За ВиК-то: Теория на оптимиста

Публикуваме изпратения до редакцията текст на Радослав Русев относно добрите процеси във ВиК сектора, които като граждани и потребители на услугата вероятно не знаем и не разбираме в дълбочина. Гледната му точка на експерт от бранша може би ще допълни липсващата част от картината.

Първоначално исках да напиша нещо за комплексните причини за проблемите в сектора. За това как паралелно трябва да се мисли за ресурса (водата), за актива (тръбата) и за състоянието на ВиК дружествата като бизнес единици. Както и за логиката на неразбраната реформа в сектора, за механизмите на финансиране и дългата игра около климатичните промени.

Исках да напиша задълбочен анализ от позицията на информиран вътрешен човек. Но като гледам, слушам и чета цялата помия, която се излива върху ВиК сектора, реших да напиша друг текст. Без претенции за изчерпателност и обективност, даже напротив – преднамерено субективен, дори емоционален. За да се чуят и някои други аргументи. Не защото те са по-важни от анализа на дълбоките проблеми. Не защото хубавите неща са повече от лошите. А защото тези факти и разсъждения също имат място в целия контекст.

По същество в текста искам да посоча пет причини, които ме карат да мисля, че дяволът не е толкова черен за българския ВиК сектор. Сериозно.

Реформата не е завършила, но има смислени промени

За „реформата в отрасъл ВиК“ се говори, все едно е митично същество, което има самостоятелен живот (някъде в мазето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството). За нея се използват определения като „закъсняла“, „несъстояла се“, „незапочната“ или в най-добрия случай „незавършена“. Само че реформата е и нещо друго – комбинация от политики, законодателни инициативи, механизми за финансиране. Тя е също така енергия на хора, сблъскване на позиции, решения и тяхното прилагане.

Водата на Перник свърши по много причини. Сред основните са и лошата грижа за т.нар. „довеждащи водопроводи“ (големите тръби от язовира до пречиствателната станция и от нея до входа на градската мрежа), както и неадекватното финансиране в сектора (тоест закъснелите инвестиции в подмяна на подобни довеждащи тръби).

Но ето три неща, които се случиха в сектора през последните 10 години – те не помогнаха на Перник, но ще помогнат на много други градове в страната „да не останат на сухо“:

Бяха направени т.нар. „мастър планове“ – широкообхватни документи с набелязани стратегически приоритети за инвестиции в сектора в цялата страна (завършени докъм 2013–2014 г). След това (към 2018–2019 г.) в 16 области в страната бяха изготвени по-детайлни планове с конкретно набелязани инвестиционни обекти, т.нар. „регионални прединвестиционни проучвания за ВиК“. Изпълнението на тези инвестиции би гарантирало нормално водоснабдяване поне в градовете с население над 10 000 души.

Бяха променени правилата за финансиране по Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС). В новите апликации в тези 16 области акцентът не е така силен върху канализацията и пречистването на отпадъчни води, както в периода 2007–2013 г. Инвестициите във водопроводи са повече. И което е по-важно: ако една голяма агломерация (град над 10 000 души) се водоснабдява от довеждащ водопровод с дължина десетки километри, подмяната на този водопровод се третира като „инвестиция за агломерацията“, тоест подлежи на финансиране с европейски средства. Край на безсмислените малки пречиствателни станции за отпадъчни води. Фокус върху големите населени места. Да, това е в съответствие с Директивата за пречистване на градски отпадъчни води, но е и трезва мисъл за водоснабдяването.

Бяха въведени правила за идентифициране на критичните активи, тяхното описване в регистри и оценка на състоянието им. В периода 2014–2015 г. почти всички регионални ВиК оператори подписаха 15-годишни договори за експлоатация и поддръжка на ВиК активите с т.нар. „областни асоциации“. Едно от ясните задължения в тези договори е именно дейността по управление на активите. В момента в сектора текат (или поне скоро трябва да започнат) процеси по изготвяне на подобни регистри. Областни управители и кметове – те са участниците в асоциациите – контролират този процес, ВиК-тата го изпълняват. Няма неясноти.

Механизмите ги има, процеса на планиране и отговорностите в него – също. Инвестициите, основно по ОПОС, са недостатъчни, но не са незначителни. И поне според мен сега са в голяма степен по-добре насочени.

Технологиите

ВиК секторът рядко е сред обичайните заподозрени за индустрии, които ще бъдат „разтърсени“ от технологиите. Вероятно с основание. Но има значими неща, които променят правилата на играта дори в България. Ще се спра на две: новите материали и разбира се, данните.

Масово български политици и журналисти обясняват как „тръбите са много стари, на по 50–60 години“. Да уточним обаче: водопровод на 60 години не е непременно стар. По света, а и на много места в България има водопроводи и на 100 години, които са в задоволително експлоатационно състояние.

Същевременно в сектора тепърва навлизат нови материали – композитни сплави, полиетилен, ориентиран на молекулярно ниво, антикорозионни покрития и други, които допълнително удължават живота на подземната инфраструктура. Прогнозата ми е, че поне част от закъснелите инвестиции във ВиК инфраструктурата ще се възползват от подобни нови материали и следващият жизнен цикъл на тръбите ще бъде поне с една трета по-дълъг. А тепърва предстои да видим ролята на най-новата генерация материали, например възможностите на графена в пречистването.

Данните, разбира се. Системите за динамичен мониторинг на дебит, налягане и качество на водата, анализът на големи масиви данни и превръщането на този анализ в реални експлоатационни решения са вече тук. Зонирането и динамичните водни баланси не само намаляват загубите на вода, а и спомагат за по-добро клиентско обслужване и удължаване на живота на активите. Подобни проекти се изпълняват на много места в България.

Други технологии, които значително помагат на сектора, са локалните решения за пречистване, географските информационни системи, хидравличните модели също навлизат и стават все по-достъпни. Извличането на вода от въздуха все още е екзотика, но за по-малко от десет години себестойността на кубик обезсолена вода падна три пъти – от 1,50 долара до около 50 цента. Именно технологиите ще поставят пред ВиК операторите изисквания и очаквания, които потребители и регулатори не успяват да наложат. Може да се направят паралели с тежките процеси по преструктуриране на големи европейски енергийни гиганти като RWE, E.ON и др.

Капиталът

Капиталът не спи. И в ситуация на много пари и ниски лихви ВиК секторът предлага една инвестиционна възможност. Откриха го пенсионните фондове в Канада, Великобритания и Австралия, а вече и в САЩ.

В България имаме депозити за над 80 млрд. лв., които в общи линии генерират отрицателна реална доходност на вложителите. Нуждите от инвестиции във ВиК сектора са за 11–12 млрд. лв. Немалка част от тях са не само необходими за осигуряване на услугата, а могат да бъдат структурирани като „инвестиции в спестявания от вода“ на принципа на договорите с гарантиран резултат, популярни в сферата на енергийната ефективност.

Въпрос на време, финансов инженеринг и доверие между участниците в процеса е капиталът и ВиК секторът в България да започнат да си говорят.

Обществените нагласи в контекста на кризата

От поне едно десетилетие колегите в сектора алармираме за изкуствено ниската цена на водата в страната. Имаше години, в които „2 лв. за кубик“ беше политически невъзможна цена. В момента 3 лв. е абсолютно приемлива, стига да няма драми като в Перник. И може би цената за променените обществени нагласи е именно кризата в Перник, колкото и цинично да изглежда.

Разбира се, да принизяваме обществената значимост на темата „вода“ до цената за кубичен метър е несериозно. Именно затова широкият отзвук на настоящата криза е възможност да развием по-добро колективно разбиране по темата и да изискваме отговорно отношение от страна на управляващите далеч преди пресъхването на язовирите.

Най-вече хората

В сектора работят около 17–18 хиляди души. За някои те са електорат, за други – синдикална маса. Помежду си сме колеги. Ситуацията в сектора е трудна: безпаричие, неясни перспективи, обществено неодобрение. Само че в тази среда една немалка част от колегите вършат почти чудеса – оперират сондажи и помпени станции в непристъпни зимни условия, влизат в шахти и колектори с риск за здравето си, дават денонощни дежурства и обхождат планински съоръжения.

„ВиК секторът“ е точно тези хора. Министрите, шефовете на дирекции, съветниците и дори управителите на ВиК дружествата идваме и си отиваме относително често. Гръбнакът са колегите на терен. И успехът на сектора след настоящата криза силно зависи от мотивацията им, от възможността те да бъдат участници в търсенето на решения. Нивото на лична професионална отговорност на тези хора е бяла лястовица във ВиК отрасъла. Хубаво е да го знаем, като ги хулим на общо основание.

Започнах този текст със заявка да е оптимистичен. Не съм сигурен доколко се получи

В професионалните си мечти стигам и по-далече. Описаните по-горе технологии не само ще бъдат въведени, но част от тях ще са български бизнес решения, експортирани на много по-зрели пазари. ВиК специалисти и финансисти ще структурират финансови продукти, които ще носят на вложителите реална доходност, а резултатът от инвестициите ще са по-ефективни водоснабдителни системи…

Предпоставка за всички тези изсилено хубави неща обаче е разбирането и за положителните неща в сектора. Особено когато всички са се вторачили в отрицателните.

П.П. Слагам си задача в календара за 25.01.2025 г.: „Да видя кои от тези пожелания/предсказания са се случили.“

Заглавна снимка: piqsels