За ромите в България от първо лице

Пребитият командос оцеля след жестокия побой, който му нанесоха двамата младежи от Войводиново. Ден по-късно селото осъмна с празна и полуразрушена ромска махала. Ами ако беше убит, както се е заканвал един от младежите, докато го е ритал в главата? Тогава вместо багери, в махалата сигурно щеше да влезе жандармерия и да последва вендета. Която можеше да разпали тежък етнически конфликт в държавата.

Интересно ми е мислили ли са върху тази хипотеза управляващите? Защото реакцията на властта със събарянето на постройки в гетото посред зима, предизвикала бягство на ромите от селото като подгонено стадо, беше първосигнална. Така действат в примитивните общности, където властва законът „око за око, зъб за зъб“, но не и в цивилизовани европейски държави – в тях един министър на войната и вицепремиер, в чийто ресор е и вътрешната сигурност, не може да прави непремерени политически изказвания, от които прозира етническа омраза. Но фактите са такива и никакви опити за интерпретацията им в стил „ама и аз съм човек, бях афектиран“ не могат да променят смисъла на казаното от Красимир Каракачанов, нито да го оневинят политически.

Случая „Войводиново“ някои се опитват да представят като битов конфликт, но той е чисто етнически. Защото не мога да приема, че двамата младежи, които са от общността „уста миллет“ („народ на майсторите“), не са познавали командоса и не са знаели кого нападат. Тази общност от години протестира срещу насилствената асимилация и циганизация спрямо нея. Уста миллет живее затворено, нейните представители не влизат в брак с ромите християни и не делят едни махали с тях. Но в анализите за случая „Войводиново“ тези факти се подминават или просто не се познават и всичко остава в полето на клишетата, стереотипите и предразсъдъците.

В последните дни чухме стотици мнения от политици, анализатори, журналисти, представители на неправителствения сектор, видяхме и протеста на ромите пред Министерския съвет срещу публичното им обругаване от Красимир Каракачанов. Но не знаем как те възприемат случилото се, искат ли да бъдат интегрирани, чувстват ли се равноправни с мнозинството. Затова отидох в ромския квартал „Лозенец“ в Стара Загора, чиито жители никой не е преброил точно, но със сигурност са повече, отколкото в едно голямо село. Спрях се при първата група мъже, които си пиеха кафето на улицата. Оказа се, че почти всички са със средно образование, семейни, с по няколко деца, а някои от тях – като пастор Иван – и с внуци. Разговарям ги уважително и както всеки път, отново имат с какво да ме изненадат.

Как изглежда случилото се във Войводиново през техните очи?

Разпалват се и започват да говорят един през друг. Искат всеки да носи отговорност за постъпките си. „Не може след всяко престъпление, извършено от циганин, да скачат срещу нас“, казва Стефан. Сутринта видял в социалните мрежи видео, в което българин пребива ром. „Как може един млад, здрав мъж от български произход – щом така се делим вече на етноси, така ще се изразя и аз, […] да хване един ром, който чисти улиците, да го рита с крак в устата, да му събори всичките зъби, да му тече кръвта. Унижи един човек. Има си права, в Европейски съюз живеем. Защо медиите не се изсипаха там, защо полицията не го задържа?“, задаваше един след друг реторичните си въпроси Стефан.

Друг от групата ме пита: „Ако аз Ви ударя, Вие няма ли да ми отговорите? Сега ще осъдят двамата младежи – добре, виновни са. А за този, който преби на улицата нашето момче, за него правосъдие ще има ли? Защо не е задържан, защо медиите мълчат за този случай?“ И всички разпалено говорят за расизъм и дори за нацизъм и че така повече не може да продължава. Стефан ми казва, че му предстои среща с Илия Илиев – лидера на партия ДРОМ (Движение за равноправен обществен модел), от когото ще поиска да заведе дело в Страсбург за случая с пребитото момче от общността им.

Георги Николов пък предупреждава: „Ние искаме да живеем спокойно. Но дори една мравка, ако я настъпиш, хапе. Аз как да пусна детето си на училище, като знам, че може да му се случи нещо зад ъгъла? По този начин агитират всички роми да се обединят, ако стане това – не ми се говори.“

Престъпен ли е ромският етнос?

„Аз живея тук от малък и никога не съм виждал това, което се случва сега. Децата ни получават един страх. Гледам сутринта във Facebook как двама-трима бият един циганин – бой, ставай, майка ти циганска. И нищо. Обаче ако ние сега хванем един българин и започнем да го бием, цялата полиция от Стара Загора ще дойде тук. Ето, онзи ден един убил своята приятелка, това се случва навсякъде по света. Гонят ме от родината ми, да съм отивал в Индия. Няма да отида, защото тук съм роден и се казвам Иван. И насърчавам хората да водят добър живот, да няма кражби, да няма побоища, да нямат различия помежду си и да се обичат. Целият квартал идва на църква и всички служат на Господа. Тук, в Стара Загора и в цяла България ще се оправи по един начин – когато няма пари от властниците да дават на мишките, тогава ще спре всичко. Като спрат да купуват гласовете ни“, разсъждава пастор Иван.

