Седмицата на Валери Симеонов. Или иначе казано, седмицата на Борисовата немощ. Ако махна Симеонов, правителството пада, вика премиерът и така съвсем се постави в обувките на Орешарски.
Иначе, ясно е: Симеонов няма да подаде оставка. И уж се извини за „кресливите майки“ на „уж болните деца“, ама по настояване на коалицията, и то ден след като каза, че няма да се извинява, защото не бил казал, че децата са уж болни, понеже се виждало, че били „ненормални“. Следите ли ми мисълта?
После обществеността пак се развълнува, че проектозакон слагал Симеонов начело на Съвета за хората с увреждания. И три дни се занимава обществото с някаква измислена длъжност (няма нито едно нещо, наречено „съвет“ в България, което да работи или от него да зависи нещо). И така, залисани в естрада, недоволните граждани забравиха най-големия повод за недоволство – Валери Симеонов все още е вицепремиер. И няма никакво намерение да престане да бъде такъв. Ама така е – как да спре да управлява, като цяло едно правителство зависи от него…
И добре че седи това правителство с това мнозинство в парламента. Иначе как ще мине законът за медиите на Пеевски през Медийната комисия за пет минути? Как ще закрият Фонда за лечение на деца с няколко думи в Закона за държавния бюджет? Как ще има тайни арести? И как ще бъде впряган „бизнесът“ в контрапротести срещу гражданите на държавата (помните какво каза Евгени Иванов от КРИБ – че ще изкара 20 000 души срещу майките)? Как ще се случва всичко това, ако нямахме тая прословута Борисова стабилност, дето на един Валери Симеонов се крепи?
И добре че го крепи, защото иначе как Владислав Горанов (по поръка на този спасител на съдебната власт Сотир Цацаров) ще отстъпи от идеята да съкрати разходите за дрехи (!!!) на съдебните служители. Ей така се осигурява магистратската любов с 1500 лева годишно…
ДПС обаче се заканиха да свалят правителството с демократични мерки. То е напълно ясно какви са – ще спрат да го крепят, както досега….
Но властта организира и радост за масите – ето, настане петък и прокурор изгрее, да перифразираме поета. Заловиха Баневи в Ница, междувременно обвинението пак поднови огъня по Прокопиев, а Пеевски си е все така чист като сълза. А пък НАП е сезирала КПКОНПИ заради „открити“ нередности с платените данъци от председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, при положение че той трябва да се отчита не пред НАП, а пред Инспектората на ВСС, както е по закон. Имаше вариант това да е комедия, но не е. Стабилност е.
И още от седмицата, или иначе казано, още повече стабилност: съдилищата излъчиха Павлина Панова и Надежда Джелепова за горната камара на парламента… така де, за Конституционния съд. Пред всички юристи в България пък президентът Румен Радев номинира Атанас Семов, подизпълнителя на Яне Янев. Много любопитен момент е, че този, дето щеше да уволнява Бойко Борисов, е с недостатъчен юридически опит за Европейския съд, но това не пречи на държавния глава да го прати в нашия Конституционен съд. За там очевидно обаче тая работа с опита не е съвсем определяща. Важното е да вършат работата, за която ги изпращат на 9-годишен мандат. А тя, боя се, е съвсем политическа, не юридическа.
Хубавото е, че за народонаселението има от всичко. В София е имало тържествено честване на 100-годишнината на Ленинския комсомол…
Всичко от рубриката „Вместо новини“
Искате да четете повече подобни статии?
Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.
Подкрепете ни