Три събития, различни реакции

14 юни 2013 г. Помним тази дата. На този ден тогавашният премиер Пламен Орешарски предложи Делян Пеевски да оглави ДАНС, а парламентът прие. Същия ден започнаха масови протести срещу правителството и парламента заради това решение. Пеевски не оглави ДАНС. Въпреки това протестите продължиха месеци наред, а в най-добрите дни в тях се включваха десетки хиляди души.

25 май 2017 г. Не помним тази дата. На този ден Валери Симеонов беше избран да оглави НССЕИВ – Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Заемаше поста до този четвъртък, 25 октомври, когато изненадващо беше отстранен от него. Голяма част от организациите на етнически общности обаче вече не са в Съвета – именно защото Симеонов го ръководеше.

24 октомври 2018 г. Няма да запомним тази дата. На този ден Валери Симеонов беше избран да оглави Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Ако това се случи, в скоро време в Съвета няма да останат много организации на хора с увреждания. Ако не се случи, няма да е поради масови улични протести, каквито и липсват.

Протестите срещу правителството на Орешарски избухнаха заради прекрачването на границата на поносимост към политическите компромиси. Абсурдно е човек, който се асоциира с контрол върху медиите, непрозрачен произход на парите и задкулисни игри (всичко това – в огромни размери), да бъде начело на тайните служби. Също толкова абсурдно е Валери Симеонов да заема постовете, които заема, включително и вицепремиерския.

Валери Симеонов – ретроспективно

През 2013 г. предизборната програма на оглавявания от него Национален фронт за спасение на България (НФСБ) включваше идеята ромите да се изолират в резервати за забавление на туристите: „Гореописаните изолирани селища могат да бъдат превърнати в туристическа атракция, което е масова практика в най-развитите демокрации, индианските резервати, аборигенските селища, циганските селища в Чехия и Унгария.“

На 17 декември 2014 г. от парламентарната трибуна той нарече ромите „нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да полагат труд, изискващи помощи по болест, без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки“, както и „нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, готови на убийство, за да ограбят няколко лева“, заради което близо три години по-късно беше осъден на първа инстанция за реч на омразата.

През март 2017 г. Симеонов упражни физическо насилие върху български гражданки от турски произход, дошли от Турция да гласуват. И ги обяви за нагли (негова любима дума, очевидно) заради факта, че си знаят правата: „Тая, пълничката баба, между другото, нямате представа колко нагла беше. Тя е единствената, която нямаше намерение да се върне и си знаеше правата.

През октомври 2018 г. Симеонов нарече протестиращите пред парламента майки на деца с увреждания „кресливи жени […] с уж болни деца […] без грам майчинско чувство и грижа за тях“. Заради това изказване Националната мрежа за децата, включваща близо 150 организации, оттегли доверието си от правителството. Вицепремиерът първо рече, че няма да се извини, после пък се извини, макар и видимо насила, без при това да се отрече от думите си.

Това съвсем не е изчерпателен списък на недопустимите думи и действия на Валери Симеонов. Въпросът обаче е: Защо действията му не катализират достатъчно обществена енергия? Защо протестите срещу него включват основно пряко засегнати, активисти и правозащитници?

Защото става дума за отношение към малцинства и уязвими групи. Било етнически малцинства, било хора с увреждания и техните близки, и т.н. А защитата на правата на малцинствата и уязвимите групи е нещо крайно непопулярно в България.

Отношение към малцинства и уязвими групи – ретроспективно

И тук съвсем не става дума само за Валери Симеонов. Отново без претенции за изчерпателност:

Маргинални бяха демонстрациите в защита на Истанбулската конвенция, защото е по-лесно да допускаш систематично насилие над потенциално половината българско население, отколкото да те обявят за „джендър“.

Единствено малки групи активисти излизаха в подкрепа на бежанците и търсещите убежище в България по времето, когато те бяха подложени на тормоз и побоища по улиците, ограбвания и стрелба по границите и нечовешки условия в бежанските центрове.

