Защо Пеевски ще се препъне в електората на ДПС

Само преди месец ДПС изглеждаше големият победител на изборите. Да държи спечелилата най-много гласове партия ГЕРБ в пълна зависимост и да измести от второто място враговете си от ПП–ДБ – какво повече би могъл да иска съпредседателят на ДПС Делян Пеевски? 

Само едно нещо – цялата власт. 

Еднолично. Да „стъпи на врата“ на почетния председател Ахмед Доган и да обезсмисли другия съпредседател Джевдет Чакъров. На всички да е ясно, че той командва.

Защо постигането на тази цел се обърка още в началото, ДПС се разцепи и от втора политическа сила стана четвърта, а Пеевски загуби контрол върху повече от половината си депутати? Та за влиянието му върху изборните резултати, службите и силовите структури, правосъдната система, регулаторите, медиите и какво ли още не се носят легенди! За него не е проблем да си служи с компромати, заплахи, натиск върху непослушните и награди за послушните. Веднага след изборите хора на всевъзможни публични позиции започнаха да бъдат отстранявани и сменяни с удобни за него. И изведнъж всичко се обърка.

Не „тихо и отзад“, а шумно и отпред

Куриозът е още по-голям на фона на факта, че от самото си създаване през 1990 г. ДПС е, както гласи клишето, незаобиколим фактор в политиката. С изключение на единични периоди, повече от три десетилетия Движението къде скрито, къде явно участва във властта. Това става не без помощта на капитала на бившата тоталитарна „Държавна сигурност“ (ДС), който по времето на Прехода се превръща от политически в икономически, ако използваме терминологията на френския социолог Пиер Бурдийо.

Независимо от размерите на задкулисната му власт, до 49-тото Народно събрание в публичното присъствие на ДПС имаше мяра. Както беше казал Бойко Борисов по времето, когато се представяше за критик на Движението, „ДПС действа тихо и отзад“. Случаите, когато Ахмед Доган публично даваше да се разбере колко много зависи от него, се брояха на пръсти и затова се помнят и до днес. Например интервюто му от 2005 г. в „Шоуто на Слави“, от което тръгна крилатата фраза за „обръчите от фирми“, които си има всяка партия. В него той казва още:

Ако мислите, че моите възможности са по-малки от на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик. През последните 15 години сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са… или с мое съдействие, или с най-много моя усмивка.

Известното изказване на Доган от 2009 г., в което той заявява „Аз съм инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата“, е направено пред симпатизанти на ДПС и не е предназначено за широката публика.

Пеевски сложи край на умереното и в известни периоди опитващо се да е невидимо публично присъствие на ДПС, заставайки шумно и отпред и опитвайки се да реабилитира имиджа си чрез правителството на Николай Денков. Той демонстративно участваше в срещите на „некоалиционните партньори“ ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ, даваше изявления пред медиите от името на „сглобката“, държеше се като последна инстанция.

През ноември 2023 г. Пеевски стана председател на парламентарната група на ДПС, а в края на февруари 2024 г., с благословията на Доган – и съпредседател на партията. За другия съпредседател Джевдет Чакъров обаче не се чуваше много, а за Пеевски скоро започна да се говори като за „председател“.

Точката на пречупване и защо се стигна до нея

След като ДПС стана втора политическа сила на изборите на 9 юни 2024 г., Делян Пеевски започна да разчиства всичко, което му пречи – и извън ДПС, и вътре в партията. Докато стигна до един от бащите си (по думите на банкера в изгнание Цветан Василев) – Ахмед Доган. Там вече удари на камък. ДПС се разцепи на два лагера – на Пеевски и на Доган. Първоначално лагерът на Пеевски изглеждаше по-могъщ, но ден след ден той оредява все повече за сметка на този на Доган.

Защо Пеевски изглежда във все по-слаба позиция, след като той, по думите на познавача на ДПС Михаил Иванов, „дава парите“, в което „му е силата“? Много може да се спекулира какви залози има Пеевски и какви Доган, като се почне от връзките с ДС и контрола върху службите. Отвъд цялото задкулисие обаче създателят на ДПС разполага със залог, до който санкционираният по закона „Магнитски“ политик никога няма да има достъп. Става въпрос за гръбнака на електората на ДПС – българските турци и помаци.

Делян Пеевски има опит с „нетрадиционния“ електорат на ДПС. Той се състои от различни групи, чийто вот може да се контролира по един или друг начин – от директно плащане, през по-фини форми на подкупване, та до разнообразни форми на натиск. Става дума не само за ромски избиратели, но и за земеделски производители, чиито субсидии зависят от това за кого ще гласуват, за работещи в предприятия, на които им се казва коя е „правилната“ бюлетина, ако искат да си запазят работата, за хора, които ще останат без дърва за огрев, ако не гласуват за ДПС, и т.н.

Този подход Пеевски разпростира върху всички сфери, върху които има влияние – политика, институции, бизнес, медии и т.н. И опитът го е научил, че с купуване, натиск и манипулиране може да получи каквото иска. Има някакви наивници и партийки, които протестират срещу него и правят опити да ограничат властта му, но не знаят с кого си имат работа. Затова трудно може да му дойде до ума, че традиционният електорат на ДПС е по-сериозен проблем от протестиращите наивници.

Какво крепи гръбнака на ДПС

В арогантността си Пеевски не отчита най-важното – за традиционния електорат на ДПС то се символизира от Ахмед Доган. Този факт не е случаен, той е дълбоко свързан с травмата от т.нар. Възродителен процес – етническото прочистване, провеждано от края на 1984 до 1989 г. Тогава са сменени имената на над 800 000 български турци и мюсюлмани (включително покойници). Около 320 000 са насилствено изселени в Турция. Стотици са вкарани в концлагера „Белене“. Протестите, потушавани с танкове и бетеери, вземат и жертви, между които и бебе.

За много от българските турци Доган е герой, защото, макар да е бил агент на ДС, по времето на Възродителния процес се дистанцира от службите и става лидер на нелегална организация на българските турци. Затова е осъден на десет години затвор. Амнистиран е след падането на режима – през декември 1989 г.

От създаването на ДПС до днес това е партията, която претендира, че пази българските турци и мюсюлмани. Опитите да се създаде нейна алтернатива – като НДПС на Гюнер Тахир и ДОСТ на Лютви Местан – не могат да постигнат устойчив успех.

От какво ДПС твърди, че пази българските турци и мюсюлмани? От мнозинството на етническите българи, което очевидно не ги харесва и не ги приема особено. От евентуален нов „възродителен процес“. От външна гледна точка този страх може и да изглежда необоснован, но той съвсем не е такъв за хората, преживели травмата.

Повече от 30 години ДПС се представя като „пазител на етническия мир“, който, както се грижи за правата на турците и мюсюлманите в България, така е и гарант пред българското мнозинство, че те няма да се радикализират. Затова партията на Доган има сметка от разпалването на етническо напрежение, за да затвърждава ролята си на гарант – и пред българите, но най-вече пред електората си, който да има достатъчно поводи да се страхува.

Националистически партии, които да експлоатират страховете на електората на ДПС, не липсват. Като се почне от „Атака“, която протестираше срещу новините на турски език, докато на неин митинг през 2010 г. се стигна до подпалване софийската джамия. Като се мине се през ВМРО и председателя на НФСБ Валери Симеонов, който наби изселничка в Турция, дошла в България да упражни правото си на глас, и после я нарече по телевизията „нагла“. И се стигне до „Възраждане“ – звездата на нейния председател Костадин Костадинов изгря с антитурска реторика против учебници по родинознание, в които не пишело достатъчно подробно как е обесен Левски.

И представете си сега – застава един етнически българин начело на ДПС и заявява, че той е бъдещето, демонстрирайки, че Доган е миналото. Как традиционният електорат на партията би могъл да приеме такава промяна? Че това прилича на „възродителен процес“ отвътре – на отнемането на единствения сигурен пристан, с който българските турци и мюсюлмани смятат, че разполагат.

И ако Пеевски си мисли, че може да купи или да сплаши тези избиратели, дълбоко греши. Това са хора, които помнят – било лично, било чрез колективната памет – как идентичността се отстоява пред дулата на танкове.

Отговорността на мнозинството и на демократичните партии

Ясно е защо в класическия си вид ДПС (т.е. ДПС на Доган) има сметка българските турци и мюсюлмани да живеят капсулирано и в страх. Както и че с националистическите партии играят играта от филма на Чарли Чаплин „Хлапето“ – националистите „рушат“, ДПС „поправя“. Всичко това обаче нямаше да е такъв проблем, ако не бяха толкова разпространени ксенофобските нагласи както в обществото, така и сред демократичните партии.

Повече от 30 години след края на Възродителния процес учебните програми по история и литература продължават да са изградени върху идеологемата за „лошите“ турци, които са „клали“ българите. Без да се прокарва ясна разлика между Османската империя и съвременните турци и без да се отчитат достатъчно детайлно различните периоди и многообразието през тези пет века, през които българските земи са били част от империята. Всеки призив за по-съвременен поглед към учебните програми води до истерии от типа на „махат Ботев/Вазов“ и „фалшифицират историята“.

Дори за представителите на т.нар. демократични партии антитурските клишета са нещо естествено, което те експлоатират политически, или най-малкото, не му се противопоставят решително. От скандиранията по митинги „Турци сте!“, през приказките за „сарая“ на Доган, „завзел българска територия“, представянето на охранителите на почетния председател на ДПС като „башибозуци“ и „заптиета“, та до системното нежелание за приобщаване на българските турци и мюсюлмани.

Пред „Свободна Европа“ Михаил Иванов разказва за многократните си опити през годините да съдейства на български турци и мюсюлмани да се присъединят към демократични партии, които в общия случай водят до неуспех – поради липса на желание и интерес от страна на партиите.

Затова не е реалистично да очакваме традиционният електорат на ДПС да приеме присърце приоритетите на демократичните партии за борба с корупцията и правосъдна реформа. С корупция или без корупция – тези хора не са приети като равностойни в българското общество. А идеята за правосъдна реформа не включва възстановяване на историческата справедливост за тях.

Наскоро се разбра, че документите по делото за Възродителния процес са унищожени, защото съдът ги сметнал за „неважни“. Този акт свежда вероятността жертвите на етническото прочистване да получат справедливост практически до нулата. Какво казаха демократичните партии по тази тема? Нищо.

Краят на Пеевски

От гледна точка на демократичните партии и техните избиратели Пеевски е като Доган, само дето е по-арогантен и безцеремонен и между другото, е етнически българин. От позициите на традиционния електорат на ДПС обаче Пеевски има повече общо с представителите на „българските“ партии, отколкото с Доган. Той не само етнически не е от тях, но се опитва да завземе ДПС със сила, без уважение към историята им, контекста, културата, травмите.

Затова при следващи избори те едва ли ще подкрепят едно ДПС на Пеевски. Той ще си остане с контролирания вот, който може да му стигне да влезе в парламента, но вече няма да е същият „незаобиколим фактор“.

Обвързаностите на Пеевски със службите, прокуратурата, съдебната система и т.н. също не са даденост. Те имат смисъл само тогава, когато са скачени с политическа власт. Ако политическата роля на Пеевски олекне, „задкулисието“ ще си намери друго свързващо звено.

Междувременно в този период на нестабилност за ДПС демократичните партии имат рядък шанс поне да се опитат да подадат ръка на традиционния електорат на Движението. Дали ще припознаят този шанс и дали ще се опитат да направят нещо по въпроса, е друга тема.

Помогнете ни да научим какви са читателските ви възприятия и отношението ви към „Тоест“, като попълните нашата анкета.