„Вояджър 1“: Съдбата на самотния пътешественик

Това е текстът на Дъг Мюър за един необикновен пътешественик – космическата сонда „Вояджър 1“. Публикуваме статията с разрешението на автора ѝ, а преводът е на Анелия Костова.

На милиарди километри в края на Слънчевата система „Вояджър 1“ е полудял и е започнал да умира. Да започнем с „милиардите километри“. „Вояджър 1“ е изстрелян в началото на септември 1977 г. По същото време Джими Картър е обнадеждаващият нов президент. Югославия и СССР работят на пълен ход, както и American Motors, Pan Am, FW Woolworth, щандовете на Fotomat, книжарниците Borders и Pier 1.

Американците гледат „Щастливи дни“, M*A*S*H и „Ангелите на Чарли“ по телевизията; техните британски братовчеди гледат „Джордж и Милдред“, The Goodies и Том Бейкър като Четвъртия доктор Кой. По радиото Hotel California на The Eagles се редува с Dancing Queen на Abba. Повечето коли все още работят с оловен бензин, телефоните са с шайба, а интернет е странна идея, макар и съвсем близо до работещ прототип. Първият домашен компютър Apple II току-що е пуснат в продажба. Sex Pistols са в студиото и завършват Never Mind The Bollocks. Предстои им да тръгнат на турне само за три месеца и след това да се разделят, а след още една година Сид Вишъс ще умре от свръхдоза хероин. 

Барак Обама е ученик в гимназията и живее при баба си и дядо си в Хонолулу, Хавай. Има добри оценки, но прекарва много време с приятелите си – любители на марихуаната. Борис Джонсън е закътан в елитния пансион „Ашдаун Хаус“, докато бракът на родителите му бавно се разпада. Въпреки че е само на 13, младият Борис вече е с характерната си прическа. Елвис е умрял в тоалетната преди няколко седмици. Това е лятото на „Междузвездни войни“. И „Вояджър 1“ се изстрелва, готов за обиколка на Слънчевата система.

Пътешественикът, който надмина всички очаквания

Няма начин да съберете цялата история на „Вояджър 1“ в една публикация. Ето накратко: „Вояджър 1“ е вторият космически кораб, прелетял покрай Юпитер, и първият, направил близки снимки на луните му. Прелетя и покрай Сатурн и изследва неговата луна Титан – единствената с атмосфера. След това полетя напред и още, и още по-нататък – за цели 40 години. Официално напусна Слънчевата система и навлезе в междузвездното пространство през 2012 г. „Вояджър 1“ просто продължи напред в безкрайната празнота. (Знаете за Златната плоча, нали? Стига, де, всички са чували за Златната плоча. Хем е сантиментално и сълзливо, хем невероятно и страхотно*.) „Вояджър 1“ остаря. Никога не е бил проектиран за това. Първоначалната му мисия трябваше да продължи малко повече от три години. Но той се оказа много по-силен, отколкото някой си е представял. И все пак времето побеждава всички ни. 

Източникът му на енергия е генератор, пълен с радиоактивни изотопи, които постепенно се разпадат до стабилен изотоп на оловото. Година след година енергията намалява, нивата на мощност безмилостно падат. Година след година НАСА изключва инструментите на „Вояджър 1“, за да запази гаснещото мъждукане. Преди няколко години изключиха вътрешния му нагревател и смятаха, че това може да е краят.

Но инженерите от 70-те години на миналия век са проектирали нещата така, че издържат дълго, затова електрическата верига и вентилите продължиха да работят дори когато температурите паднаха толкова ниско, по-ниско от сух лед, по-студено от течен азот, наближавайки абсолютната нула. („Вояджър 1“ пази вътрешните си данни на дигитален диктофон. Да, диктофон, съхраняващ информация на магнитна лента. Но не е проектиран да функционира при 100 градуса под нулата. Не е проектиран да работи десетилетия, навивайки и пренавивайки лентата, зает с безкрайно пренаписване на данни. Но някак го прави.) „Вояджър 1“ продължи, докато се отдалечи на разстояние над 15 млрд. км. НАСА има страница, на която може да се проследи развитието на мисията му в реално време… докато все още продължава. Със скоростта на светлината Луната се намира приблизително на секунда и половина. Слънцето е на около 8 минути от нас. „Вояджър 1“ е на 22 часа път. Изпратете му радиосигнал на обяд в понеделник и ще получите отговор в сряда сутринта.

Малката синя точка

Бих могъл да продължа да разказвам надълго и нашироко за „Вояджър 1“ — за откритията, които е направил, за Deep Space Network, която е поддържала контакт през десетилетията, за непрекъснато намаляващия екип от застаряващи техници, поддържащи го жив с ограничен бюджет – колко невероятно е всичко това. Но ще се огранича само до бледосинята точка.