Нищо не последва и след като през декември 2014 г. тогавашният здравен министър Петър Москов заяви във Facebook, аргументирайки идеята си линейки да не ходят в ромските махали [правописът е на Москов]: „До тук с приказките за това кой какви права имал и с призивите и обещанията да не правим повече така! Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв. Всъщност дори дивите животни разбират когато искаш да им помогнеш и не нападат.

Нямаше и обществено възмущение, когато през 2011 г. „Атака“ месеци наред протестираше пред БНТ срещу новините на турски език. Впоследствие именно този протест стигна до софийската джамия и я подпали, поради което България беше осъдена от Европейския съд по правата на човека.

Когато през 2007 г. излезе филмът на Кейт Блюет „Изоставените деца на България“, показващ нечовешкото отношение към децата с увреждания в дома „Св. Петка“ в село Могилино, тогавашната социална министърка Емилия Масларова заяви, че тези деца „толкова си могат“. Ако нещо в тези домове се промени, то стана най-вече под външен натиск. Към днешна дата в България продължава да има институции за хора с увреждания, които не се различават от концлагер, и това почти никого не трогва.

Ако върнем лентата по-назад, нямаше и масово възмущение от антисемитските книги на Волен Сидеров „Бумерангът на злото“ (2002 г.) и „Властта на Мамона“ (2004 г., второ издание – 2010 г.). Нито те му попречиха да влезе в политиката. Напротив, по-скоро му помогнаха.

Ако върнем лентата още по-назад, България така и не преживя покаяние заради етническото прочистване, наречено „Възродителен процес“, през втората половина на 80-те години на ХХ век. През този период са сменени имената на 850 000 български турци, убити са 29 души, повече от 1000 са пратени в затвори и в лагера в Белене, отворен отново точно с тази цел. Изселени са около 360 000 души. Именно желанието на една от тях да гласува Валери Симеонов нарича наглост, заради това я понабива.

Какво не забелязваме и какво ни чака

Накратко, според огромната част от активното българско гражданство, срещу мафията и задкулисието е достойно да се протестира. Срещу нечовешкото отношение към роми, турци, жени, които са жертви на насилие, деца с увреждания (за възрастни с увреждания да не говорим) и техните близки, бежанци, гей и транс хора и т.н. – не. Защото те са представители на уязвими и/или дискриминирани групи, а по-важна е голямата картина. Само че всеки отделен български гражданин е не по-малко потърпевш от тези неща, отколкото ако Пеевски беше станал шеф на ДАНС.

Никак не е малка вероятността например човек през живота си да развие увреждане, особено ако живее по-дълго. Или да му се наложи да се грижи за близък с увреждане. Ако само сте си имали вземане-даване със Здравната каса, дори да нямате увреждане, сте добили представа колко нечовешка може да бъде системата към онези, които имат нужда от подкрепа. И не бихте искали за живота ви да отговаря човек като Валери Симеонов.

Мислите, че интеграцията на малцинствата не ви засяга? В същото време много от вас ще направят всичко възможно да запишат детето си в детска градина или училище, където няма ромчета, за да има то по-добри биографични шансове. Ще направят всичко възможно да живеят в „бели“ квартали, което ще увеличи и шансовете им да изтеглят кредит например. Всички дружно страдаме икономически поради това, че в България има големи групи от хора, които нямат равен достъп до качествено образование и до пазара на труда. Всъщност интеграцията на малцинствата е нещо, което ни засяга толкова всекидневно, че дори не се замисляме. А за нея доскоро отговаряше същият Валери Симеонов, който няма никакво желание тя да се осъществи.

Освен това, когато се допуска дискриминация безнаказано, тя винаги се разширява дотам, че стига и до дискриминиращите. Някои вече започнаха да се обвиняват един-друг, че са „джендъри“. Няма никаква гаранция, че точно на вас ще се размине…

Заглавна снимка: стопкадър от репортаж на TVN

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни