Това разказва от Венесуела полският журналист Томаш Сурдел, станал жертва на FAES (Fuerza de Acción Especial de la Policía Nacional Bolivariana – Специални части на боливарската национална полиция*).
Работя в БНР и водя медийното предаване „Мрежата“. Откакто през последните месеци във Венесуела „ври и кипи“, исках да знам какво се случва в тази страна, но не само от информацията в големи или малки медии. Търсех разказ от първо лице.
Имам приятел българин, който години наред е живял в Каракас, но напуснал след идването на Уго Чавес на власт. Той ме свърза с Валиенте**, който вече трета седмица ми изпраща информация за събитията там. Понякога това са аудиосъобщения, понякога – само няколко написани изречения или линк към публикация, която го вълнува, тревожи или радва.
Помоли да общуваме през WhatsApp, защото съобщенията там са криптирани. Страх го е от подслушване.
WhatsApp писука на телефона ми предимно нощем и аз знам, че е той, защото никой друг не ми пише по това време в приложението. Затова и следващият разказ повече наподобява поредица от скрийншотове, отколкото журналистически материал. Представям ви го в този вид, без да го променям или допълвам, защото искам да запазя драматизма на общуването ни. А то започна така:
WhatsApp [22:31, 28.2.2019]: „Добър ден, госпожо Атанасова! Благодаря, че ме потърсихте.“
Валиенте ми съобщава, че връзката всеки момент може да се разпадне и че ще продължим разговора, когато се прибере у дома, защото е опасно да ходи с телефон в ръката по улиците на Каракас. Чакам повече от час. В София е почти полунощ.
Телефонът най-сетне звънва. Веднага го питам защо е опасно да се ходи с телефон по улиците.
Мълча… Докато се опитвам да си представя чутото и да се успокоя от „ударното“ начало на разговора ни, гласът му идва до мен енергичен, готов да продължи. Питам го за ситуацията във Венесуела сега.
Наистина ли инфлацията е толкова голяма?
Чудя се как да продължа разговора. Искам да го попитам много неща, но имам чувството, че нещо ще ми попречи да го направя. В същия момент връзката за минути прекъсва и гласът му се изгубва. После се връща, но в аудиосъобщение, защото през WhatsApp всяка дума идва с голямо закъснение и е трудно да се говори.
Малко преди звуковия файл пристига и снимка.
Индианско момиче хвърля камъни срещу войската © неизвестен фотограф
Според мен авторът на тази снимка трябва да получи „Пулицър“, защото с нея илюстрира страховита история. Ще Ви я разкажа. Това момиче е тийнейджърка от индианското племе пемон, което живее в регион близо до границата с Бразилия. По-голямата част от жителите там са местни, индианци. На снимката това момиче се изправя само̀ пред злосторниците от националната гвардия на Венесуела. Всъщност не знаем дали това не са пуснати от затворите престъпници, които правителството представя за военни, за да ги изправи срещу цивилното население. Хората там се бият всеки ден. В буквалния смисъл на думата, седем дни и седем нощи от миналия петък. Индианците настояват до тях да стигне хуманитарна помощ с лекарства и храна. Очевидно режимът на Мадуро не разрешава и им изпраща ескадрони от военни (или престъпници, преоблечени като военни), за да ги държи под контрол.
Аз самият не успявам да се свържа с познатите си там, но до миналия петък имаше 27 убити. Повечето от тях – с куршум в главата. Има и над 300 ранени. Било е касапница. Военните и паравоенните забраняват влизането и излизането от близката болница. По тази причина ранените е трябвало да се лекуват вкъщи. Искат да ги накарат да сведат глава и да се подчинят на лудия Мадуро. Те са индианци и са собственици на земята си. Тази собственост е скрепена в Конституцията на Венесуела. Нямам предвид просто собственост върху някакъв парцел земя, а автономия на цял регион.
Гледам снимката и слушам аудиото. Опитвам се да успокоя темпото на разговора. Връщам го към икономиката. Тук, у нас, има две версии за тежката икономическа ситуация във Венесуела. Едната е, че сегашното състояние на Венесуела се дължи на санкциите, които търпи, и затова хората умират от глад и болести. Другата е, че всичко това е заради лошото управление през годините. Кое е вярно?
Санкциите – американски, европейски и канадски – не бяха насочени към компании под контрола на правителството, нито пък към правителствени органи. Санкциите бяха наложени върху лични, повтарям, лични банкови сметки и лична собственост на служители на режима, притежавани извън Венесуела. Така че няма абсолютно никаква връзка между санкциите и икономическия разгром на Венесуела.
