че в Комисията по досиетата ви карат да подпишете декларация, че няма да разгласявате нищо от предоставените ви документи. Как тогава съоснователят на „Телерик“ би могъл да предостави достъп до тях? Публичен достъп може да предоставя само Комисията, и то по строго определени в закона критерии.

В страната на двойните стандарти

Не само едни и същи хора, но и едни и същи медии прилагат различен аршин, когато става дума, от една страна, за Васил Терзиев, а от друга – за сътрудници и служители на ДС, които са чести гости в телевизионните студиа в качеството си на политици или на експерти по всичко.

Александър Урумов например и до днес е желан телевизионен гост, за да громи несъществуващата „джендър идеология“. Можете ли да се сетите обаче някой водещ да го е попитал какво точно е вършил той в качеството си на агент Абел? Или дали има връзка между принадлежността му към ДС и кремълските опорки, които разпространява с религиозен плам?

Друг чест телевизионен гост – арабистът Боян Чуков – е бил не просто агент, а служител на ДС с псевдонима Галицин. Според достъпните данни от досието му е искал да стане такъв още от дете. Чуков е често канен в качеството си на експерт по външна политика. Което не му пречи да се изказва и против джендъра. Ако отворите сайта „Епицентър“ например, ще видите, че почти всички публикации за Васил Терзиев са за принадлежността на роднините му към ДС. В статиите, в които става дума за Боян Чуков, се представят позициите му за Русия и света, които са в унисон с путинската пропаганда.

Списъкът от подобни примери за „дежурни експерти“ и политици от ДС може да продължи дълго. Някои от тях дори се гордеят с миналото си, като последния шеф на Шесто управление Димитър Иванов, впоследствие издател и професор в Библиотекарския университет, известен с прозвището си Митьо Гестапото.

Впрочем генезисът на немалка част от електронните медии в България е повече или по-малко свързан с ДС. В страна като България, в която се налагат все по-силни идентификации с „традиционните православни ценности“, никак не е без значение, че и настоящият патриарх на Българската православна църква Неофит, и предишният – Максим, имат агентурно минало. Многото агенти сред „дежурните интелектуалци“, както и сред инициативния комитет за номинирането на Румен Радев за втория му президентски мандат, дори не си струва да се споменават.

Където и да разрови човек в България, излизат сътрудници на ДС. „Неприятна изненада“ се оказва миналото на уважавани учени и университетски преподаватели, кинодейци, художници, изобщо – хора от всевъзможни области на културата и изкуството.

Освен това да не забравяме, че голяма част от имената на хората, които са били свързани с репресивния апарат по времето на социализма, никога няма да бъдат обявени. Било защото не заемат такива позиции, каквито по закон изискват разкриване на досиетата им, било защото са починали. Човек не може да бъде сигурен дори за собствените си роднини, които са били на възраст да бъдат вербувани по времето на социализма.

Добрите, лошите и Васил Терзиев

Кандидатурата на Васил Терзиев възобнови неприключилия – защото никога не е бил проведен истински и издълбоко – разговор за ДС. В социалните мрежи хората отново започнаха да спорят – бива ли да слагаме всички сътрудници на репресивния апарат на социализма на една плоскост? Едни са били щатни, други – не. Едни са доносничили охотно, други са си „отбивали номера“. Едни са били подложени на натиск и заплахи, други са го направили, за да могат да пътуват в чужбина, трети сами са се натискали да сътрудничат. Едни публично са се разкаяли, втори отричат, трети се гордеят с агентурното си минало. Едни изповядват демократични ценности, други възпроизвеждат опорни точки, сведени от Русия и/или от силните на деня.

Отделно от това има и друг непроведен разговор – за онези, които не са сътрудничили на ДС, но са били на достатъчно високи позиции в структурата на социалистическата държава, тъй щото да не им се налага да сътрудничат, за да си позволят всичко, което искат. И да смажат всеки, който не им харесва. Някои от тях също са сред „дежурните“ коментатори в телевизионните студиа и формират общественото мнение.

На този фон „демократичната общност“ се е хванала за гърлата дали и колко точно е виновен Васил Терзиев заради дядо си, чичо си и баща си. Не можем да дадем оценка на родителите, но съдим наследниците им. Призоваваме Терзиев да си каже. Да се извини. И човекът го прави – извинява се заради роднините си, призовава за лустрация. Но каквото и да стори, в очите на част от потенциалните му избиратели то не е достатъчно. Да не говорим че други критици вече го винят, че „се отрича“ от роднините си…

Раздирайки се вътрешно заради кандидатурата на Васил Терзиев, „демократичната общност“ се оказва в капана на класически ченгесарски трик – да се хване на въдицата, да направи от мухата слон и по този начин сама да се провали. Възмутените антикомунисти са станали част от едно активно мероприятие, в което всъщност с принципите им се злоупотребява. За да продължават да определят общественото мнение същите, които никой не пита за миналото им.

Колаж: Тоест. Снимки, използвани в колажа: Красимир Каракачанов – Wikipedia, Бойко Борисов – Wikipedia, Васил Терзиев – Facebook