Въоръжена бдителност по никое време

На 6 март 2024 г. кабинетът „Денков“ подаде оставка, а на 25 март, след оттеглянето на ГЕРБ от преговорите с ПП–ДБ, номинираната за премиер Мария Габриел се отказа от кандидатурата си. Какво очаквате да върши един вътрешен министър в оставка в периода, когато още не е ясно ще има ли правителство и ако да, ще бъде ли той министър в него? Най-логично е просто да се грижи подопечното му министерство да осигурява реда. Вместо това министърът в оставка Калин Стоянов демонстрира свръхактивност, свързана със сериозен човешки (и потенциално – финансов) ресурс. И бутафорно присъствие.

Кой беше министър Калин Стоянов?

Макар официално всички министри в кабинета на Николай Денков с изключение на Мария Габриел да бяха номинации на ПП–ДБ, с времето стана ясно, че това не е точно така. Един от министрите, за които се разбра, че са по-скоро предложения на ГЕРБ, беше именно Калин Стоянов. Кой всъщност стои зад него, излезе наяве след протеста против тогавашното ръководство на Българския футболен съюз на 16 ноември 2023 г. Този протест прерасна в масови безредици, а полицията приложи неоправдано насилие в опит да го овладее. Срещу протестиращите беше използвано водно оръдие. Бяха бити и невинни хора, които дори не са участвали в протеста, просто са минавали в района или са пиели бира в заведение наблизо.

Заради този случай на масово полицейско насилие, както и заради това, че МВР не е създало организация, която да предотврати ескалацията на напрежението, от ПП–ДБ поискаха оставката на Калин Стоянов. Премиерът Николай Денков дори заплаши, че ще си подаде оставката, ако министърът не осъди полицейското насилие.

Стоянов обаче отказа да сдаде поста с аргумента, че не иска да е „изкупителна жертва на дългогодишните проблеми в МВР“. Тогава от ПП–ДБ обявиха Стоянов за министър на ГЕРБ и ДПС, а Мария Габриел го защити, като заяви, че той „отстоява принципите за нулева толерантност към насилието“.

От този момент нататък от ГЕРБ ревностно бранят Калин Стоянов, макар да не признават, че той е бил тяхна номинация. В брифинга, на който Мария Габриел заяви, че се отказва от премиерския пост, тя изтъкна като един от аргументите за решението си, че от ПП–ДБ са искали смяната на вътрешния министър.

Два не-повода, две активизирания

В този контекст, в междувремието от оставката на Денков до безславния край на мандата на Мария Габриел, Калин Стоянов на два пъти активизира силите на реда по „поводи“, които всъщност не бяха поводи.

Първият не-повод бяха четири инцидента между 6 и 8 март, които не бяха свързани с насилие от страна на чужденци към българи. Жители на родопското село Храбрино взеха чуждестранни студенти по медицина за бежанци и ги подложиха на граждански арест. Други чуждестранни студенти пък бяха нападнати от български тийнейджъри на 8 март насред столичния булевард „Витоша“. На същата улица през нощта на 6 срещу 7 март имаше бой между две групи младежи, едната от които съставена от млади мъже с арабски произход. Както стана ясно впоследствие, двете групи са се познавали и конфликтът вероятно е бил заради момиче. А кандидати за убежище от общежитието на Държавната агенция за бежанците в „Овча купел“ бяха заснети на 8 март вечерта как се карат и се гонят помежду си.

Тези дребни инциденти, в два от които насилниците са българи, но няма сериозно пострадал български гражданин, станаха повод за катализиране на поредната ксенофобска истерия и протести пред бежански центрове. Реакцията на вътрешния министър беше двойствена. От една страна, той подчерта, че няма увеличение на случаите на нарушение на реда с участието на чужденци, за разлика от закононарушенията, извършени от непълнолетни. От друга страна, Калин Стоянов използва случая да въведе засилени мерки за сигурност… заради чужденците, които определи като „хора с различен произход“:

„Засилваме полицейското присъствие в централната градска част и в райони, където има събиране на хора с различен произход, както и около центровете за настаняване на Държавната агенция за бежанците. В централната част на столицата екипите ще са съвместни от СДВР и на общината, а край центровете за бежанци ще патрулират полицейски служители.“

Стоянов също така повтори заявката си, дадена на 8 март, да инициира законодателна промяна, в резултат на която да се назначат още 1260 гранични полицаи. Ако това стане, ще бъдат отделени немалко средства за МВР, което е известно с раздутия си щат. Предложението за откриване на работни места за такъв брой полицейски служители по границите впрочем не е оригинално негово – преди година същото число споменава тогавашният служебен вътрешен министър Иван Демерджиев.

Вторият не-повод беше атентатът в Москва от вечерта на 22 март, при който бяха убити близо 140 души, отишли на рок концерт, а повече от 180 – ранени. Отговорност за него пое фракцията на „Ислямска държава“ – „Хорасан“. Русия обаче обвинява Украйна, която категорично отрича връзка с терористичния акт.

Засега няма публично известни данни България да е в опасност след този атентат. На 23 март обаче МВР излезе с прессъобщение, в което се казва, че министър Калин Стоянов е разпоредил „засилени мерки за обезпечаване на сигурността и спокойствието на гражданите на територията на страната. Полицейски патрули и жандармеристи, оборудвани с дългоцевно оръжие, ще патрулират в градските зони и ще съблюдават за реда и за гарантиране на безопасността“.

Не се споменава поводът за изкарването по улиците на сили на МВР, въоръжени с пушки. Вместо това просто се съобщава, че то е „с оглед предотвратяване на нарушения на обществения ред и повишаване на бдителността“.

