Жена начело на държавата? Хубаво е, но не е достатъчно

Освен че е Международният ден на жените, тазгодишният 8 март е и крайният срок, който председателят на ГЕРБ Бойко Борисов даде на ПП–ДБ, за да постигнат съгласие за ротацията на правителството. Ако успеят, България ще има за втори път министър-председателка – след служебното правителство на Ренета Инджова от 1994 г., тоест точно преди 30 години. И за първи път в историята на страната жена ще застане начело на редовен кабинет. Ако некоалиционните партньори не успеят да се разберат, ще се стигне до нови избори. При такъв сценарий шансът Мария Габриел да заеме премиерския пост ще остане, но няма да е толкова голям.

Жени начело на държавите си 

Три балкански страни са изпреварили България и в тях вече има жени на върха на държавата, като само една от тях е в ЕС. Боряна Крищо е министър-председателка на Босна и Херцеговина, Ана Бърнабич – на Сърбия, а Катерина Сакеларопулу е президентка на Гърция.

В световен план обаче от близо 200 държави в по-малко от 30 на върха стоят жени. При това част от длъжностите са по-скоро представителни, отколкото действително ръководни. Президентът на Унгария (доскоро на поста беше Каталин Новак) има представителни функции, а реалната власт се упражнява от премиера Виктор Орбан. Макар Сърбия да е парламентарна република, силната политическа фигура в страната е президентът (понастоящем – Александър Вучич). Той назначава и премиерите. В Италия обаче министър-председателят въплъщава реалната власт, така че Джорджа Мелони действително ръководи страната.

Три жени, чието управление остана в историята през последните години

В края на 2021 г. в Германия приключи 16-годишната ера на Ангела Меркел. Тя е не само първата жена федерален канцлер в страната, но и първият човек от бившата ГДР на този пост.

При всички критики към управлението на Меркел, немалко от тях – основателни, тя излъчваше впечатляваща стабилност, която успяваше да предаде на гражданите, казвайки точните думи в точния момент. Приемането на над милион бежанци в страната може и да допринесе за възхода на крайната десница, но знаменитата ѝ реплика от 2015 г. „Ще се справим“ беше от голямо значение за т.нар. култура на приемане. По време на най-строгите мерки заради пандемията от COVID-19 тя намираше думите и верния тон, така че хем да обясни на хората колко сериозно е положението, хем да ги накара да се почувстват в сигурни ръце.

Няма база за сравнение между увереността, излъчвана от Меркел, и поведението на настоящия канцлер Олаф Шолц.

За разлика от Ангела Меркел, Сана Марин беше министър-председателка на Финландия по-малко от 4 години – от края на 2019 г. до средата на 2023 г. Но на 34 г. тя стана най-младият държавен лидер в света, освен това управляваше с предимно женски екип.

Въпреки че на Марин се налагаше да се справя със сериозни кризи, като пандемията и войната в Украйна (нейното правителство предлага Финландия да влезе в НАТО), поведението ѝ беше обект на по същество сексистки критики, че не е достатъчно сериозно. Тя беше критикувана, че изглежда като „рок звезда“, а изтекло видео от частно парти, на което се вижда как пие и танцува, предизвика сериозен скандал. „Аз съм човек. И аз също понякога копнея за радост, светлина и забавление“, каза тогава тя.

На изборите през 2023 г. Марин загуби, а премиер стана умерен консерватор, който е дългогодишен политик и прилича на такъв, а не на рок звезда.

Доскорошната министър-председателка на Нова Зеландия Джасинда Ардърн зае поста на 37-годишна възраст и беше втората жена в света след Беназир Бхуто, родила дете, докато е на тази позиция. Тя се противопоставяше на изолационизма, протекционизма и расизма, характерни за управлението на Доналд Тръмп, и също като Сана Марин отстояваше феминистки ценности.

Мерките на Ардърн за ограничаване на пандемията бяха изключително успешни за демократична страна – през 2020 г. в продължение на цели 102 дни след 1 май нямаше нито един случай на вътрешно предаване на вируса в страната.

След пет години и половина на поста тя сама подаде оставка. По собственото ѝ признание – поради изтощение. Лявоцентристката ѝ партия спечели следващите парламентарни избори и получи абсолютно мнозинство в парламента, което е признание за успешното управление на Джасинда Ардърн.

Не всичко е цветя и рози

Въпреки добрите примери управлението на една държава от жена не е по дефиниция добро, нито пък е гаранция за положителни промени за жените в съответната страна. Това важи впрочем за всички области, например за местната власт. Столицата на България 14 години се управляваше от жена – Йорданка Фандъкова. Но за този период градската среда не стана по-достъпна за бебешки колички (те се бутат предимно от жени), а въпреки всички обещания за справяне с недостига на места в детските градини проблемът си остана.

По време на управлението на Ангела Меркел за жените в Германия, особено в западната ѝ част, не стана много по-лесно да съчетават отглеждането на дете с работата – дори да успеят да запишат детето в градина, тя в общия случай затваря в ранния следобед, което прави невъзможно за много жени да работят на пълен ден.

Джорджа Мелони е първата жена премиер на Италия. Иронично, основаната от нея крайнодясна партия се казва „Италиански братя“ – сестри в името няма. Мелони все пак се опитва, доколкото това е възможно за сексистки електорат, какъвто преобладаващо са крайнодесните избиратели, да въведе известни подобрения в живота на италианските жени – например по-добра защита от домашно насилие и по-високи детски надбавки. В същото време обаче въведените от управлението ѝ политики стимулират жените по-скоро да си стоят вкъщи и да си гледат децата, отколкото да се развиват професионално.

Доскорошната президентка на Унгария Каталин Новак, която заедно с българския президент Румен Радев и сръбския му колега Александър Вучич подписа новогодишно изявление в защита на семейството, безславно подаде оставка. Това стана поради скандал, че е помилвала затворник, осъден за допускане на педофилия в институция за деца.

Засега сръбската министър-председателка Ана Бърнабич стои стабилно на поста си, но с цената на компромиси. Открито хомосексуална, тя допринесе за известно нормализиране на отношението към ЛГБТИ хората в страната, в която агресивните хомофобски прояви не са рядкост. Като премиер е вземала участие в белградския прайд, а през 2019 г. партньорката ѝ роди дете. В същото време тя не се противопоставя решително на политиката на Вучич за близки отношения с режима на Владимир Путин, в който ЛГБТИ хората се преследват като екстремисти и се върви към забрана на абортите.

Жени стоят начело и на някои африкански страни, в които има сериозни проблеми с насилието над жени. Включително в Етиопия, където все още е широко разпространено женското обрязване, наричано още генитално осакатяване.

Важно, но недостатъчно условие

Да обобщим. Наличието на жени сред световните лидери е важно дори само заради това, че овластява жените – показва им, че не е невъзможно да се изкачат на най-високите позиции във властовата йерархия. Но то не е гаранция за напредък в постигането на равни права, защото политиката не е функция на пола.

Ето например с похода си срещу Истанбулската конвенция председателката на БСП Корнелия Нинова изигра сериозна роля за връщането на борбата с насилието над жени години назад. А жените – членове на Конституционния съд, дружно подкрепиха решението, според което социалната роля на жената, съгласно Конституцията, е да бъде майка.

Засега Мария Габриел не дава признаци, че смята да се еманципира от сянката на Бойко Борисов и да бъде нещо повече от приемлива за Брюксел негова маска. Но това впечатление може да е погрешно и Габриел да се окаже изненада за всички, най-вече за Борисов, като провежда политика в съответствие с европейските стандарти за човешки права, включително права на жените. И да има смелост да се бори със задкулисната власт, поради която всеки опит за прогрес буксува.

Но засега, както би казала Йорданка Фандъкова, положението е „хубаво е, но не е готово“. По-точно – не е достатъчно.