Питам ги как ще обяснят факта, че в затворите повече от половината излежаващи присъди са роми? „Да погледнем за какви престъпления са те в затвора, просто са смешни. Доколкото знам, месечната издръжка на един затворник е около 500 лева, а той е осъден за кражбата на два килограма желязо или една кокошка. И държавата за една година трябва да изхарчи за него 6000 лева? А за големите престъпления съд и присъди няма“, коментира един от групата, без да се представи.

Ромският етнос живее ли на гърба на мнозинството?

Симеон Симеонов ми отговаря: „Аз съм с основно образование, работя, не получавам помощи. Жена ми, освен детските, други пари от държавата не получава. Защо г-н Каракачанов ни нарича нагли? С кое сме нагли? Той не е ли нагъл, че така дели хората?“

„Това изобщо не е вярно, че ни издържат от „Социално подпомагане“. Всички пари идват от Англия, Ирландия, Испания, циганите ги вкарват в България. От всяко наше семейство има поне по един навън в чужбина… Добре че тези хора работят и изпращат пари на своите родители, за да се издържат“, реагира остро Асен Бориславов и добавя: „Аз имам средно образование, но съм един обикновен шофьор. Щом опитам да потърся нещо друго, само като ми видят боята, и казват, че за мен работа няма.“

Останалите от групата също твърдят, че работят и издържат сами семействата си. Само че работодателите не ги наемат на по-добри длъжности, въпреки че имат образование. Пастор Иван обяснява как е търсил работа на сина си в България, който е отраснал в Гърция и е завършил там английска гимназия: „Детето може да работи тук навсякъде в България, но е в чужбина – има офис, прави застраховки. Защо в България не му дадоха това право? Ходихме на две-три места. Отговарят ми: да, ще го приемем, а след мен гледам как секретарката мачка молбата и я хвърля в кошчето. Какво излиза – че за нас е само черната работа.“

Не искат ли децата им да получат по-добро образование от тяхното?

Защото и в годините на тоталитарния режим, и сега ромите вършат най-тежката и непривлекателна работа. Всички те казват едно и също – че това няма как да се случи, докато спрямо тях има дискриминация. Демир Демирев ми отговаря: „Ако не сме ние да ви събираме мръсотиите, кой ще го прави?“ А Димитър Митков отива по-далеч – според него ние, българите, се страхуваме ромите да не се ограмотят повече от нас. За да не излязат от блатото на гетата, да не надигнат глави и да не заемат нашите работни места. Пита ме още как да изучи децата си със заплата от 560 лева: „Ти ще пратиш ли твоето дете с един лев на училище?“

Слушам и ги разбирам, че не могат да разкъсат сами омагьосания кръг. Наясно са, че за да са конкурентни на пазара на труда, трябва да са добре образовани. Но не виждат тази перспектива в сегрегираните ромски училища.

В старозагорския квартал „Лозенец“ ромските училища са две. Отношението на мъжете от групата към тях е повече от неприязнено. „Системата в България забранява на ромската общност да се изгражда в някаква среда. Непрекъснато ни разделят на българи и цигани и вината за това е на правителството. Да ви кажа ли защо закриха Първо основно училище в Стара Загора? Ами защото в него учеха много от нашите деца, затова. Скоро отказаха да запишат детето ми в друго българско училище, паралелките били запълнени. Това какво е, не е ли дискриминация?“, пита ме един от бащите.

„Сега училище ли е това? – пита друг от групата. – Преди две седмици се върнах от Ирландия. Иди да видиш там как ходят на училище – подстригани, с униформа. И учат. Имам внучка на 6 години, вече говори английски. Тук щеше ли да го научи? Никога. Ами учителите учители ли са? Питаме децата какво е направил Христо Ботев – не знаят, че е бил революционер. Васил Левски какво е направил? И за него нищо не знаят. За Априлското въстание не знаят, нищо не знаят.“

Пастор Иван също разказва как е искал да запише своя внук в едно от българските училища, но не му разрешили: „Внук ми е 6-годишен и вече говори и гръцки, и английски – гордо казва дядото. – Но българите не ни дават право ние да изпъкнем и да тръгнем напред.“

Един друг, много речовит и язвителен от групата, който не се представи, обяснява убедено: „Ромските деца учат в сегрегирани училища, защото държавата иска да може да ни контролира. Знаеш ли маргинализация какво означава? – пита ме той ербап, въпреки че не може да произнесе правилно думата. – Като напишеш в интернет – излиза всичко. Ние сме изтикано общество на дъното, не ни се дава да изпъкнем, да се развием, за да бъдем мачкани. Ама това е от отдавна, какво се правим на луди – и на работа е така, и навсякъде, винаги сте надделявали… Музикант съм, свирил съм в Пампорово и им знам кирливите ризи на всички политици, дето ограбиха държавата ни […] Гетото го направи бай Живков навремето, да може да работим към комунални услуги – оттам върви и не може да се изчисти работата […] А що се касае до това, че хората не учат – това вече е до вътрешен манталитет, до собствено разбиране, семейни традиции и възпитание.“

