„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!“, започва едно от най-цитираните писма, писани някога на български. Възможно ли е днес такова обръщение, ярко обагрено от звателния падеж? И дали Петър (от заглавието) не ни чува, или пък просто се скатава? Павлина Върбанова знае най-добре.
Опустошителните пожари по Западното крайбрежие на САЩ са повод Екатерина Петрова да забие етимологическия флаг в името на емблематичния щат Калифорния и да начертае пред очите ни сложна карта от географски, исторически, културни, лингвистични и литературни маршрути.
Пуйката има много названия и всички те доказват фалшивите ѝ идентичности. Индийка, туркиня, португалка, перуанка или египтянка, пуйката е преди всичко агент (под прикритието на кестени или кисело зеле). Един кулинарно-лингвистичен поздрав от Екатерина Петрова за предстоящия Ден на благодарността.
Да бъдем по-толерантни към онези жилави места в езика, които звучат грубо и недопечено, но след време, без да съзнаваме, ще припознаем и приобщим. Такава е логиката на езиковия развой, обяснява Павлина Върбанова и дава хубав пример с особено продуктивните представки и наставки.
Ако ви се струва, че навигацията в употребата на слято, полуслято и разделно писане нещо ви се изплъзва, не се тревожете. Случва се и в най-добрите семейства. И във филологическите също. Павлина Върбанова обяснява защо и как.
На 24 февруари се навършват две години от началото на войната между Русия и Украйна. Достатъчно време езикът да реагира на новата реалност. Повече за това как думите чуват войната, четете в есето на Олег Коцарев, написано специално за „Тоест“, в превод на Нева Мичева.
Те са нашата връзка с любимия писател. Те ни „превеждат“ по пътя към други времена и светове, към книги, които иначе не...