Великденски заек или просто заек за БНБ?

Когато премиерът Кирил Петков казва, че подкрепя кандидатурата на Андрей Гюров за управител на БНБ, това не значи нищо. Нима някой е очаквал един от двамата лидери на „Продължаваме промяната“ да не защити номинацията на политическата сила? „Аз го познавам – човек с невероятен етичен кодекс, професионалист. Така че – да, аз лично слагам своето име зад неговата кандидатура“, заяви Кирил Петков. Ако тези суперлативи бяха казани например от някого като Марио Драги, бившия председател на Европейската централна банка, щяха да са стойностна референция.

Неубедително е Петков да гарантира за професионализма на Гюров –

със същия успех може да го направи и Христо Стоичков. Поради тази причина и атестацията, дадена от лидера на „Има такъв народ“ Слави Трифонов за кандидата на ИТН Любомир Каримански и неговите професионални и морални качества, не тежи. „За позицията шеф на Българска народна банка аз и моите сътрудници имаме достойнството животът да ни е срещнал с човек, за когото сме се убедили, че е най-хубавата кандидатура“, казва Трифонов. Виж ти, какъв matchmaker бил този живот!

Изобщо, от дебатите за нов управител на БНБ за следващите 6 години професионализмът отсъства – както сред депутатите анкетьори на номинираните при изслушването им в Бюджетната комисия, така и в повечето медии, където банкерите просто ги няма. Ако не броим бившия шеф на „УниКредит Булбанк“, бивш председател на Асоциацията на търговските банки Левон Хампарцумян и настоящ председател на Българския форум на бизнес лидерите, който впрочем също заяви, че двамата кандидати не са особено убедителни. „Постиженията им не са толкова впечатляващи, но са си „напудрили“ CV-тата. Като ги сравним с екипа, който сега управлява БНБ, не са особено сравними“, каза Хампарцумян по bTV.

Ако двамата кандидати бяха извън политиката, дали от ПП или ИТН щяха да ги издигнат,

запита реторично и проф. Гарабед Минасян, професор в Икономическия институт на БАН, бивш член на Управителния съвет на БНБ. „За Българската банка за развитие вие трябва да сте довереник на тези, които управляват в момента, докато за БНБ, която е част от емисионната система на ЕС, следователно и на еврото, трябва да имате доверие на ЕЦБ, на МВФ, Европейската банка за развитие, Европейската инвестиционна банка като минимум“, обясни и икономистът Красен Станчев по БНР. Според него това, което се случва с избора на шеф на БНБ, е „доста тревожно, да не кажа по-тежка дума“.

Именно номинациите, които са повече политически, отколкото експертни (и зад всяка стоят определени кръгове), създават опасения. Политическото интересчийство доминираше при изборите на най-дълго управлявалия гуверньор на БНБ Иван Искров – от времената на Царя до втория кабинет на Бойко Борисов, в чийто мандат гръмна Корпоративна търговска банка. Искров пя „Назад, назад, моме Калино“ с мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, прегръщаше се с министъра на финансите на ГЕРБ Владислав Горанов. БНБ през всичките тези години така и не провидя, че държавата крепи КТБ с парите на данъкоплатците, а банката ги прелива в свързани фирми.

Осем години след рухването на КТБ банковата система още изпитва ефектите,

а Фондът за гарантиране на влоговете в банките не е напълно възстановен. Сметката на загубените в КТБ пари е за близо 5 млрд. лв. Нов банков фалит би струвал много повече, включително и като спирачка по пътя към еврото. Може ли Гюров и Каримански да гарантират, че „Банков надзор“ ще работи толкова съвестно, че никоя банка няма да гръмне? Ръководството на БНБ отговаря за стабилността на банковата система и под негов контрол са всички останали банки след първите големи пет, които са под пряк надзор на ЕЦБ след приемането на България в Банковия съюз на ЕС.

Настоящият управител на БНБ Димитър Радев бе издигнат от ГЕРБ през 2015 г., но в пленарната зала бе избран със 130 гласа, тъй като получи подкрепа и от депутати от Реформаторския блок, БДЦ, АБВ и седмина от ДПС. Професионалната му кариера включва 21 години в Министерството на финансите, където стигна до поста на заместник-министър, и последвали 14 години в Международния валутен фонд.

Политическите апетити към поста на управител на БНБ са огромни.

Не отсега, както е добре известно, но се разпалват от възможността за управление (в т.ч. инвестиране) на милиарди – когато България се присъедини към еврозоната. Което дори да не е от 1 януари 2024 г., все пак ще стане в 6-годишния мандат на бъдещия гуверньор. (В едно от редките си интервюта, дадено в началото на март пред „24 часа“, управителят на БНБ Димитър Радев казва, че имаме всички шансове да се присъединим на уречената дата.)

Част от валутните резерви на България ще бъдат прехвърлени към ЕЦБ, но част от тях ще останат тук. Колко – отсега няма как да се каже, но със сигурност десетки милиарди. Към момента валутните резерви на България са близо 60 млрд. лв., а след няколко години стойността им ще е още по-голяма. Тези средства ще се инвестират в съответствие с изисквания на ЕЦБ, но все пак при по-голяма свобода. Без значение какви политически сили ще влизат тогава в правителството, гуверньорът на БНБ ще принадлежи към определен кръг – в случай че парламентът одобри един от двамата кандидати. И разбира се, в случай че той действително подкрепя пътя към еврото, без да се опита да шиканира процеса.

Законът за БНБ дава възможност на управителя да избере подуправители,

а мандатите на двама от настоящите бездруго са изтекли. Каквито и хора да са подбрали за тези постове Гюров или Каримански (готови са с номинациите), те едва ли ще имат по-голям опит от тях самите. Това означава, че който и да поеме управление „Емисионно“ (валутния борд) например, няма да притежава по-голяма експертност от настоящия подуправител Калин Христов, който работи в БНБ от 1997 г. и повече от 15 години е член на Комитета по парична политика на ЕЦБ. С над 16 години опит в БНБ и специализация в ЕЦБ е и другият подуправител, чийто мандат е изтекъл – Нина Стоянова, шеф на управление „Банково“.

Когато България приеме еврото, съвместно с Министерството на финансите БНБ ще води монетарна политика – нещо, което до настоящия момент не е вършила активно заради системата на валутния борд. Но след приемането на еврото ще трябва да работи в по-голям синхрон с правителството и конкретно с министъра на финансите, а главно – с ЕЦБ. Така че опит в БНБ, МФ или международна финансова институция на висока позиция е от съществено значение за гуверньора на централната банка.

Само дето никой от двамата кандидати не го притежава.

Основателят на Института за пазарна икономика Красен Станчев предупреди, че е доста неразумно да се правят смени в БНБ в момента. „При положение че имате хора с опит, които са в момента начело на централна банка, преминали в миналото си през различни кризисни ситуации – както вътрешни, така и външни, то най-добре е сега, когато се очаква голям стрес на европейската банкова система, ЕЦБ и ЕС не само поради войната в Украйна, да не се сменят тези хора“, заяви Станчев.

Има основание за такова предупреждение – заради войната бяха наложени сериозни санкции на Русия, като забрани за транзакции, свързани с руските резерви, спиране на евро към Русия и изключване на 7 руски банки от SWIFT. Тези действия може да предизвикат кибератаки, да носят рискове за платежните системи и други заплахи и неопитни хора начело на БНБ ще се затруднят да управляват подобни кризи.

Нелепи и смехотворни са опитите на представители на управляващата коалиция да обясняват наличието на двама свои кандидати със

силата на демокрацията.

„В нашата коалиция има възможност за демокрация, всеки да си представи кандидата, който счита, че е най-добър, и вече парламентът да реши“, каза премиерът Кирил Петков. В действителност липсата на единна кандидатура, за което например успя да се договори коалицията в Германия за гуверньор на Бундесбанк, е сериозна слабост. Четирите политически сили не поставиха темата за предстоящите смени в регулаторите (КЕВР, КФН и др.), както и в ръководството на БНБ на преговорите за коалиционно споразумение. Всъщност най-сериозните въпроси просто бяха заобиколени и последствията вече са налице само след първите три месеца управление.

В ситуация, в която управляващата коалиция не е единна, никой от двамата кандидати не може да бъде избран, ако не получи помощ от опозицията – ГЕРБ, ДПС или ГЕРБ и ДПС. Дали това ще се случи, или не, ще стане ясно преди Великден. В опит максимално да улеснят избора, от ПП решиха да повтарят срамните практики от предишни парламенти –

игрите с кворума.

Председателят на 47-мото НС Никола Минчев (ПП) обяви, че връща практиката на 44-тото НС относно гласуването на законите и необходимия кворум: „За да бъде едно предложение прието, трябва да са гласували повече от половината от последно регистрираните или съобразно последната проверка на кворума.“ Това означава, че кандидат за управител на БНБ може да бъде одобрен само с 61 гласа – тъй като кворумът е 121. Срамно предложение. Досега всеки гуверньор на БНБ е бил избиран с гласовете на повече от половината народни представители, тоест над 120.

Докато се стигне до гласуването в пленарната зала, тече пазарлъкът между партиите. До момента ПП и ДБ са декларирали публично подкрепа за Андрей Гюров. БСП се пазари кой ще даде повече, за да реши Корнелия Нинова кому да дари 26-те гласа на депутатите социалисти, но по-вероятно е да ги прехвърли към Гюров. Има какво да търгува – нови постове, отказ да приемат предложението на ДБ за изгонването на руската посланичка Митрофанова. Досега Нинова е показала, че добре се справя с тази работа – България ще изпрати на Украйна едва по 2000 каски и бронежилетки, но не и оръжие, както настояваше „Демократична България“.

И така, новият управител на БНБ едва ли ще е великденски заек. По-скоро зайче, измъкнато с фокус-мокус.

Заглавна снимка: Bjoertvedt / Wikimedia