В рубриката #побуквите две от заглавията на Зорница Христова са „Синята китара“ от Джон Банвил и „Изобретяване на самотата“ от Пол Остър. И двете са скорошни романи на големи писатели, кандидати за Нобел; и двете са чудно преведени от Иглика Василева. Но ако Банвил отделя високата литература и криминалния роман в две различни литературни персони, Остър предпочита да играе с пресечните точки между тях. Третото заглавие е стихосбирката на Марий Росен „Трохи на хартия“.
книги
Т. Сингер – анонимният самотник. Непубликувано интервю на Марин Бодаков с Даг Сулста
„Това интервю можеше да има продължение…“ С тези думи започва писмото на Даря Хараланова от издателство „Аквариус“ до нас. Към писмото тя беше прикачила едно интервю, което преди точно една година Марин Бодаков подготвяше за „Тоест“, но така и не пристигна в редакцията. Разберете защо от обяснението на Даря и се насладете на задочния разговор между Марин Бодаков и норвежкия писател Даг Сулста.
На второ четене: „Линкълн в бардо“ от Джордж Сондърс
Тази седмица в рубриката „На второ четене“ Севда Семер е избрала за нас дебютния роман на американския писател Джордж Сондърс „Линкълн в бардо“, за който авторът получава наградата „Мен Букър“ през 2017 г. Книгата излезе на български през 2019 г. в превод на Владимир Полеганов за изд. „Лист“. Най-впечатляващото в този роман – и най-голямото предизвикателство за превеждането му – е неговата форма.
По буквите: Михаил Булгаков
В рубриката „По буквите“ Зорница Христова отново ни представя три книги, които според нея заслужават нашето внимание. Този път и трите са на руския писател от украински произход Михаил Булгаков, известен у нас най-вече с романа си „Майстора и Маргарита“. Книгите, издадени в последно време, са „Говорещото куче“ (изд. „Изток-Запад“), „Записки на младия лекар“ и „Дяволиада“ (изд. „Нике“).
Тон Телехен – лекарят, който говори чрез животните
„За мен щастието е топъл – но не твърде топъл – летен ден в дълбоката френска провинция. Разходка из гората часове наред, прескачане на потоци, кръстосване на тесни пътеки, които водят нагоре и надолу, наблюдаване на необикновени птици, слушане на песните им. И всичко това – без да срещнеш друг човек с часове – ама наистина с часове“, казва нидерландският пишещ лекар (или лекуващ писател) Тон Телехен пред Мария Енчева.
На второ четене: „Тимбукту“ от Пол Остър
В рубриката „На второ четене“ Стефан Иванов ни представя романа „Тимбукту“ на американския писател Пол Остър, издаден преди време у нас в забележителния превод на Иглика Василева. В него се разказва приказна история за полубездомното куче Господин Боунс и неговия полубездомен човек Уили Г. Кристмас – една особена двойка, тип Дон Кихот и Санчо Панса. Според Стефан този роман е на традиционни за Остър теми, представени по максимално достъпен начин, но без да губят от смисъла и силата си.
По буквите: Клемперер, Водолазкин
В рубриката „По буквите“ едното заглавие, което Зорница Христова е подбрала този път, е изследването на Виктор Клемперер „Езикът на Третия райх“, което излиза в превод на български сега, 77 години след края на Втората световна война и 75 след първото издание на книгата в оригинал. Зорница не крие шока си от актуалността на четивото днес. Другото заглавие, което тя ни провокира да прочетем, е последният роман на Евгений Водолазкин – „Оправданието на Острова“.