„Портрет на умиращ титан“ е заглавието на арт инсталацията на Юлиан Табаков, изложена в софийската галерия „Райко Алексиев“. Покушенията, които нанасяме на природата, и въпросите, които отлагаме, бързайки към последния си ден, са основните теми на фотоизложбата. Какви размишления и усещания предизвика тя у Еми Барух и какво споделя самият Табаков с нея – научете в статията.
„Живеем като безсмъртни, а сме толкова мимолетни.“ Боряна Пандова за играта на въображението в една минута
Вече споделихме, че Еми Барух води ново радиопредаване по БНР: „ФотоФабрика – факт и фикция“. А сега с радост съобщаваме, че в „Тоест“ ще можете да прочетете пълните материали, които радиоформатът и ограниченото време не позволяват да се разгърнат изцяло в предаването. Тази седмица ви предлагаме интервюто на Еми Барух с фотографката Боряна Пандова по повод авторската ѝ изложба „Само минутка“.
От „Примаверии“ 50 до „Артекс“ и обратно
Букурещ е превзет от туристи. И от протести. В Малкия Париж, както наричат кичозния стар център на града, трудно се разминават бекпекъри, пешеходци, скутери, тротинетки, велосипеди. Докато протестиращите скандират „Долу правителството!“, туристите обикалят кръчмите в центъра. Кръчмите са първи в списъка на предпочитанията. На второ място е фамилната къща на Чаушеску, за посещенията в която […]
Клое и колелата, клоуните и културата. Под купола на „Пловдив Каравана“
1. Когато човек се срещне с изкуството на уличните комедианти, го пронизва чувство на възхищение и завладяваща тъга […] защото изведнъж усеща пълната детска безкористност и куража на актьорите да играят пред случайната тълпа. Това са думи на прочутия театрален художник Борис Месерер, след като наблюдавал спектакъла „Керван на мира“ преди 30 години в парка […]
Умират, преди да са умрели
„Тук всички са трупове“, ми беше казала едната от сестрите. Фактически още не са, но технически никой не ги брои за живи. Към тях не се и отнасяха като към живи. Професионалистите се занимаваха с механиката на затихващия живот, с остатъчните спазми, регистрирани на екрана, с рефлексите на обърканата биохимия – за повече нямаха сили, нито душа, нито способност. Нито култура.