В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Рожденият ден на министъра на финансите мина, но България още не е в чакалнята на еврозоната, както си беше пожелал Владислав Горанов за тазгодишния 30 април. За поредното отлагане обаче все пак бяхме подготвени от премиера Борисов още през февруари. Тия дни той произведе събитие, в което беше упомената и въпросната „чакалня“, както наричаме Механизма на обменните курсове (ERM II). Министър-председателят разговарял по телефона с френския президент Еманюел Макрон, обсъдили кризата, предизвикана от COVID-19, мерките за справяне, донорската конференция на 4 май и някъде в последните абзаци на правителственото прессъобщение се мъдри изречението: „Разчитаме на подкрепата Ви за ERM II и днес, след като сме подали официално документи към Европейската централна банка (ЕЦБ)“.

И ето ти недоразумение вместо новина. Нали заявката за ERM II е дадена от по-рано? Наложи се Министерството на финансите (МФ) да поясни, че става въпрос за писмо до ЕЦБ заради „процеса по установяване на тясно сътрудничество с Банковия съюз“. За разлика от досегашния процес на присъединяване към европейската валута, към България бе поставено и условието за присъединяване към Банковия съюз. Макар именно Борисов преди 3 седмици да заяви, че до 30 април България ще кандидатства за чакалнята на еврозоната.

Процесът очевидно върви – властта се надява да сме на скамейката в чакалнята през юли. Тази седмица гуверньорът на БНБ Димитър Радев отново го потвърди, уверявайки, че е изключено левът да се обезцени.

И докато охотно обясняват за еврозоната, управляващите пропуснаха да кажат, че на 4 май България ще пусне емисия външен дълг за 2 млрд. евро. Засега няма подробности за матуритета на книжата и други подробности, но в МФ със сигурност са наясно с неприятната новина, че е поскъпнало обслужването на 10-годишни български облигации. А това означава, че новият дълг вероятно ще струва още по-скъпо на българските данъкоплатци.

Защо се случи? Според някои суаповата линия, която БНБ сключи с ЕЦБ за 2 млрд. евро, е изплашила инвеститорите. ЕЦБ вече има такива линии с Швеция, Швейцария, Великобритания и с още няколко държави, повечето от които не са в еврозоната. Управителят на БНБ и премиерът, в хор с много други, обаче тълкуват тази „пухена възглавничка“ в полза на почти сигурно членство в ERM II.

Правителството едва ли е избрало удачния момент да щурмува антрето на еврозоната. Но на други пандемията от COVID-19 не им пречи. Никак даже.

Филията винаги пада от намазаната страна…

… но в чинията на когото трябва. „Децата ни ядат филии с не знам какво си“, беше казал през септември 2010 г. първият земеделски министър на ГЕРБ Мирослав Найденов. Е, сега ядат само не-знам-какво-си. За изминалите от ония кулинарни представления 10 години в схемите за училищно хранене бяха наместени определени фирми, но храната, както констатират родители, не е добра. Просто земеделските министри спряха да обикалят и да я вкусват пред камерите.

Кое предизвика родителския гняв тази седмица? От една страна, получените 300 грама кашкавал за двата месеца извънредно положение, от друга – желанието на някои семейства да дарят получената храна, но липсата на организация ги обезкуражи. Млечните продукти са дадени на семействата на малките ученици по схемите „Училищно мляко“ и „Училищен плод“, които се финансират основно с европейски средства. За учебната 2019–2020 г. бюджетът на „Училищен плод“ е около 14 млн. лв., а на „Училищно мляко“ – около 16 млн. лв. и към момента изпълнението по двете схеми е близо 70%. Селекцията на фирмите в двете схеми е на Министерството на земеделието и храните и ДФ „Земеделие“, който изплаща средствата.

Пред БНР училищният директор от Враца Румен Петков казва, че зад тези половин милион пакета, които се подготвят по схемите, стоят много сериозни интереси. „Това, че тези хора по време на криза искат да вземат тези пари, които са договорили, не е ощетяване, а нахалство“, заявява той.

Добре е някой да занесе пакет и в кабинета на земеделския министър Десислава Танева, да закуси с 30-те грама кашкавал и краставица вместо плод и да каже стават ли за консумация. Защото изглежда, че държавата храни по-добре няколко фирми, отколкото половин милион български деца.

