На 24 февруари се навършват две години от началото на войната между Русия и Украйна. Достатъчно време езикът да реагира на новата реалност. Повече за това как думите чуват войната, четете в есето на Олег Коцарев, написано специално за „Тоест“, в превод на Нева Мичева.
Няколко месеца по-късно героите от поредицата се завръщат, макар и само по телефона, за да разкажат как живее Украйна в предколедните седмици. А Николета Атанасова отново ни прави съпричастни.
Как една съвременна поетическа книга може да ни говори едновременно за войните в Украйна и в Близкия изток, за далечната ни история и близкото ни бъдеще? В процес на апокалипсис ли сме? Всичко това в един не просто литературен разговор на Антония Апостолова с Георги Гаврилов.
Торта за фронта?! Николета Атанасова продължава вълнуващите си украински срещи с хора от неправителствените организации, които действат на огневата линия. И децата се включват да помагат!
Продължаваме с разказите на Николета Атанасова за пътуването ѝ из Украйна. Този път тя ни води по следите на зверовете в Гостомел, Ирпин и Буча. Как градовете и хората помнят и не искат да си спомнят преживения ужас? Какво е да си свидетел на злото? Лекува ли се паметта?
В първата статия от новата си поредица Николета Атанасова само с няколко думи ни отвежда в сърцето на войната, събужда ни посред нощ със сирени, активира в умовете ни приложение за ракетни обстрели. И за да не ни остави без надежда, ни среща с хората във Виница и Киев.
Колелото на историята все повече прилича на колелото на късмета от телевизионно състезание, което спира в произволни епохи, за да ни даде „ексклузивната“ възможност да ги преживеем на живо. Сега сме на глава разпадане на империи след тежки военни поражения.