Тоест

Смисълът на новините

Подкрепете ни!

Етикети

Бойко Борисов България Делян Пеевски Европа Европейски съюз Китай Пловдив Преход Русия САЩ анализ аудио бежанци видео визуални изкуства градоустройство граждански права деца екология енергетика законодателство здраве избори изложби икономика интервю книги корупция медии мнение музика новини обзор образование поезия портрет правосъдие протести пътешествия репортаж сигурност театър технологии фестивали филми

Категории

close-btn

книги

На второ четене: „Диктатура и демокрация“

/

#навторочетене: „Тази внимателна и умна детска книга обяснява ясно как демокрацията се нуждае от бдителни хора, които не само ругаят властта, докато похапват или гледат телевизия, а задават въпроси, проверяват факти и предлагат решения“, пише Стефан Иванов.

По буквите: Багряна, Гьоте, Сноудън

/

Вероятно няма да ви изненадаме твърде много със селекцията на Марин Бодаков в рубриката #побуквите. Не е ли очевидно? От поезията на Багряна и Гьоте до автобиографичния разказ на Сноудън всъщност лъха едно и също – неприкритата любов към човека.

На второ четене: „Мама и смисълът на живота“ 

/

#навторочетене: Севда Семер пише за „Мама и смисълът на живота“ от Ървин Ялом. 88-годишният днес професор по психология е автор както на класически вече академични трудове, така и на увлекателна белетристика, в която тайно търсим лек за собствените си травми.

За усмихнатия Капушчински. И за душата. Разговор със Светлана Алексиевич

/

„Комуникационните технологии не улавят човешката душа. А душата още е жива.“ Носителката на Нобелова награда за литература Светлана Алексиевич пред проф. Минка Златева. Формалният повод за интервюто е десетото издание на наградите „Ришард Капушчински“.

На второ четене: „Селото“

/

В рубриката #навторочетене Стефан Иванов ни обръща внимание на романа „Селото“ на Никита Лалвани за индийски затвор, в който пристига телевизионен екип. Какви са етичните дилеми на съвременната журналистика? И как заради нея може да загубиш душата си?

По буквите: Агамбен, Брен и Юрдал, Сендак

/

В #побуквите този път Марин Бодаков събира един философ, две защитнички на женските права и един прочут автор на рисувани детски книги. В трите нови издания изображенията и текстът се подкрепят взаимно, а щекотливите въпроси получават заслужени отговори.

„Аз съм българка“… и резултатът от това

/

„Аз съм българка“ очевидно е свръхамбициозна книга. Но разминаването между силните визуални решения и калпавите, преработени от жълтата преса текстове си личи. Надя Радулова показва как се употребява историята за псевдопатриотични жестове, граничещи с кича.

На второ четене: „Празното семейство“ 

/

„Заздравялата кожа показва, че си оцелял. Колкото и да е било страшно.“ В пилотното издание на рубриката „На второ четене“ Севда Семер чете за нас книгата „Празното семейство“ на Колъм Тойбин. Какво можем да научим за копнежа от неговите разкази?