Те са нашата връзка с любимия писател. Те ни „превеждат“ по пътя към други времена и светове, към книги, които иначе не бихме могли да прочетем, ако не знаем езика, на който са написани. И макар много да ми хареса отговорът на Зорница Христова в скорошно интервю, че не се смята за съавтор, а за […]
театър
Забравените приказни истории: от Ардеш до Родопите
Като част от поколението деца в България, израснали в средата на 90-те години, имах достъп до разнообразни истории – руски приказки в томове, останали от епохата на социализма, български разкази с битово-поучителен оттенък и навлизащите американски екранизации на класически немски приказки. Любими ми бяха обаче разказите на Братя Грим и мрачните истории на Вилхелм Хауф, […]
Клое и колелата, клоуните и културата. Под купола на „Пловдив Каравана“
1. Когато човек се срещне с изкуството на уличните комедианти, го пронизва чувство на възхищение и завладяваща тъга […] защото изведнъж усеща пълната детска безкористност и куража на актьорите да играят пред случайната тълпа. Това са думи на прочутия театрален художник Борис Месерер, след като наблюдавал спектакъла „Керван на мира“ преди 30 години в парка […]
Дарина Такова: „Оперният театър не може да се третира като предприятие“
Поредното преизбиране на Пламен Карталов за директор на Софийската опера и балет този път доста по-видимо раздвижи дискусиите сред неголямото общество от ангажирани с оперното изкуство артисти и ценители. Фактът, че оперният режисьор сам си възлага постановките на огромна част от репертоара, спорното ниво на спектаклите, безогледната експлоатация на артистите, лошото състояние на хора – […]
И сега ако не у̀мрем, оно̀ никога вече няма да у̀мрем!
И отново е 12 октомври. Днес Рангел щеше да бъде на 90 години. Дали щеше да ни разсмее, както беше правил цял живот, или нямаше да му е до смях, един Архангел знае. Отварям торбата с историите и избирам една достойна за днешния юбилеен ден. Ако доживея до 100-годишнината му, може да чуете и останалите. Няколко години преди […]
В черни дни се пее, че живеем в черни дни
Този цитат от Брехт е мото на последния спектакъл на Александър Морфов в Народния театър „Иван Вазов“. Дали това ще е наистина последната му изява на сцената? Кой днешен синдром предизвика поредното му „отлъчване“? Живеем ли в условия на „съвременна диктатура“, в която мислещите хора силно смущават силните на деня? Отговорите – от винаги откровения и винаги неудобния Александър Морфов.