110 на 3. Или критична маса хора

Кой колко ще вкара – въпросът на въпросите за 2024 г. Фундаменталният въпрос, прозиращ зад документите, които ще обсъждат двете управляващи коалиции ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС (заедно с третия неназован партньор – ДПС). А после определената преди 9 месеца за премиер за следващите 9 месеца Мария Габриел (ГЕРБ) и нейното правителство ще бъдат гласувани от парламента. Все едно как ще назоват тези документи – меморандум или споразумение, все едно как ще се нарекат помежду си – сглобка или коалиция, но всичко започва с избора на 110 души в регулатори, контролни органи и съдебна власт. Има вероятност и да приключи с него.

„Няма да има коалиция, докато не видим, че реформите са се случили“, заяви съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков. Независимо че от ПП–ДБ укоряват ГЕРБ как пришпорват коалирането с исканията си, и заявяват, че ще продължат с усилията за реформи, такива няма, а управленската програма се изчерпва до края на 2024 г. Има начало на съдебната реформа с приетите промени в Конституцията, други начала̀ няма. Всички останали системи – здравеопазване, образование, енергетика – работят постарому, инхаус процедурите са в сила и даже ги индексират. Ситуацията в държавните ТЕЦ и в мините в комплекса „Марица-изток“ се усложнява и напрежението сред хората расте, тъй като не са наясно какво ги очаква в съвсем близко бъдеще – например дали ще получават заплати до края на годината. 

Висшият приоритет

В проекта си обаче ГЕРБ гръмко обявяват за свой „висш приоритет“ продължаване на съдебната реформа и приемане на нов Закон за съдебната власт. Но проектът за такъв вече е публикуван за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието, ръководено от Атанас Славов от ПП–ДБ. Именно в него са разписани изискванията към изборните кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет: юристи с високи професионални и нравствени качества, с най-малко 15-годишен юридически стаж, независими и партийно неутрални.

Номинации от квотата на Народното събрание ще могат да правят: депутатите; Висшият адвокатски съвет; юридическите факултети или съответните на тях структури във висшите училища, класирани на първите три места съгласно рейтинговата система на висшите училища в България в професионално направление „Право“; неправителствени организации, които най-малко 5 години са работили активно и имат опит в областта на съдебната реформа, чрез народен представител. Какъв ще е резултатът, ще е ясно след няколко месеца; кой ще е главният прокурор – наесен. 

Дотогава управляващото мнозинство трябва да е приключило с изборите на 85-те души в регулаторите и в контролните органи, след като реши през март как ще го прави и колко да отпусне на ДПС. Защото това е неизбежно и двете страни го разбират: ПП–ДБ, които уж се опитват да изолират ДПС, а всъщност да ограничат влиянието им, и ГЕРБ, които смятат, че на ДПС им се полага по подразбиране – нали и те са евроатлантици. А и за първи път след тройната коалиция ДПС получи първата си значима позиция в институция именно при сглобката във вид на място на подуправител на БНБ наравно с ПП–ДБ.

Типично…

… по български, търсят се едни хора за едни места, вместо едно толкова значимо кадрово обновление да бъде предшествано от предварителна оценка на работата на съответните органи и отчитане на необходимостта от законодателни промени, за да бъдат по-ефективни. И едва тогава да се попълват вакантните позиции с новите кандидати. 

Съвкупността на тези кандидати би следвало да представлява онази критична маса, която да осъществи дълбока промяна на държавността – трансформация, която да започне на институционално ниво. Повратната точка, отвъд която няма връщане към „Батко и братко“, „Мишо Бирата“, „Двете каки“, „Ти си го избра“, „ДП“, SS club и прочие символи на безмерната алчност и пошлост на българската политическа битност с нейните мажоретки и джуджета.

Началото на процеса подсказва, че ще наблюдаваме състезание за вкарване на „бройки“ – опити за парцелиране на органите, основано на политически и бизнес интереси. Проектите, които управляващите коалиции предстои да обсъждат, са чисто и просто технология за назначения с нейните механизми за номинации и одобрение. Всяка страна се бори да си подсигури квота, която ще ѝ гарантира и политическо дълголетие, защото партия с представители в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) или в Комисията за финансов надзор (КФН) например би била ухажвана от бизнеса. 

Парцелирането на назначенията на база партийни квоти, а не общи цели би било сред най-лошите последствия предвид обществения интерес. Когато се говори за негативна селекция в институциите, основана на партийна целесъобразност и зависимости, не трябва да се подценява неистовото желание на партиите да управляват системите. 

От началото на Прехода досега всяка партия, която идва на власт, започва поголовна подмяна, която стига и до директорите на училища, а в кметствата – и до чистачките. Непрекъснатите смени с повече или по-малко компетентни, но предимно верни на партията кадри (а често дори не и на партията, а на някой висш функционер) са разрушителни за самата държава. 

„А когато става въпрос за главния прокурор, всеки на власт има интерес да разполага с този много сериозен пост“, казва адвокат Ина Лулчева в интервю за БНР. 

Партийните пешки 

От необходимите за подмяна 110 позиции 85 могат да се изберат с обикновено мнозинство, каквото сформират ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС със своите 132 народни представители. Партията на Бойко Борисов ги е изброила в предложеното споразумение: един конституционен съдия, омбудсман, четирима за Сметната палата, нов фискален съвет, КФН, КЗК, Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори, Комисия по икономическа политика и иновации, Агенция за публичните предприятия и контрол, Комисия за енергийно и водно регулиране, НЗОК, НОИ, Комисия за защита от дискриминация, Комисия за защита на личните данни, БТА, СЕМ и др.

Мнозина български граждани едва ли са наясно какво точно вършат част от тях. Например що за орган е Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори? Ами един от многото органи, които проспаха една от най-големите финансови афери в най-новата история на България – в Корпоративна търговска банка. Комисията не е оказвала ефективен надзор на одиторите от KPMG – компанията, заверявала отчетите на КТБ в периода 2009–2013 г. 

Председател на тази комисия по онова време е Ваня Донева (понастоящем е неин член), чийто опит, преди да заеме поста, е на общинска служителка в Балчик, общинска съветничка в Добрич и разбира се, депутатка от ГЕРБ, които я и избират. Начело на КЗК от юни 2016 г. насам е друг кадър на ГЕРБ, може да се определи и като бойкоборисовски – Юлия Ненкова. Решенията, които тези и много други комисии вземат, следва да се разглеждат като функция на интересите на Борисов, но също и на фаворити, по определението на „Капитал“, като Делян Пеевски и Христо Ковачки.

Тези два примера са кратка извадка за партийното овладяване на независими по закон регулатори, чиито решения движат или изхвърлят големи бизнеси. Засега няма убедителни доказателства, че партиите доброволно ще се лишат от тези инструменти заради общественото благо.