Светият синод на Българската православна църква (БПЦ) не даде благословията си нейни представители да участват в тържествата по случай 1000-годишнината от основаването на Охридската архиепископия. Така вся смут в сърцата на православните българи и македонци. И гневни реакции. Като тази на Милен Врабевски, председател на Фондация „Българска памет“, който изрази пред БНР позицията, че нашата Църква изпълнява сценарий на Москва по отношение на Македонската църква. Някои видяха дори пряка връзка между това решение и идването в България на генерал Леонид Решетников – бивш генерал от руското разузнаване и бивш резидент на КГБ у нас.

Срещу решението на Синода, слава на Бога, гласуваха и петима митрополити, сред които и двамата най-млади – пловдивският Николай и старозагорският Киприян, които не са част от агентурата на ДС във висшия клир. Въпросът е какво се случи за месец и половина след изявлението на патриарх Неофит пред агенция БГНЕС, че ако получат покана, Българската и Македонската църква ще отбележат заедно юбилея на Охридската архиепископия. И то какъв юбилей – едно хилядолетие!

За промяната на позицията на Светия синод можем само да гадаем, още повече че заседанието му се проведе в отсъствието на патриарха, който е в болница. И най-вече защото публичната позиция на висшия клир и на отделни негови представители никога няма да осветли задкулисните разногласия и конфликти вътре в Синода и опитите за въздействие върху него от другите поместни православни църкви, както и от други нецърковни среди. И макар често да цитират евангелист Лука, че няма нищо тайно, което да не стане явно, нашите клирици остават потайни за мотивите, които доминират при едно или друго тяхно решение.

Попитах старозагорския митрополит Киприян дали отказът на Светия синод да изпрати свои представители за честванията в Охрид означава, че няма да бъде уважено искането на Македонската църква да признае Българската за църква майка? Отговорът на владиката, когото Синодът избра за председател на архиерейската комисия за преговори с Македонската и останалите поместни православни църкви, беше еднозначен – „не“. Този отговор обаче не дава яснота на нито един от важните въпроси по темата.

Разбира се, за всяко свое решение владиците могат да намерят канонични основания. Според ловчанския Гавриил Българската патриаршия е приемник на Българската охридска архиепископия и ако делегация от Синода ни отиде на тържествата, това ще означава, че се отказваме от една историческа и канонична истина. Защото Македонската църква, казва той в интервю пред БНР, е на 50–60 години, а не на 1000, и това „наше достойнство, че ние сме правоприемник, не трябва да го сменяме за една паница леща“.

Подобна позиция е, меко казано, спорна. Ако висшият клир бе уважил поканата на македонския архиепископ Стефан и бе благословил участието ни в юбилея в Охрид, това би бил ясен знак към целия православен свят, че БПЦ отива на тържествата в позицията на църква майка на Македонската. Само че за това се искат кураж и далновидност, каквито на Светия синод очевидно му липсват. В тази светлина оправданието на дядо Гавриил, че синодалните старци изчакват решението на проблема с името на Македония, за да започнат разговори с вселенския патриарх за автокефалността на Църквата ѝ, изглежда неубедително, да не кажа ялово.

От миналия ноември досега БПЦ изгуби повече от половин година време за решителна активност по поисканото от братската ни църква съдействие. В тези месеци, докато висшият клир се ослушваше за реакциите на останалите поместни църкви, изгуби и инициативата да стане посредник в решаването на проблема, и немалко от и без това дефицитния си кредит на обществено доверие. Очаквано, Гръцката православна църква изрази предпочитанието си Сръбската да бъде майка на Македонската, без да се притеснява от това, че историята казва друго. Защото според нея е пренебрегната водещата роля на Вселенската патриаршия в тази ситуация.

Руската църква? Има ли наивници, които биха повярвали, че по време на визитата си в България за тържествата на Трети март руският патриарх Кирил е подминал мълчаливо темата за признаването на БПЦ като майка на Македонската и обявяването ѝ за автокефална? Разбира се, че не. Щом главата на Руската православна църква си позволи да укорява и дори да поучава държавния ни глава, можем само да гадаем какви са били разговорите на четири очи между Кирил и Неофит за Македонската църква. Дали е имало натиск от страна на руския патриарх, че ако БПЦ приеме ролята на църква майка и влезе в съслужение с Македонската, я грози заплахата от схизма, не можем да твърдим, но изговореното, макар и с недомлъвки от Гавриил след заседанието на Светия синод от 14 май говори в полза на тази хипотеза. Още повече, ако вкараме темата в историческия ѝ контекст.

Да, ситуацията, в която се намират Македонската и Българската църква, не може да бъде разбрана, без да се познава историята – и на Охридската архиепископия, създадена от император Василий Втори през 1018 г. като приемница на Българската патриаршия; и на Българската екзархия, която започва да представлява народа ни пред света още преди да имаме държава и в чиито граници са влизали македонските епархии; и на ролята на БПЦ в окупираните от България македонски територии по време на Втората световна война; и на т.нар. Македонски църковен въпрос, който обобщава борбата за независимост на Македонската православна църква.

Очевидно каноничните съображения по темата не са най-важните, макар някои от отците в Светия синод да се опитват да ни убедят в това. Един свещеник образно ми описа ситуацията, в която се намира БПЦ в този сюжет, така: „Струва ли си да скочиш гол в трънак?“ На този въпрос трябва да отговори църковният клир. Той го направи с досегашното си мълчание. За срам пред своите предшественици, които са се борили за независимата Българска екзархия. Да, възможно е Църквата ни да е заплашена от нова схизма. Нека обаче си спомним, че в повече от 70-те години, в които БПЦ не е била в канонично общение с останалите поместни православни църкви, връзката ѝ с миряните е била силна и е давала плодове. Апропо, а връзката с Бога какво общо има с канона? И може ли да една схизма да бъде по-голяма заплаха за една църква от отчуждението на миряните от нейните пастири?

Заглавна снимка: Pakko 

Венелина Попова

Венелина Попова

Дългогодишна журналистка в програма „Хоризонт“ на БНР, кореспондентка от Стара Загора. Носителка на наградата „Паница“ за гражданска доблест. За свои разследвания е минала през два съдебни процеса, и двата с оправдателни за нея присъди. Вярва в силата на независимата и честна журналистика.