обзор

В рубриката #побуквите две от заглавията на Зорница Христова са „Синята китара“ от Джон Банвил и „Изобретяване на самотата“ от Пол Остър. И двете са скорошни романи на големи писатели, кандидати за Нобел; и двете са чудно преведени от Иглика Василева. Но ако Банвил отделя високата литература и криминалния роман в две различни литературни персони, Остър предпочита да играе с пресечните точки между тях. Третото заглавие е стихосбирката на Марий Росен „Трохи на хартия“.

В рубриката „По буквите“ Зорница Христова отново ни представя три книги, които според нея заслужават нашето внимание. Този път и трите са на руския писател от украински произход Михаил Булгаков, известен у нас най-вече с романа си „Майстора и Маргарита“. Книгите, издадени в последно време, са „Говорещото куче“ (изд. „Изток-Запад“), „Записки на младия лекар“ и „Дяволиада“ (изд. „Нике“).

В рубриката „По буквите“ едното заглавие, което Зорница Христова е подбрала този път, е изследването на Виктор Клемперер „Езикът на Третия райх“, което излиза в превод на български сега, 77 години след края на Втората световна война и 75 след първото издание на книгата в оригинал. Зорница не крие шока си от актуалността на четивото днес. Другото заглавие, което тя ни провокира да прочетем, е последният роман на Евгений Водолазкин – „Оправданието на Острова“.

За рубриката „По буквите“ тази седмица Зорница Христова избра за вас романа „Петмез“ на македонския писател и поет Влада Урошевич, стихосбирката „Да се откажеш от рая“ на американския поет Джак Гилбърт и картинната книга „Войната, която промени Рондо“ на украинските автори Романа Романишин и Андрий Лесив.

Из няколко по-нови заглавия се разхожда Зорница Христова в рубриката „По буквите“. Тазседмичните ѝ предложения са „Клара и слънцето“ от Казуо Ишигуро, „Уважение“ от Инти Чавес Перес и „Чувствителният разказвач“ от Олга Токарчук. Въпросите, които тези книги ни отправят, всъщност са много уместни в контекста на новата кървава война в Европа.