Вероизповедания над закона

Приетите на първо четене промени в Закона за вероизповеданията, с които се опрощават над 8 млн. лв. задължения на религиозните общности, натрупани към държавната хазна,

трябваше да бъдат дадени на Конституционния съд.

Защото той е единствено компетентен да се произнесе дали Народното събрание може да опрощава данъчни задължения. Пред агенция БГНЕС проф. Христина Вучева споделя мнението, че е необходимо да се конкретизира същността на това опрощаване – дали то е данъчна амнистия, държавна помощ, или гаранция за сигурността ни. Както и да се изясни въпросът дали няма да се създаде прецедент и други данъчно задължени юридически лица да искат от парламента да ги освободи от техни натрупани задължения към държавата.

Произнасянето на Конституционния съд беше още по-необходимо и заради различните тълкувания на чл. 84, т. 13 от основния закон на страната, че „Народното събрание дава амнистия“. Но дали става дума за политическа амнистия, каквато получиха със закон осъдените от Народния съд, или за данъчна? И дали решението на парламента кореспондира с чл. 98, т. 12 от Конституцията, според която президентът на Република България единствен има право да опрощава несъбираеми държавни вземания.

Но явно промените в Закона за вероизповеданията няма да стигнат до Конституционния съд, защото след остра публична дискусия и раздор с ВМРО

ГЕРБ обявиха новата си позиция – дълговете да бъдат разсрочени, а не опростени.

Дали тактиката беше променена, за да се запази управленският формат, и/или защото в ГЕРБ са проумели, че подобна законодателна промяна е уязвима и атакуема, а бюджетът би бил ощетен от подобна, меко казано, спорна амнистия – не можем да гадаем. Факт е, че крачката назад бе направена само дни след гласуваните промени в Закона за вероизповеданията.

Цветан Цветанов удари дъното на мисловното и ораторското си безсилие да обясни резките обрати в политическата позиция на партията и на парламентарната ѝ група по отношение на предлаганите промени, които според премиера трябваше да ни гарантират запазване на етнически мир в страната. Говорителят на Главното мюфтийство Джелал Фаик пък определи опрощаването на дълговете като част от превенцията срещу радикализирането на мюсюлманската общност.

Но как етническият мир кореспондира със задълженията на Главното мюфтийство към държавната хазна, питат анализатори. Същия въпрос си задават и мюсюлманите, на които е омръзнало да използват религията им с политически цели. В техните среди не от вчера коментират, че

важните решения в България се вземат не в Народното събрание и в правителството, а в мрака на Сараите.

Предложението за данъчната амнистия не беше предшествано от обществена дискусия, а като потвърждение на непрозрачната политика на кабинета от НАП отказаха справка на „Медиапул“ за това какви данъци са платили религиозните организации за последните пет години, като се позоваха на данъчно-осигурителната тайна. От Министерството на финансите също отказаха да посочат точната сума, която Мюфтийството дължи на държавата, твърди „Капитал“.

От висотата си на духовен водач на мюсюлманите в България Мустафа Хаджи заяви на срещата си с премиера Бойко Борисов, че не му е работа да се занимава със счетоводство. Все пак потвърди осемте милиона лева задължения на Главното мюфтийство към държавата, натрупани основно от неплатени осигурителни вноски и лихви. Наши източници коментират обаче, че един факт е премълчан от главния мюфтия – от тези задължения два милиона са само от съдебни разноски по 80-те изгубени дела за вакъфски имоти. Дела, които Ахмед Доган тласна изповеданието да води срещу държавата, за да сложи ръка на османското културното наследство, към което президентът на Турция Реджеп Ердоган изпитва силна носталгия. А после да се източват средства от европейски програми и фондове и от турската държава за съхраняването и реставрацията му.

