Дословен, документален, вербатим… Така назоваваме театъра, който прави Неда Соколовска. На първия ред на нейните представления този път сяда Стефан Русинов, за да интерпретира антропологическите, медийните и естетическите значения на този театрален подход.
театър
Професия преводач
Забравените приказни истории: от Ардеш до Родопите
Като част от поколението деца в България, израснали в средата на 90-те години, имах достъп до разнообразни истории – руски приказки в томове, останали от епохата на социализма, български разкази с битово-поучителен оттенък и навлизащите американски екранизации на класически немски приказки. Любими ми бяха обаче разказите на Братя Грим и мрачните истории на Вилхелм Хауф, […]
Клое и колелата, клоуните и културата. Под купола на „Пловдив Каравана“
1. Когато човек се срещне с изкуството на уличните комедианти, го пронизва чувство на възхищение и завладяваща тъга […] защото изведнъж усеща пълната детска безкористност и куража на актьорите да играят пред случайната тълпа. Това са думи на прочутия театрален художник Борис Месерер, след като наблюдавал спектакъла „Керван на мира“ преди 30 години в парка […]
Дарина Такова: „Оперният театър не може да се третира като предприятие“
Поредното преизбиране на Пламен Карталов за директор на Софийската опера и балет този път доста по-видимо раздвижи дискусиите сред неголямото общество от ангажирани с оперното изкуство артисти и ценители. Фактът, че оперният режисьор сам си възлага постановките на огромна част от репертоара, спорното ниво на спектаклите, безогледната експлоатация на артистите, лошото състояние на хора – […]