Театрална сигурност

След двете решения на Калин Стоянов за увеличаване на полицейското присъствие могат да се видят служители на реда най-вече в района около бул. „Витоша“ и НДК, край молове, както и около бежански центрове. Жандармеристи видимо се шляят из центъра на София, някои от тях си пушат, но пък са с тежки униформи и с големи, страшни автомати.

Като се изключи тази показност, на много места в страната и дори в столицата полицията на практика отсъства там, където е нужна. Има столични квартали, в които хората може с години да не видят полицай, като изключим някой и друг катаджия, скрит в храстите. Но пък служители на реда традиционно се навъртат по паркове и градинки и обискират хора, които им приличат на такива, които биха пушили трева. Понякога стоят на изходите на метростанциите и спират за легитимация минувачи, чиято външност им изглежда съмнителна – например мъже с дълги коси и бради или с вид на чужденци.

Присъствието на патрулиращи полицейски служители е необходимо – както в една европейска столица, каквато е София, така и в по-малките населени места. Както за предотвратяване на престъпления, така и в помощ на гражданите – например да бъде упътен някой, да се реагира бързо и адекватно, ако друг се почувства зле или е в безпомощно състояние, и т.н. За всекидневната дейност на един патрулиращ полицай пушка не само не е нужна, а и би могла да затрудни навременната му реакция.

Поуки от международния опит

На 13 ноември 2015 г. в Париж е извършена серия от терористични атаки, в резултат на които са убити близо 130 души. Като реакция тогавашният президент Франсоа Оланд обявява извънредно положение. Временно са затворени границите и е обявен вечерен час, а по улиците излизат въоръжени военни. Скоро границите се отварят, а вечерният час се отменя, но военните по улиците остават.

Присъствието на военни с автомати обаче не предотвратява атентата в Ница на следващата година, навръх 14 юли – националния празник на Франция. Тогава камион се врязва в множество, събрало се на крайбрежната алея да наблюдава фойерверките, и над 80 души са убити.

Когато настоящият президент Еманюел Макрон встъпи в длъжност, той остави патрулиращите въоръжени военни. И до днес те може да се видят най-вече в групи по четирима край гари, молове и другаде, където има масово струпване на хора.

Въпреки продължаващото на практика 9 години извънредно положение Франция продължава да е в постоянен риск от терористични атаки. Един от последните случаи беше през есента на 2023 г. в училище, в което бивш ученик от чеченски произход уби учител и двама ученици.

След всеки подобен случай Франция повишава предупреждението за опасност и мерките за сигурност. Повиши ги и след атентата в Москва от 22 март.

Нека впрочем видим и самата Русия. Атентатът в Москва беше допуснат, макар в страната вече почти всеки да е под подозрение, че е „екстремист“, и човек не може да протестира дори с бял лист на улицата. В Русия, където арестуват момичета заради това, че са били с обеци в цветовете на дъгата, терористи с големи пушки и запалителни вещества безпрепятствено могат да влязат в концертна зала и да извършат масово убийство.

Съвсем различен е подходът на Германия. В края на 2016 г. в Берлин камион се вряза в коледен базар. Дванайсет души бяха убити. В страната обаче не беше въведено извънредно положение, а канцлерката Ангела Меркел заяви, че не желае хората в Германия да живеят „парализирани от страха от злото“, а иска да бъдат „свободни заедно и отворени към света“.

Животът в Германия видимо си продължи като преди. Сериозната работа за сигурността на гражданите се вършеше в голяма степен от разузнаването, което успяваше да предотврати някои планове за терористични актове в зародиш. В страната все така се провеждат коледни базари, но често се слагат (така, че да не се набиват твърде много на очи) препятствия, които да попречат на превозно средство да се вреже в хората.

Каква е целта на бутафорията?

Като се има предвид колко е пробита системата ни за национална сигурност, наивно е да се мисли, че с изкарването на жандармеристи с автомати по улиците може да се предотврати терористичен акт. А никой не казва, че има непосредствена опасност от такъв. Тогава защо вътрешният министър в оставка Калин Стоянов предприема показни акции?

Като се има предвид, че се задават избори, този, който владее МВР, в голяма степен има влияние върху районите с контролиран вот, както и върху ромските махали. Присъствието на въоръжени сили на реда може да сплаши когото трябва. Изборите обаче ще се проведат при служебно правителство. Няма гаранция, че Калин Стоянов ще е министър в него.

По-реалистично предположение е с тези акции да се цели насаждане в обществото на страх от някаква надвиснала неясна опасност. Изкарването на тежковъоръжени патрули по улиците не толкова вдъхва сигурност, колкото усещането, че щом са там, значи има от какво да бъдем пазени. Този страх може да се канализира по отношение на чужденците, както и стана в началото на март, или да се нарочи (и) друг враг. И да се насочи в желаната електорална посока.

Канализирайки обществените страхове, подобни акции имат функцията да отвличат вниманието от действително сериозните проблеми. Като „изгубената“ пътна карта за един газопровод и трите милиарда, които България е харизала на Русия за изграждането му. Газопровод, който заобикаля Украйна, което пък после развързва ръцете на Русия да я нападне. Или сериозните проблеми в прокуратурата. Или „Магнитски“. Теми, от които да се отвлича вниманието – бол.

А може би на министъра в оставка Калин Стоянов просто му харесва да демонстрира груба сила – това го кара да се чувства значим. При всички хипотези накрая отговорът може да се окаже обидно прост.