Под прикритието, че помага на българския бизнес, Танева направи възможното да уреди предимства за някои фирми за млечни продукти в търговските вериги. Тази седмица се усети, че е направила гаф – постановлението на Министерския съвет ги задължава да продават 90% млечни продукти, произведени 100% от българско мляко. Само че толкова крави, овце и кози в България няма, затова производителите забъркват сухо мляко и други съставки в сирената и кашкавала. Така че процентът ще бъде сериозно намален.

Не, г-жа Ангелкова не е виновна за вируса

И докато едни броят евро, а други лапат филии, министърът на туризма недоумява защо браншът иска оставката ѝ. „Оставка се иска, когато си виновен за нещо конкретно, не си направил нещо конкретно… В момента ситуацията е такава, че буквално секторът не функционира и напрежението е огромно. Аз ли съм виновна за това, че има зараза от коронавирус? Аз ли съм буквално разпространила тази зараза?“, пита Николина Ангелкова.

Буквално не. Но какво конкретно е направила освен призивите към българите да изберат българското море? Съгласна е да отпаднат визите за руснаци, а не знае, че това не зависи от България. А и не казва какви комплименти ще получат българите, ако изберат Черноморието – залежала храна, замърсени води, джебчии или например шезлонг и бира за по петарка.

„Патриотизмът е хубаво нещо, но човек не е длъжен да е патриот с риск да бъде набит, нае…, а дори и отровен. Да го подмятат мутрите на плажа, да му взимат пари и за слънцето, дето грее…“, пише д-р Тони Филипов в „Редута“.

Може би генерал Мутафчийски, а не Ангелкова трябва да е рекламното лице за българския туризъм за българи. Смеем ли да откажем покана за родното море от най-одобряваната личност в България? Но този рейтинг не е само тукашен феномен. Американският „Мутафчийски“, д-р Антъни Фаучи, се ползва от 78% одобрение и само 7% неодобрение – и вече е бранд. Лицето му е на отварачки, чаши за кафе, стикери In Dr. Fauci We Trust (по аналогия с In God We Trust), съобщават американски издания.

Ние в Ангелкова не вярваме. Нито в схемите 60/40, съдейки по възползвалите се от тях – луксозни хотели, собственост на офшорки, „Лудогорец“, едно от големите казина, най-голямата столична общинска фирма „Център за градска мобилност“ (ЦГМ) и др. ЦГМ, собственост на община с бюджет от 1,729 млрд. лв. за 2020 г., ще получи 364 000 лв. за мартенските заплати. А за участието си в три борда 31 столични общински съветници получават близо четири пъти повече от тази сума на месец – 1,2 млн. лв., по 4000 лв. на човек. Не за да вземат някакви особено важни решения за столичната приватизация – за 2018 г. приходите от продажби са малко над 52 млн. лв., 45 милиона от които от приватизацията на Общинската банка. А за да мълчат – което и най-добре правят.

Те знаят печелившите числа

Така се мълчи и за проектите за еврофондовете. Прокурорска акция освети някои от печелившите – Лиляна Деянова (ЛиЛана), както и нейния брат Александър Деянов, бенефициер на близо 400 000 лв. за разработване на иновативна „Платформа за бийтбокс обучение и музикална бийтбокс транскрипция – BTL“. Имаш крава – пиеш мляко, знаем. Да де, ама за едни държавата е крава, а за останалите – Сирия.

Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ е под опеката на Министерството на икономиката, а за еврофондовете като цяло отговаря вицепремиерът Томислав Дончев. Дали смятат да проверят и други проекти по вече затворената заради пандемията програма? За периода 2014–2020 г. договорените за България средства по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ са за около 2,6 млрд. лв. Сключени са договори за близо 2,2 млрд. лв. – в т.ч. и за упоменатата платформа. А останалите средства, както обясни наскоро Дончев, ще се насочат към Българската банка за развитие „в подкрепа на най-засегнатите сектори на икономиката“. И тук мъглата пада.

Но голямата новина от седмицата е друга – ще се пробива Стара планина, за да се направи най-сетне тунел под Шипка. Така една идея, одобрена още през 1897 г. от Деветото народно събрание, е на път да се сбъдне срещу повече от 267 млн. лв. (без ДДС). Дааа, „само премиерът работи; кой друг, освен да говори, работи“, избоботи в един сутрешен блок тази седмица депутатът от ГЕРБ Вежди Рашидов. Дааа, само че толкова много говори, че е чудно кога изобщо успява и да работи.

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни