Защо в България вече няма масови протести?

Ако човек не знае нищо за политиката в България и се поразходи вечер по улиците в центъра на София или на големите градове, ще си каже, че всичко ни е наред. Заведенията – пълни, площадите – празни (поне откъм протестиращи), хората – видимо доволни, както се пееше в една песен.

А основания за масови протести има. България е в ситуация на институционален полуразпад. Вече три години и половина няма редовно правителство, което да изкара дори една година, да не говорим за пълен мандат. Повечето от т.нар. регулатори (включително Висшият съдебен съвет) са с изтекли мандати, а институции като омбудсмана са без ръководство. Делян Пеевски е завладял не само ДПС, а и върховете на правосъдната система, както и редица общини в страната. Същевременно не спират хибридните атаки от Русия, чиято цел е промяна на геополитическата ориентация на България.

А какви протести бяха…

След разпадането на тоталитарния режим в края на 1989 г. в България на няколко пъти се провеждаха масови протести. И то без да броим многолюдните митинги от декември 1989 г. до началото на 90-те. Ето няколко примера:

Виденовата зима

От 1995-та до февруари 1997 г. управляваше правителство на БСП, а премиер беше Жан Виденов. През този период фалираха петнайсетина банки, а инфлацията, особено от 1996 г. нататък, излезе от контрол. Спестяванията на хората се стопиха. 

Личен спомен: през лятото на тази година бях студентка. Заради обезценяването на парите реших да закрия детския влог, открит навремето от баба ми. Парите, методично внасяни през цялото ми детство, стигнаха да купя сватбен подарък – един дезодорант и една самобръсначка.

В края на 1996 г. и началото на 1997 г. инфлацията прерасна в хиперинфлация. Ако сутринта забравех да купя макарони, привечер те вече струваха двойно. Заплатите станаха по 5–6 щатски долара. Не за ден, а за месец. В самия край на годината Виденов подаде оставка, но правителството му продължи да действа.

Насред тази ситуация започнаха протести, в които се включиха представители на всякакви групи – от студенти до пенсионери. Въпреки студа уличните шествия продължиха през целия януари и в началото на февруари.

Междувременно на 22 януари встъпи в длъжност президентът Петър Стоянов. По протокол той беше длъжен да връчи мандат за съставяне на правителство отново на БСП – въпреки протестите социалистите напираха да съставят нов кабинет. Вместо направо да приеме папката с имената на новите министри, на 4 февруари Стоянов свика Консултативния съвет за национална сигурност, на който убеди вносителите да оттеглят предложението си.

Така протестът спечели. Въведе се валутен борд, който действа и до ден днешен. Проведоха се избори, спечелени с мнозинство от Обединените демократични сили, и в продължение на четири години управляваше кабинетът на Иван Костов.

#ДАНСwithme

През юни 2013 г. беше сложено началото на масовите протести против правителството на Пламен Орешарски. За да се стигне дотам обаче, роля изиграха едни други протести, заради които първият кабинет на Бойко Борисов падна. Това са т.нар. протести срещу монополите, насочени основно срещу високите цени на тока и срещу електроразпределителните дружества. Демонстрациите в десетки български градове прераснаха в политически. В този период варненецът Пламен Горанов се самоуби, като се запали пред сградата на Общината във Варна.

В резултат Борисов подаде оставка. На предсрочните избори ГЕРБ отново спечели, но Борисов отказа да състави правителство. Така мандатът отиде у БСП, която състави коалиционен кабинет с ДПС, подкрепян от „златния пръст“ на „Атака“.

Едно от първите неща, които новоизбраният премиер Пламен Орешарски направи, беше да предложи от парламентарната трибуна Делян Пеевски за ръководител на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). Парламентът прие предложението и същата вечер – на 14 юни – започнаха протести, които продължиха повече от година, въпреки че Пеевски подаде оставка още на следващия ден. В тях се включиха и представители на ГЕРБ.

Освен с многохилядните шествия и със случаите на полицейско насилие, протестите срещу Орешарски се запомниха и с някои арт пърформанси (например възстановка на картината на Йожен Дьолакроа „Свободата води народа“). Както и с хаштаговете #ДАНСwithme – заигравка с ДАНС и английската дума за танц, и #КОЙ – защото никой не искаше да даде информация кой първоначално е предложил Пеевски за шеф на ДАНС. Заради този хаштаг и досега думата „кой“ се използва като синоним на Делян Пеевски.

С времето протестните шествия оредяха, но така и не изчезнаха. Пламен Орешарски подаде оставка през август 2014 г.

Протестите от 2020 г.

През 2020 г. на власт беше третото правителство на Борисов. Макар ГЕРБ да участваха в протестите от 2013 г., по време на следващите две управления, в които бяха водеща политическа сила, допуснаха ДПС (включително Пеевски) да дърпа конците както на правителството, така и на правосъдната система.

През юни бяха разпространени компромати, свързани с Бойко Борисов – снимки от спалнята му, на които се виждат пачки с пари, златни кюлчета и пистолет, както и запис, в който глас, приличащ на неговия, отправя заплахи. В края на месеца Антикорупционният фонд публикува първата част от журналистическото разследване „Осемте джуджета“.

За да илюстрират размерите на задкулисната власт и да покажат нагледно необходимостта от правосъдна реформа, през юли 2020 г. представители на партия „Да, България“, предвождани от председателя ѝ Христо Иванов, щурмуваха с лодка т.нар. сараи на почетния председател на ДПС Ахмед Доган в Росенец. Акцията извади наяве факта, че плажът около резиденцията на Доган, макар и държавна собственост, се охранява от служители на Националната служба за охрана и е на практика частен.

Комбинацията от тези събития даде тласък на протести, които също не се разминаха без полицейско насилие. Поради пандемията от COVID-19 те не бяха толкова масови, колкото през 2013 г. Но пак поради нея в тях успяха да се включат много български студенти, учещи в чужбина, които се бяха прибрали в родината заради временната отмяна на присъственото обучение.

Важна роля в протестите изигра и държавният глава Румен Радев, особено след като тежковъоръжени представители на прокуратурата демонстративно нахлуха в Президентството. В протестите, наред с „Демократична България“, се включи и проруската „Възраждане“, както и представители на левицата. Третото правителство на Борисов просъществува до април 2021 г.

Кой с кого и срещу кого?

От 2021 г. до днес последваха седем (досега) парламентарни избори и осем правителства, шест от които служебни. Тежко̀ им на бъдещите ученици, които ще четат за тези времена в учебниците по история!

В началото ситуацията изглеждаше ясна: всички срещу ГЕРБ и ДПС. Под „всички“ се разбираха президентът Румен Радев, новосъздадената пропрезидентска партия на Слави Трифонов „Има такъв народ“ (ИТН), БСП, „Демократична България“ и коалицията „Изправи се! Мутри вън!“ (по-късно „Изправи се БГ! Ние идваме!“), предвождана от Мая Манолова. Въпреки че през 2013 г. Манолова, тогава от БСП, беше заявила, че тя е предложила Пеевски за шеф на ДАНС. После се отрече от думите си.

ИТН спечели изборите по-късно същата година, но абсурдните ѝ предложения за кабинет и не по-малко абсурдното поведение на членовете ѝ наведоха на идеята, че партията на Трифонов всъщност не иска да управлява. Междувременно в първото служебно правителство на Стефан Янев бяха изгрели звездите на Кирил Петков и Асен Василев. Те основаха собствен политически проект – „Продължаваме промяната“ (ПП), и спечелиха следващите избори. Петков стана премиер в коалиционно правителство на ПП, ДБ, БСП и ИТН.

В този период Радев беше на върха на популярността си и бе избран за втори мандат с подкрепата и на ПП. Не след дълго обаче президентът се обърна срещу Петков и Василев. Конфликтът между него и ПП се задълбочи, след като избухна войната на Русия срещу Украйна, защото ПП застана на страната на Украйна, а Радев е с проруски позиции.

Правителството на Петков падна през август 2022 г., след като ИТН се обърна срещу ПП. Последваха два служебни (и проруски) кабинета на Гълъб Донев. Народното събрание се сдоби с три проруски партии – „Възраждане“, „Български възход“ на бившия служебен премиер Стефан Янев и БСП.

Така вече основната опозиция не беше всички срещу ГЕРБ и ДПС, а Европа срещу Русия.

В тази ситуация ГЕРБ отново започнаха да изглеждат „от добрите“ и логично спечелиха следващите избори. И по-следващите. Тогава ПП, вече в коалиция с ДБ, се видяха принудени да участват в общо правителство с ГЕРБ, обявено като ротационно, за да престане Румен Радев да прокарва собствената си политика чрез служебни кабинети. Затова парламентът гласува и промени в Конституцията, важна част от които беше ограничаване на правомощията на президента.

Съвместното управление на ПП–ДБ и ГЕРБ, наречено „сглобка“ от Лена Бориславова от ПП, си имаше висока цена – легитимирането на ДПС. И в частност на Делян Пеевски. Първоначално това стана уж заради необходимото мнозинство за промените в Конституцията. Скоро обаче Пеевски се лепна за „сглобката“ и се изживяваше като официален неин говорител. А за всички проблеми ГЕРБ и ДПС изкарваха виновни ПП–ДБ. Накрая отказаха на мястото на Николай Денков премиер да стане Мария Габриел, за да се извърши ротацията на правителството. И то падна.

Последваха две служебни правителства на Димитър Главчев, чрез които – заради ограничените правомощия на президента – на практика управляват ГЕРБ и ДПС. Тоест най-вече ДПС, което междувременно се разцепи на лагер на Пеевски и лагер на Доган, а Пеевски използва властта си върху правосъдната система, за да овладее партията. Това доведе до силно манипулирани избори и разнообразни форми на натиск да се гласува за Пеевски.

Покрай всички тези събития Румен Радев отново изглежда „от добрите“. И започнаха да се множат проруски партии като „Величие“ (която за 21 гласа не влезе в последния парламент) и МЕЧ на бившия депутат от ИТН Радостин Василев.

Смисъл, заместен от паралелни реалности

Да обобщим. За няколко години вече почти всеки политически субект в България е бил в различни конфигурации както с останалите, така и срещу тях. Това подкопава доверието не само в съществуващите партии и коалиции, но и във функционирането на парламентарната демокрация.

Съответно изглежда, че масовите протести губят смисъл. За какво да се протестира и в какво би се изразило политическото представителство на един протест? Ако се протестира против корупцията и за правосъдна реформа, е много лесно гражданската енергия да бъде присвоена от проруски сили, както вече се е случвало. Ако се протестира в името на европейската ориентация на България, това може да изглежда като легитимация на „най-големите евроатлантици“ ГЕРБ и ДПС.

Междувременно хората непрекъснато биват облъчвани с послания, които изместват общественото внимание от важните проблеми. Дали ще става дума за компроматни войни, дали полиция, съд и прокуратура ще се използват като бухалки за разправа с „непослушните“ (един от последните такива случаи беше искането на имунитета на Кирил Петков), дали ще са популистки промени в законите като тази за забраната на ЛГБТИ „пропагандата“ в училище – все ще се намери какво.

На всичко отгоре, въпреки че в действията на Делян Пеевски няма нищо демократично, той се държи като говорител на демократичната общност в България. Обяснявайки например, че „болната демокрация се лекува само с повече демокрация“, а „най-мощният лек за демокрацията“ са изборите. Спорно е дали подобни твърдения могат да легитимират Пеевски като демократ. По-вероятно е да легитимират в очите на избирателите парламентарната демокрация като нещо „пеевско“.

Какво се задава на хоризонта

Докато парламентарната демокрация буксува, животът някак си върви. Вярно, за пореден път се обсъжда държавен бюджет, без някой да поема ясна политическа отговорност за него. Има риск България да загуби много пари от Плана за възстановяване и устойчивост. Но пък доходите растат, страната дори влезе в Шенген и има шансове да се дореди и до еврозоната. Логично е много хора да си мислят: значи може и без парламентарна демокрация.

След малко повече от година изтича вторият мандат на Румен Радев, а той е публичната личност с най-висок рейтинг в България. Ако създаде свой политически проект, много вероятно е той да е печеливш. Особено ако проектът се представи като алтернатива на настоящата неработеща политическа система. Така до установяването на някаква форма на авторитарно управление от путински тип има само една крачка.

Неотдавна Конституционният съд на Румъния отмени президентските избори заради данни за намеса на Русия в тях. Оказва се впрочем, че хибридните атаки в Румъния имат връзка с фирми, регистрирани в България. И че тези фирми сеят пропаганда и тук. За разлика от румънските институции обаче, българските не изглежда да забелязват някакъв проблем.

По същия начин службите за сигурност, прокуратурата и останалите отговорни институции не изглежда да проявяват интерес към темата за българите във Великобритания, разкрити като руски агенти. Дори след информацията, че те са планирали да убият журналиста Христо Грозев, който беше разкрил кой стои зад опита за убийство на руския опозиционер Алексей Навални.

Държавата си направи оглушки и след журналистическо разследване на „Свободна Европа“, разкриващо, че Русия има нелегално консулство в офиса на БСП във Варна.

Не само на държавата – и на обществото не изглежда да му пука

Като стана дума за БСП, след близо месец блокаж за председател на настоящото 51-во Народно събрание беше избрана конституционалистката Наталия Киселова, депутатка от гражданската квота на листата на партията. Тя е била на специализация в Москва в годината, в която Русия анексира Крим. Преди изборите БСП имаше билбордове с послание „Русия е наш приятел“ – въпреки че самата Русия е обявила България за неприятелска държава.

Избирането на Киселова стана с подкрепата на ПП–ДБ. След известни драми коалицията гласува по този начин, за да изолира проруската „Възраждане“. Никой от ПП–ДБ обаче не попита Киселова каква според нея е причината за войната в Украйна. Или чий е Крим. Като председателка на НС тя е един от хората, които Румен Радев би могъл да избере за служебен премиер, ако отново не се стигне до редовен кабинет.

За разлика от българите, грузинците протестират. Причината за гнева им е решението на проруската партия, спечелила изборите, за отлагане на преговорите за присъединяване към ЕС до 2028 г. Също така протестиращите смятат, че изборите са манипулирани, и оспорват резултатите от тях. До тази ситуация се стига след систематични опити на Русия да придърпа Грузия в своята сфера на влияние.

За разлика от Грузия, България вече е в ЕС. Вероятността обаче в страната да се установи недемократичен проруски режим по подобие на този на Виктор Орбан в Унгария изобщо не е за пренебрегване. Притеснително много знаци сочат към подобен сценарий. Ако той се осъществи, тогава вече може да е късно да протестираме.