Закъсняващата дигитална трансформация на индустрията у нас

През седмицата станаха известни резултатите от проучването на „Сименс България“ и Германо-българската индустриално-търговска камара сред мениджърите на 76 компании от 30 различни индустрии у нас за тяхната нагласа към дигиталната трансформация, наричана още и „цифров преход“. В резюме изводите от допитването са, че бизнесът у нас е скептичен за реалните ползи от внедряване на дигитални технологии и свързва очакванията си към тях предимно с оптималното използване на ресурсите. Повечето мениджъри планират да инвестират не повече от 2–3% от оборота си и мнозинството запитани признават, че са едва в начална или междинна фаза на внедряване на дигитални технологии. Едва 25% считат, че са в напреднал етап. Данните са не просто тъжни, а стряскащи, защото ясно показват пълното неразбиране на темата от индустриалците ни.

Дигиталната трансформация е считана за отличителния белег на четвъртата индустриална революция.

Идеята на този цифров преход е да използва автоматизацията и цифровизацията на производството, емблематични за третата революция (от 70-те години на XX век насам), като база, на която да се надграждат производствата, така че системите, машините и поточните линии в една фабрика да работят в синхрон, като общ автономен организъм. Очевидната цел е повишена ефективност, която ще следва от по-висока производителност, по-малко брак, по-автоматизирани и непрекъсваеми производства с минимално присъствие и дори пълно отсъствие на човека. Тези нива на ефективност просто няма как да бъдат постигнати с ръчни операции и производства с човешки труд.

Това е възможно само и единствено чрез дигитална трансформация, която включва внедряване на цифрови технологии, като интернет на нещата (от англ. IoT, Internet of things), машинно зрение, изкуствен интелект, машинно (само)обучение, добавена реалност, невротехнологии и др. И макар много от тези неща да звучат като извадени от научната фантастика, те не само са реалност, но и с бързи темпове трупат зрялост и разнообразни сфери на приложение.

Бизнесът е традиционно консервативен към внедряването на нови технологии, но трябва да осъзнае, че критериите за новост вече са много различни. Ако в предходни десетилетия е било възможно да се избира от кратък списък с установени и проверени от времето технологии, днес вече конкурентно предимство е разпознаването и бързото внедряване на далеч по-сурови такива.

И ако в миналото изчакването една технология да узрее (често и да поевтинее) се е отплащало със спестяване на средства, днес цената може да бъде изхвърляне от бизнеса.

Според един анализ на стратегическата консултантска компания Innosight, която ежегодно следи т.нар. явление „съзидателно разрушение“ (от англ. creative destruction) сред компаниите, през последните 60 години средната продължителност на живот на фирмите се е свила от 61 на 18 години, с прогноза да достигне 12 години до 2027-ма. Цели 75% от компаниите, които са били в списъка S&P 500 през 2012 г., няма да са в него през 2027 г. Тоест 3/4 от най-големите компании в света изчезват, променят се или изпадат от класацията за едва 15-годишен период. При това прогнозата е направена при днешния темп на „съзидателно разрушение“.

Идните десет години обаче ще бъдат далеч „по-съзидателноразрушителни“, прогнозират от Innosight. И виновни за това ще бъдат именно технологиите от палитрата на цифровия преход: интернет на нещата, който ще свързва всичко (не само хора и компютри); блокчейн, който евентуално ще промени начина, по който обменяме стойност (а може би и смисъл); софтуерът, който е все по-самодостатъчен да движи света (изкуствен интелект, добавена реалност, машинно самообучение) – част от тези и други технологии ще намерят приложения, които драматично ще променят всяка индустрия във всеки регион.

You’ve got to watch them / Be quick or be dead…

Iron Maiden

За жалост, и този проблем е свързан с образованието. За да бъдем в крак с времето и да имаме достатъчно квалифицирани българи, които да разбират, използват, внедряват и създават такива технологии, няма да е достатъчно да обучаваме в професионални академии начинаещи програмисти, които университетите не са успели да предложат на бизнеса. Технологиите се усложняват и изискват много по-широка интелектуална (а в бъдеще и хуманитарна) база от стандартните умения за кодене.

Уви, дисциплините по статистика или развитие на съвременни умения за анализ и работа с данни в българските университети гравитират предимно около икономическата статистика и най-често се изчерпват с нея. А това е крайно недостатъчно. Ще бъдат необходими много специалисти за работа с данни – аналитици, статистици, инженери, биоинформатици.

Защото бизнесът на бъдещето ще е изцяло зависим от данните. Във всяка сфера.

Изоставането ни откъм кадри с умения за работа с данни ще доведе директно до изоставане във всяка друга посока на индустрията и услугите. Производствата, базирани на нискоквалифициран труд, са обречени на автоматизация, защото иначе ще бъдат неконкурентни. Няма да е възможно в бъдеще да привличаме инвеститори със „стабилност“ и евтин труд. Патриотизъм и родолюбие днес означава не да дебнем дали „Под игото“ или Паисий Хилендарски няма да изпаднат от учебната програма, а дали ще научим следващите поколения на „меки умения“, като критично мислене, умения за анализ на факти и данни, приспособимост към динамиката на промените и навици за непрекъснато учене.

Нещата не изглеждат по-добре, имайки предвид факта, че значителен дял от българската индустрия още изостава дори с третата индустриална революция – с автоматизацията и дигитализацията (моля, не я бъркайте с дигиталната трансформация). Все още считаме за приятно изключение безхартиения вътрешнофирмен документооборот, онлайн обученията на персонала или роботизацията, а те са критично нужни, за да започнем изобщо да мислим за Индустрия 4.0.

Конформизмът на българския бизнес относно съвременните дигитални технологии ще му струва скъпо. Много повече, отколкото ако инвестира в тях навреме, тоест възможно най-рано. При спадащия финансов праг на достъпност на технологиите днес, да не се възползваш е непростимо.

Заглавна снимка: Jason Blackeye

Всичко от рубриката „Аз, киборгът“