Странен е фактът, че натрупаните задължения на Главното мюфтийство са определени като несъбираеми,

при положение че то има около 4700 имота и годишни приходи от наеми и ренти за 30 млн. лв., както твърди пред bTV Николай Панков, началник на кабинета на председателя на Висшия мюсюлмански съвет Недим Генджев.

Най-много средства ръководството на мюсюлманското вероизповедание получава от имотите си в стари центрове на Османската империя като Филибето (Пловдив) и Русчук (Русе). Според източниците ни само от наемите на 22-та си магазина, сладкарница и ресторант настоятелството на Джумая джамия в Пловдив получава месечно около 100 000 лв. Тези пари не се декларират и върху тях не се плащат данъци, а се преразпределят от бизнес корпорацията ДПС, част от която се явява и Главното мюфтийство. Пътят на парите (пренасяни в брой) е от джамиите през районните мюфтийства към партийната централа с мълчаливото съгласие на държавата. Тази порочна корупционна схема от самото начало на Прехода е негласно споразумение от Кръглата маса, която придаде в мираз (наследство) ислямското вероизповедание на ДПС като компенсация за т.нар. Възродителен процес.

Първият сигнал към НАП с искане за данъчна ревизия идва не от институциите в България, а от представител на неправителствения сектор.

През 2010 г. Мендерес Кунгюн, председател на сдружението „Национално турско обединение“, настоява пред Териториалната агенция по приходите в Стара Загора да бъде назначена данъчна ревизия на джамийското настоятелство в Казанлък преди избора на ново ръководство на молитвения дом. Това превръща правозащитника в обект на репресивни действия от страна на местната мюсюлманска общност. А данъчната проверка е отказана с мотива, че такава може да бъде направена само на титуляря в лицето на Главното мюфтийство, а не на всяка от 1500-те джамии в страната.

В Устава на мюсюлманското вероизповедание в България са описани задължителната счетоводна отчетност, която трябва да водят настоятелствата на молитвените храмове. Само че на практика този устав се потъпква всекидневно. А вярващите мюсюлмани все по-рядко оставят своята лепта в джамиите, отвратени от манипулациите на ДПС, което чрез агенти на ДС държи в подчинение цялата религиозна общност и я използва за своите политически цели в нарушение на чл. 13 от Конституцията.

Мюсюлманите в България постепенно се освобождават и от страховете си, свързани с т.нар. Възродителен процес, и показват значително по-високо ниво на гражданска култура и съзнание. Затова опитите на ДПС и на техните протежета като агент Андрей (главния мюфтия Мустафа Хаджи) да вадят скелети от гардероба и да ги размахват като заплаха за етническия модел в България, на който агент Сава (Ахмед Доган) се обяви за баща и пожизнен гарант, вече не могат да постигнат ефекта, който биха имали преди десетина години.

Сюжетът с опрощаването или разсрочването на натрупаните задължения на ислямското изповедание ще се развива паралелно с интригата около наближаващите европейски избори. А оставането на БСП извън парламента и заявката за напускане на партия „Воля“ на Веселин Марешки вдига цената на подкрепата, която ДПС може да осигурява на мнозинството за кворум и за важни законодателни решения.

Преди дни агент Андрей (свързан според някои източници с ислямистката организация „Мюсюлмански братя“), на излизане от срещата си с агент Буда (Бойко Борисов) и агент Симеонов (патриарх Неофит, сътрудник на VI управление на ДС за борба с идеологическата диверсия), услужливо припомни пред журналисти, че „България имаше възможността да направи това, което стана в съседните държави, но мъдростта на българския народ не позволи да се случи това“.

От Президентството – глухо мълчание. Мълчат и в Главното мюфтийство след промяната в позицията на ГЕРБ. До окончателното приемане на поправките в Закона за вероизповеданията. И в очакване на депеша от Сараите.

Заглавна снимка: Стопкадър от изказване на Мустафа Хаджи, публикувано на Youtube канала на Главното мюфтийство на 8 март 2019 г.