Нева Мичева

Всички публикации на Нева Мичева

Преводачка на книги и на пиеси. Почитателка на културната журналистика и на киното. Вярва, че светът има нужда от повече танци и по-малко стръв.

Домашният Танатос

Здравей, Нева! Слизам си на спирката и си вървя към нас. В далечината ясен и отчетлив мъжки глас споделя на някого по телефона (предполагам) колко време бил стоял в тоалетната и как имал, цитирам, „уникален запек“. И така пак се сетих за проблема с храносмилането на част от модерното човечество....

/ 23.08.2019
Кадър от английския павилион на Експо Милано 2015

Нещо такова

Здравей, Нева, От известно време се събуждам и заспивам с един въпрос – що е то качество на живот? Пари ли е, време ли е, здраве ли е, свобода ли е. Ще ми е любопитно да науча какво е за теб, защото харесвам рубриката и смисъла, който предаваш през думите....

/ 27.07.2019

Сборна касетка с песни за сбогом

Мила Нева, Разделихме се с човек, с когото държахме един на друг. Не е важно какъв ми е бил: важното е, че не сме се предавали, а някак си не можахме да се разберем, разминахме се. Оплетено е, но и да се разплете, вече едва ли ще стане по-добре. Ясно...

/ 22.06.2019
Плетено детско одеало

И лицето, и опакото

Мила Нева, Страхувам се, че остарявам, че не съм направила нещата, които исках да направя, или не съм ги направила както трябва. Страхувам се, че може би не ме бива. Или че ме е бивало, но съм си пропиляла способностите. Като в онзи разказ на Селинджър, в който Есме пожелава...

/ 08.06.2019
Картина на Джакомо Бала

Колкото поеме

Здравей, Нева! Още преди да стигна края на последната тема разговор, ме нападнаха с усещане за неотложност и мен едни въпроси за думите и мълчанието, действието и бездействието… Много често ми се случва напоследък дълбоко да се възмутя. И все по-трудно ми става да си замълча, „да преброя до 10“...

/ 25.05.2019
Изгоряла наполовина книга

Бунт на думи

Мила Нева, мислила ли си понякога какво става с ненаписаните думи, онези, които се раждат в теб, нанизват се като вълшебна или смразяващо страшна история, искат да ги напишеш, но ти им позволяваш да са живи само в твоя ум, не ги изписваш. Забързан си. Професията ти е различна. Струва...

/ 20.04.2019
Доломити

С надеждата за Доломити. Дъждовен пътепис от родния край на Дино Будзати

Един мъж излиза на съботна разходка с приятели. Минават покрай огромна жилищна постройка в покрайнините – от калкана стърчи желязо, нашият решава да го използва като висилка и се набира. Когато го пуска, вижда как в стената плъзва пукнатина, която „събужда“ куп стари дефекти, и малко след небрежния жест на...

/ 13.04.2019
Статлър и Уолдорф

Да критикуваме!

Салют, Нева, Не знам защо ми се минава директно на въпроса, без прелюдия. Как се дава и получава критика по конструктивен (и за двете страни) начин? В личен план, в изкуството, в професионален, та дори в социалните мрежи… Има ли как да си честен по фин начин? Защо толкова често...

/ 06.04.2019

Глад за минало. Разговор с режисьорката Алмудена Караседо

„Мълчанието на другите“ на Алмудена Караседо и Робърт Бехар е за всеки, който има сърце и е роден от майка. Бързам да го кажа, преди анонсът на филма да е сепнал евентуалните му зрители. От невъобразимо тежката материя, с която двамата са работили с години, се е получил строен, бистър...

/ 23.03.2019
Рисунка, изобразяваща множество жени, които държат над главите си лозунги

„Ах, този въпрос!“: Разговор за художнички с Мария Луке

„Сънувах, че ми подаряват гердан от градушка“, „Едната ми ръка е в пришки, а другата – в сол от семки“, „В този град е толкова тихо, че се чува къркоренето на всички стомаси“, „Ще си купя цветя и равиоли“ – с такива кратки изречения придружава публикациите си в Instagram Мария...

/ 09.03.2019