„Ние всички сме едновременно съучастници и жертви на това проклятие, просто едни умираме бавно, до живот, а други ги убива внезапно срутила се сграда или паднала лампа в тунел, или некачествен асфалт, оголен кабел под улична шахта, взрив на работното място…“ Така започва вътрешнополитическият коментар на Емилия Милчева тази седмица. Текстът очевидно не е оптимистичен, а и няма как да бъде. Но е задължителен за четене.
Гражданска квота, фалшива брада
Емилия Милчева обръща внимание на явлението гражданска квота – тоест онези имена, които партиите вмъкват измежду своите послушковци в стремеж да добавят „цвят и аромат“ в блудкавото меню, преди да го сервират на избирателите си. Специална селекция формално безпартийни, които обаче „също са склонни да мърдат с уши, за радост на публиката, и да споделят храната в чинията си с когото им наредят партиите“.
Румен Радев, волният ездач
Седмицата започна с изпреварващата самономинация за втори президентски мандат на Румен Радев. „Да играеш първи ход може и да е предимство в шахмата, но в политиката невинаги е така“, отбелязва Емилия Милчева, като припомня и обстоятелствата, заради които тази втора кампания няма нищо общо с предишната. Прочетете повече в анализа ѝ.
Кой е следващият Пеевски
Има такова правителство
У нас сякаш е твърде тихо, въпреки че наближават избори. Някои играчи дори отсъстват от политическата сцена, докато очакванията на социолозите за бъдещата им роля набъбват. Странно, но не и необяснимо. Поне според Емилия Милчева, която разглежда хипотетичните варианти за съставяне на следващия кабинет в тазседмичния си политически коментар.
Титаномахия или wannabe. Българската битка
Важният момент от отминаващата седмица е, че президентът насрочи за 4 април следващите парламентарни избори за състава на 45-тото Народно събрание. Емилия Милчева започва с цитат от Шекспирова драма анализа на ситуацията, която в момента се явява отправна точка за бъдещото развитие на политическия театър в навечерието на тези избори.