През 1990 г., точно преди камерата на „Вояджър 1“ да се изключи завинаги, сондата се обърна и погледна назад. Увеличи мащаба и направи снимка на Земята. Но вече беше толкова далече, че Земята се виждаше само като един бледосин пиксел. Погледнете най-дясната ивица светлина на снимката, малко под средата. Виждате ли това петънце? Не е дефект. Не е нещо изцапано на екрана ви. Това е Земята. 

Това е тук. Това е вкъщи. Това сме ние. На него е изживял живота си всеки, когото обичаш, всеки, когото познаваш, всеки, за когото си чувал, всяко човешко същество, което някога е съществувало. Цялата ни радост и страдание, хиляди самонадеяни религии, идеологии и икономически доктрини, всеки ловец и събирач, всеки герой и страхливец, всеки създател и разрушител на цивилизация, всеки крал и селянин, всяка влюбена млада двойка, всяка майка и всеки баща, всяко пълно с надежди дете, всеки изобретател и изследовател, всеки морализатор, всеки корумпиран политик, всяка „суперзвезда“, всеки „върховен лидер“, всеки светец и грешник в историята на нашия вид са живели там – върху прашинка, осветена от слънчев лъч.

Карл Сейгън

„Вояджър 1“ продължи още 34 години след тази снимка. И все още върви. Напуснал е хватката на слънчевата гравитация, така че завинаги ще продължи да лети отвъд. 

Мислехме, че знаем какъв ще е краят

Ето малко любопитни факти: „Вояджър 1“ държи рекорда за най-отдалечен активен космически кораб. Единственият друг претендент е малкият му брат – „Вояджър 2“, който имаше различен профил на мисията и изостана на милиарди километри. А всъщност „Вояджър 1“ е изстрелян втори, но брутално изпревари своя брат в космическото пространство.

Ето още малко любопитни факти: ако четете това през 2024 г., е много малко вероятно да доживеете счупването на този рекорд. Има само два други космически кораба извън Слънчевата система – „Вояджър 2“ и „Ню Харайзънс“. И двата ще умрат, преди да стигнат до „Вояджър 1“. И никой – нито НАСА, нито китайците, нито ЕС – в момента не планира да изстреля друг космически кораб на такива разстояния. На теория бихме могли. На практика имаме други приоритети.

Мислехме, че знаем какъв ще е краят „Вояджър 1“. Мощността постепенно, неизбежно ще намалее. Инструментите ще се изключат един по един. Сигналът ще стане по-слаб. Най-накрая или последният инструмент ще се повреди поради липса на мощност, или сигналът ще се изгуби. Но изобщо не очаквахме да полудее. През декември 2023 г. „Вояджър 1“ започна да изпраща обратно безсмислици вместо данни. Софтуерен проблем, макар и вероятно причинен от основен хардуерен проблем – удар на космически лъчи или страничен ефект от ниските температури, или просто стареене на оборудването, причиняващо произволни дефекти.

Проблемът беше, че безсмислиците идваха от софтуера за насочване на полета, който е нещо като операционна система. И нито едно действително функциониращо копие на тази операционна система не е останало на Земята. (Това е проблем, който НАСА отдавна реши. В наши дни всяка изстреляна космическа сонда има перфектен дубликат на Земята. Помните ли в „Марсианецът“ как имаха друго копие на Pathfinder, което стоеше под брезент в склад? Това е стандартна практика от 30 години. Но през 1977 г. никой още не се беше сетил да го направи.)

Контролът на мисията на „Вояджър 1“ представляваше няколко големи стаи, пълни със заети хора, компютри, гигантски екрани. Сега това е една стая в малка офис сграда в долината Сан Габриел, разположена между училище за кучета и „Макдоналдс“. Екипът за контрол на мисията се състои от шепа хора, нито един от които не е млад, а няколко са надхвърлили доста пенсионната възраст. И те се опитват да решат проблема, но в момента нещата не изглеждат добре. Не можеш просто да изтеглиш нова операционна система от 15 милиарда километра.

Ще трябва да открият проблема, да разберат дали е възможно заобиколно решение, и след това да го приложат... Всичко това с време за отиване и връщане от 45 часа за всяка комуникация със сонда, която се отдалечава от нас с милион километри на ден. Да, опитват се, но никой не възлага големи надежди. Така че в един момент – не утре, не следващата седмица, но в някакъв момент през следващите няколко месеца – екипът вероятно ще трябва да признае поражението си. Тогава ще обявят, че „Вояджър 1“ е официално приключил и е дошъл краят на една дълга песен. И това е всичко.

* През 1977 г. известната българска народна песен „Излел е Делю хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска е избрана от авторитетен комитет с председател Карл Сейгън да представлява част от културата на човешката раса пред извънземни цивилизации, както и да запази за идните поколения достиженията на земното наследство. Златната плоча е поставена в космическата сонда „Вояджър 1“ и освен „Излел е Делю хайдутин“ съдържа още записи на Моцарт, Бетовен, Бах, автентични звуци и мелодии от различни епохи и култури. – Б.пр.