Бедите ни тук са неоспоримо и директно следствие от грабеж, саботаж и вътрешен блокаж, които правителството и неговите кубински съветници систематично планират, организират и извършват. В момента във Венесуела се намират между 15 и 20 хиляди кубински служители. Цялата военна система се контролира от кубинци. Нито един местен генерал не може да вземе съществено решение, без преди това да получи одобрение от кубинските си съветници. Цялата система на митниците и пристанищата също се контролира от кубинци.
Връзката ни отново прекъсва. Няколко дни по-късно получавам видео. Валиенте ми казва, че е снимано от негов приятел. Питам кое е това място.
Празните булеварди на град Порламар, остров Маргарита
Каква би могла да е развръзката? Гледаме по телевизията как хората са излезли по улиците и са разделени. Има митинги и концерти в подкрепа и на Мадуро, и на Гуайдо. И сякаш нещата са на кантар – гражданска война или избори. Ако са избори, може ли г-н Мадуро да организира честни избори? И доколко е реална опасността от гражданска война?
Това за гражданската война е много труден въпрос. Вярвам в максимата, че реалността винаги успява да надмине въображението. Но се съмнявам, че ще стигнем чак дотам. Колкото до честните избори – е, това е много лесен въпрос. Ако изборите се организират от правителството на Мадуро – не, това няма как да стане. За тях идеята за честни избори просто не съществува. Изобщо не е в тяхната идеология. Откакто Чавес дойде на власт, което е вече към двайсет години, всички избори се организират в зали за гласуване, които се управляват от… познайте… От кубинци! Честни избори могат да се организират единствено от нов орган и под много строг контрол от международни наблюдатели.
А местните медии какво пишат и има ли въобще независими медии?
Има няколко медии, предимно вестници, които са независими от правителството. Но телевизионни канали – не. Няма нито една телевизия, която да е независима. Има няколко радиопрограми, които въпреки всичко все още оцеляват полуживи. Глобяват ги, прекъсват им сигнала, те някак си пак успяват да излъчват, после пак ги глобяват и пак им прекъсват сигнала. Тук по-важни са социалните мрежи. Те ни държат свързани и информирани. Много журналисти имат профили в повечето социални мрежи и по този начин информират, водят дискусии и коментират.
А защо правителството не е блокирало тези канали? Ще Ви обясня. Не могат да го направят, защото нямат техническите средства. Не могат да блокират просто отделни журналисти. Ако искат да затворят устата на един, трябва да спрат интернета в цялата страна. Но не могат да го направят. Във Венесуела няма паралелни мрежи за достъп до интернет. Има само една. Така че ако искат да блокират социалните мрежи, трябва да спрат и своя собствен достъп. Ако можеха да се справят с този проблем, досега да ги бяха блокирали. Факт е, че достъпът до интернет стана труден. Връзките са нестабилни и прекъсват, но въпреки това все още успяваме да се свързваме и да се информираме.
Дни след този разговор токът във Венесуела e спрян. Нямаме връзка с Валиенте, докато един ден получавам няколко кратки изречения, сякаш промъкнали се случайно.
И отново дни мълчание. До 11 март, когато…
И после пак тишина.
Жители на Каракас събират отпадни води от река Гуайре, 12 март 2019 г.
Последният ни разговор с Валиенте е на 17 март. Говорим за публикация в Twitter, според която режимът на Мадуро е вкарал в затвора две кучета на полковник, дезертирал от армията по политически причини. За първи път чувам Валиенте да се смее – смях с ирония и недоумение, но все пак смях.
Питам го дали би могъл да направи снимки на Каракас, които илюстрират положението там в момента.
Каракас е на 9233 километра от София, но граничещото с примирение отчаяние влиза в стаята ми. Нямам какво да му кажа. Моля го, ако има възможност и желание, да снима места, които обича или го радват. На следващия ден заваляват снимки…
*Според Валиенте FAES е нова елитна полицейска част, съставена главно от престъпници, паравоенни групи, партизани от Колумбия, както и различи наемници от други страни. FAES е пряко подчинен на правителството. Към декември 2018 г. в организацията са се включили около 1200 души.
**Събеседникът ми пожела да остане анонимен. В същото време, въпреки че се притеснява да не бъде разпознат, се съгласи да общува с мен. Затова избрах за него името Валиенте, което на испански означава „смел, храбър“.
Заглавна снимка: © Валиенте
Споделяне: