Десет аргумента срещу протеста – и защо са несъстоятелни

1. Протестът е малоброен

Всеки път, когато Франция е блокирана в разгара на пореден ожесточен протест, французите се шегуват, че винаги има две различни числа за броя на стачкуващите – едно на полицията и едно на синдикатите. Това важи за повечето протести, разбира се: организаторите твърдят, че се събират хиляди, а онези, срещу които са насочени недоволствата – че са няколкостотин. Някои организатори ангажират доброволци, които да броят преминаващите протестиращи. Не ни е известно обаче това да е правено до момента в България.

От „Свободна Европа“ се запитаха как точно се броят протестиращи, затова се свързаха с английския професор и експерт по управление на тълпи Кийт Стил. Пред медията той представи подробно разяснение на методиката на преброяване. По негова сметка на 16 юли само в София са протестирали между 20 000 и 30 000 души.

2. Протестът няма ясни искания и не предлага алтернатива

Към момента протестиращите искат оставката на премиера Бойко Борисов, на правителството и на главния прокурор Иван Гешев. Поради широкия спектър от нагласи, които протестът събира ведно, има и други, индивидуални искания.

Конкретна алтернатива и мерки предложи извънпарламентарната коалиция „Демократична България“. За мнозинството от протестиращите алтернативата е не смяна на управляващата партия, а реформа на целия модел, който позволява съществуването на порочни практики, независимо кой от хомогенната управляваща политическа класа е формално на власт. Водещи са исканията за съдебна реформа и отчетност на главния прокурор, както и сериозни мерки за борба с корупцията.

3. Протестът е организиран и платен

Потвърждения за организирани протести безспорно има, например митингът на ГЕРБ в подкрепа на властта, на който хора бяха привикани и докарани с автобуси от цялата страна. „Задължително е присъствието на народни представители, общински съветници и общински координатори“ и „Квотата за Самоков е 80 човека!“, гласят съобщенията към местните клубове на партията.

Както казва за протеста един бизнесмен, изявяващ се като жертва на системата, която доскоро хранеше: „Всеки иска да го яхне.“ Доколкото можем да вярваме на записите, разпространени от прокуратурата, Васил Божков е сред яхащите. Други политически лица – като Мая Манолова и дори Корнелия Нинова, която „докара“ Бузлуджа на жълтите павета – се опитаха да се превърнат в лица на протеста. Имаше и опити за провокации, на които протестиращите не се поддадоха.

Голяма част от лозунгите на протеста категорично сочат за осъзнаване на властовите обвързаности в държавата и за отказа на протестиращия българин да се превръща в техен инструмент. А да се спекулира, че протестиращите са платени от тъмна задкулисна сила, не е нещо ново. Това е част от всеки протест и реплика на всеки политик, изправен срещу обществено недоволство. През 2013 г. именно Мая Манолова (тогава от БСП) заяви, че протестът е „нова форма на временна заетост“, за която плащат „едни други хора“.

Политическите машинации и опитите за инсталиране на провокатори в протеста също са неделима част от политическите игри. Но както показват журналистите Миролюба Бенатова и Иво Божков в репортажите си на живо, не е трудно да се различи автентично протестиращият от човека, докаран на манифестация.

И накрая, но не на последно място, заклеймяването на десетки хиляди протестиращи като платени, без да се посочват каквито и да е доказателства, е класически пример за логическа грешка: безспорно съществуват зайци и безспорно някои зайци са черни, но това не може да служи като аргумент, че всички зайци са черни.

4. Протестът иска да върне комунистите на власт

Премиерът Бойко Борисов е бивш член на БКП, отказал да напусне партията след промените. Също така е бил и телохранител на Тодор Живков. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов е бивш сътрудник на Шесто управление на Държавна сигурност. Депутати с агентурно минало има във всички политически формации в управлението.

Но само миналото не е аргумент. Показателни са и настоящите политики на ГЕРБ: от връщането на плана за АЕЦ „Белене“ до държавните бензиностанции и ВиК, национализация на разпространението на вестници и на хазарта – списъкът е дълъг. Приликите между БСП и ГЕРБ – много.

Освен примера по-горе за организирани митинги в подкрепа на властта, налице са и практики, които подхождат повече на Северна Корея, отколкото на държава членка на ЕС. Преди броени дни Бойко Борисов посети новооткрит завод край Враца, където бе посрещнат с ръкопляскания и благодарности. За посещението са били уведомени само привърженици от местните структури на ГЕРБ. Не само че на журналистите бе отказан достъп до завода, за да отразят визитата, но по-късно критичният репортаж на „ТВ Враца“ е свален от сайта и YouTube канала на медията.

Иначе казано: няма как да се върне онова, което никога не си е отивало.

5. Протестът е в подкрепа на президента

Всеки масов протест събира хора с различни гледища и политически симпатии. Характерното за настоящият е, че е „шарен“ – виждаме представители на т.нар. градска десница, на гражданския сектор, на леви формации, подкрепящи Мая Манолова или Румен Радев…

Въпреки това голяма част от протестиращите се разграничиха от личността на президента. Несъгласието на гражданите е принципно и е насочено към грубото противоправно погазване на президентската институция от страна на главния прокурор Иван Гешев.

6. Протестират само „жълтопаветниците“ в София

Според проучване на „Галъп“ към 30 юли 59% от българите подкрепят исканията за оставка на премиера и на главния прокурор. Протести има в множество градове в страната – като Пловдив, Русе, Варна, Бургас, Велико Търново, Стара Загора. Съвсем логично е протестите да са най-интензивни в градовете, особено в столицата, където живеят най-много хора и се намират ключовите институции. В големите градове са концентрирани икономически, човешки и политически фактори, които си взаимодействат и играят основна роля във формулирането на граждански искания. Единственият подходящ отговор на опорката, че протестират само граждани, е:

Всеки е гражданин, независимо от местоживеенето и социалния си статус, а протестът е изконно право на всеки активен член на обществото.

7. Протестът противопоставя „елита“ срещу „народа“

Опорката за „жълтопаветниците“ и „елитите“ болезнено прилича на аргумента за „умните и красивите“ протестиращи, създаден от журналистката Велислава Дърева в статията ѝ за в. „Дума“ от 2013 г. по време на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски. През 2020 г. защитниците на ГЕРБ впрягат същата реторика.

Настоящият протест обединява хора с всякакви политически пристрастия, цели и искания, от всички възрасти и сфери. Общото между тях е непоносимостта към модела, който корумпира всяка власт, без значение каква е нейната номинална идеологическа принадлежност. Исканията на протестиращите за равнопоставеност, справедливост и правова държава по никакъв начин не са елитарни – те се споделят от всеки българин, независимо от неговата политическа, етническа или социална принадлежност. И ако бъдат изпълнени, всички ще живеят по-добре.

Изкуственото създаване на подобно противопоставяне не е новост: всяка властова структура разчита на разделението между хора със сходни проблеми, които биха представлявали заплаха, ако се обединят. Може би една от най-страшните прояви на този феномен е Народният съд след 9 септември 1944 г., а Георги Марков описва делението на „наши“ и „ваши“ подробно в своите „Задочни репортажи за България“.

8. В криза сме, идва зима, оставете ги да работят, без това редовните избори са след 7–8 месеца

Обективно погледнато, световната ситуация действително е тежка: изправени сме пред глобална здравна и икономическа криза, която няма прецедент в съвремието. Но също толкова обективно погледнато, България продължава да няма никакъв план за справяне с тази криза във всичките ѝ измерения. Европейските помощи бяха получени без конкретни планове за тяхната инвестиция; парите в държавата продължават да се раздават „на порции“ и най-вече на думи. От изказванията на премиера се разбира, че мерките се изработват и предлагат в рамките на един уикенд. За подкрепящите властта, които казват, че в случай на оставка България ще рухне, въпросът е само един: „А какъв е планът сега?“ Конкретен отговор няма.

Още преди протестите България изведнъж отхлаби всички мерки срещу разпространението на новия коронавирус, което доведе до скок на заразените. Едно от оправданията бе да бъде спасен българският туризъм, но това така и не се осъществи поради липса на цялостна стратегия. Редица държави въведоха отново карантина за пристигащите от България, а фактът, че страната ни е сред рисковите места в Европа, едва ли предразполага чуждестранните туристи към ваканция на Черноморието.

Бъдещето ще е тежко за България, така или иначе. Но наистина ли изход от кризата може да намери единствено властта, която влоши ситуацията с коронавируса, пословично строи с дефекти, системно злоупотребява с еврофондове, от години отказва да извърши здравна реформа и т.н., и т.н.? Да, ако питате самата власт.

9. Протестират лумпени, които създават анархия

Остроумните лозунги, усмихнатите млади и стари лица, креативните начини за изразяване на гражданско несъгласие, отказът за участие в провокации, забележки сред самите протестиращи относно езика на омразата и дискусиите как точно трябва да протече протестът – нищо от това не влиза в дефиницията за анархия. Още по-малко протестиращи, които, вместо да рушат – чистят.

Участниците в протеста методично не се поддават на провокации и не проявяват агресия към органите на реда. Или както каза аниматорът Теодор Ушев:

В последните години, по чиста случайност, се озовавах на места, където хората отстояваха човешките си права. Каталуня, протестите на „жълтите жилетки“, BLM. Сега в София. Искам да кажа, че българските протестиращи са най-кротките и възпитани протестиращи в света. Както и това, че българската полиция са най-търпеливите, любезни и добронамерени полицаи в света. Всичко това – напук на провокациите, езика на омразата и епитетите, с които управляващите постоянно нагнетяват напрежението. Насилието е в речника на политиците, не по улиците.

10. Протестите пречат на движението по улиците и на останалите работещи граждани

Целта на всяко протестно действие е смущение на обичайния обществен ред. Това смущение може да е от по-лек характер, например чрез организиране на пърформанси, флашмоб и подобни техники за привличане на вниманието; или чрез демонстрации и евентуално блокиране на ключови транспортни възли, така че общественото внимание да се насочи към каузата. Целта на протеста не е да създава положителни емоции, а да провокира информирана дискусия и качествени промени, които често са трудни, когато става въпрос за властови игри.

Идеята е, че когато един обществен проблем стане особено наболял, ежедневното спокойствие в краткосрочен план отстъпва пред риска от влошаването на обществения живот в дългосрочен план. И малко дискомфорт сега ще ни извоюва едно по-комфортно бъдеще утре.

Какво би се случило, ако българските протестиращи бяха толкова решителни, колкото са в Западна Европа и САЩ например? Във Франция „жълтите жилетки“ обсаждаха ключови пътни възли, а стачките на железниците миналата зима блокираха цялата страна в продължение на повече от месец. През 2016 г. хиляди жени в Полша отказаха да работят в знак на протест срещу забраната на абортите. През 2019 г. 40 000 германски фермери докараха тракторите си пред Бранденбургската врата заради промени в земеделската политика на правителството, блокирайки Берлин. Още примери има от Лондон, САЩ, Унгария…

В демократичните държави протестите не са новост. Не е и новост опитът на властта да насъска българите помежду им с аргумента, че едните пречат на другите. Защото ако всички заедно поискат нормалност, правителството и целият властови апарат вероятно ще трябва да си отидат. Не за друго, а защото именно те май пречат.

Заглавна снимка: © Димитър Цанков