За ранните бракове и раждането на деца

Най-краткото обяснение дава пастор Иван: „Ние, циганите, раждаме малки, но се женим един път и знаем един човек. Това е манталитет още от нашите дядовци и прадядовци […] Но сега вече това почва да се забравя. Женят се вече по-големи. Моят син има едно дете и не иска повече. И българите ги е страх да имат повече деца, по едно правят. Ама сега и циганите правят по едно дете. Защото държавата вече на загиване отива, всички избягаха“, заключава евангелистът.

Не отварям дума за проституцията и за износа ѝ в чужбина, защото е друга голяма тема и ще сложи край на разговора ни.

Защо се провали интеграцията на ромите и какво мислят в общността за този процес?

Този въпрос нажежава страстите и ромите избухват: „Защо хора като господин Каракачанов всяват етническа омраза между нас. Защо? Нали уж сме равни?“, повишават тон мъжете.

„Сега Вие искате необразован циганин да влезе в обществото с манталитета и културата на българин. Това става на етапи, когато се изучи. Аз, където и да съм, мога да общувам с всеки един българин, дори с най-големите артисти“, обяснява ми друг от групата. И ме пита къде са отишли парите за тях, които толкова години дават от Европа за т.нар. ромско включване. И тези от европейските фондове за развитие на човешките ресурси. „Да попитаме г-н Борисов, да попитаме г-н Каракачанов къде са тези пари. Да погледнат квартала какви са улиците ни – дупка до дупка. А плащаме винетки, застраховки, данъци на колите. И си разбиваме колите. Давали ни помощи, да престанат с тези оправдания!“, викат гневни мъжете.

Питам ги трябва ли да има специални програми за интеграцията им, каквато заявиха от ВМРО, че ще внесат скоро в правителството. Като чуха ВМРО и Каракачанов, изригнаха: „Ние всички живеем в тази държава, каква програма трябва да има? По този начин пак делим циганите. Не трябва да има програми – равни на едно с българите, живеем заедно в тази държава! Плащам си данъка, плащам водата, ток плащам – крещи в лицето ми един от ромите. – Вие сте расисти. Негърът се ядоса, като го нарекоха мангал, и повече не играе в ЦСКА. Това всичко е до вътрешна култура, семейството как изгражда своите деца. „Недей излиза на улицата, щото ще мине циганинът и ще те прибере с торбата.“ Това ще остане цял живот. Аз не викам на моето дете „Недей да излизаш в града, щото ще те бие българинът!“

Виждам, че разговорът става все по-труден, и питам възможно ли е да спрат да си продават гласовете по време на избори. „Вземам им парите и после гласувам за когото искам“, отвръща ми един. А пастор Иван отваря дума за правата, които общността му има само на хартия: „Политиците ни обещават по-добър живот – ще оправят квартала, улиците… Приказват това от години и накрая – нищо. Трябва да се роди един нов Тодор Живков и да започне да ги вкарва в Белене.“ Учудвам се, че евангелист призовава за диктатура. А той ми отвръща, че нацията загива.

Трябва ли да има партии на етническа основа?

е последният ми въпрос към групата. „Проблемите ги създават политиците, да може да ги следва определена група и да гласува за тях. А журналистите търсят бавноразвиващи се, да им се смеят, да има хумор. Ние не се интересуваме от политика много. Но сега мен ако ме набият, ще скочи ли цялата държава да ме защитава? Няма. Докторът, като уби циганина, веднага заповядаха да направят закон за самозащита, защо? Мен като ме нападнаха, що не ми направиха закон? Политическите партии правят номера „разделяй и владей“, а политиците насаждат омраза между българи и роми. Аз съм израснал сред българи, учил съм заедно с тях в едно училище и никога не съм чувствал омраза към себе си. А сега я усещам с кожата си“, завършва тъжно разказа си един от най-възрастните роми.

Поемам към т.нар. турска махала в квартала, където живеят представителите на групата „уста миллет“. Пред един магазин се опитвам да вляза в диалог с неколцина мъже. Сблъсквам се със стена от недоверие. Отговарят на въпросите ми едносрично или мълчат. Някои не знаят български. Твърдят, че са наследници на османлиите в България. Самоопределят се като турци и мюсюлмани и мразят да ги наричат цигани. Питам ги дали има почва в тяхната общност за радикални настроения. Отричат. Казват, че Господ е един и затова не мразят никого. Обаче очите им говорят друго.