Вниманието

е бяло стъклено топче, прозрачно, с тюркоазена ивица –
плиснала вътре вълна; то е топче, подскачащо бясно надолу по уличката
       до бара на стълбите, дето с тебе се срещахме в Монти,
Мартино, да седим цяла вечер и да пием на стълбите, всяко стъпало
       бе вдлъбнато по средата от безчетни крака на поклонници, тръгнали
към Сан Пиетро ин Винколи, прошка да търсят, да склонят глави, да отправят
       въпроси към себе си там, където вниманието е блок монолитен
карарски бял мрамор, издялан от Микеланджело в статуя на Мойсей,
       пред която стояхме напушени и се чудехме защо е с рога, вниманието
към стила на нещата, Мартино, е нещо, което ти носиш из Хокстън
       или Тестачо като лилав гащеризон, какъвто и носеше,
вниманието е бяло стъклено топче, което сега слиза по каменните
       стълби пред бара, търкулва се първо в една, после в друга
вдлъбнатина на стъпало, търкулва се, пада надолу, търкулва се,
       пада, търкулва се, пада, не тихо, додето накрая бялото
топче, прозрачно, с тюркоазена ивица, удря бордюра и спира
       на паважа, досущ като перла, под гумата на една веспа.
Мартино, в Лондон е вечер, вали, правя чай и не си го казваме,
       но и двамата знаем: това е последният път. Лицето ти
е подуто от тази терапия, главата ти фантастично съшита,
       ти седиш на ръба на дивана, цял внимание, цял окован във вериги
от внимание. I vincoli – спойки, връзки, задръжки, окови. Също
       задължения, граници. На свети Петър, църковния камък, оковите
са в ковчеже от бял седеф, Фройд го подминал на път към Мойсей,
       според него седящ, лицето му гледа напред, главата с могъща
брада гледа наляво, десният крак е стъпил, а левият вдигнат,
       тъй че само пръстите докосват земята. На мен това ми говори,
че Мойсей едва се удържа, че вече почти не смогва,
       че а-ха ще стане и нещо страхотно ще рукне – гняв,
според мен отприщен – и че раздразнен гледа туристите долу,
       докато отвърнат очи, както Фройд, който идвал всеки следобед
в стремеж да прозре ефекта на статуята. Внимание, на латински
       от глагола ad tendere, да се протегнеш към нещо; в главата ти, Тино,
туморът толкова бързо расте, че сега е във форма на птиче, на сипка
       сред полет, изкълвала ума ти дотам, че още можеш да пишеш,
но не да четеш, и додето седиш при мен в кухнята и внимаваш, цял окован
       във вериги от бяло внимание, цял зареден с беззащитно, ужасно
внимание, как горя да ти кажа, че Микеланджело толкова много обичал
       тази статуя, че запратил чука си по нея и плакал, задето мълчи.

Ник Леърд
Превод от английски Ангел Игов

Ник Леърд (р. 1975) е поет, романист, сценарист, критик, автор на детски книги и бивш адвокат, роден в Дънганън в Северна Ирландия. Носител на наградите „Бети Траск“, „Руни“, „Джефри Фейбър Мемориъл“, „Форуърд“, „Съмърсет Моъм“ и на стипендията „Гугенхайм“. Преподавал е в американски университети като Принстънския, Колумбийския и Нюйоркския, а в момента държи почетната професура по поезия на името на Шеймъс Хийни в Университета „Куинс“ в Белфаст. Публикуваното стихотворение е преведено в рамките на Международната поетическа конференция, организирана от Фондация „Елизабет Костова“ в Копривщица през юни 2024 г.

Ангел Игов (р. 1981) е писател, критик, преводач и доцент по английска литература и превод в Софийския университет. Носител на наградата „Христо Г. Данов“ за романа „Кротките“ и на наградата „Кръстан Дянков“ за преводите на „Колекционерът на изгубени неща“ от Джеръми Пейдж и на „Подземната железница“ от Колсън Уайтхед. В момента работи върху превода на избрани стихотворения от Шеймъс Хийни.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.