#побуквите от Марин Бодаков тази седмица: фотокнигата „Palermo. Box. Me.“ на Фелия Барух, съпътстваща едноименната ѝ изложба във „ФотоФабрика 2020“; книга за изкуството в образованието на Нийл Геймън; сборник от три отделни книги на австрийския поет Райнер Мария Рилке.
изложби
ФотоФабрика 2020: Изпитание и надежда
Седмото издание на фестивала „ФотоФабрика“ стартира през седмицата с колективната изложба Memento Mori на осемнайсет млади български фотографи. Стефан Иванов беше на откриването и споделя усещанията и мислите, които са го споходили, съпреживявайки видяното. Той ни разказва и за още две предстоящи събития от тазгодишната програма на фестивала.
Красотата, която споделяме
През последните години един от лайтмотивите на националистическите партии е: „Добре бе, толкова организации работят с малцинствата, какво се променя?“ Искам да повторя този въпрос – добронамерено, не от пропагандния подиум, а от позицията на тези, които действително искат да знаят: Какво се прави? Какво се променя? Да проследим например какво се случва с програмите […]
Репортаж с три мухи
Ще започна направо с три мухи, които се въртят из главата ми, а може би и из вашите. Първо, един скорошен скандал с колекция фалшификати, който показа и на българската публика как представата за стойността на творбата е печално зависима от това кой колко плаща за нея и къде я излага. Второ, може и да […]
„Онова, което остава“: Фотографската изложба на Алберто Гандолфо
Според данни, предадени от „Форбс“, всяка минута потребителите в интернет гледат 4,146 млн. видеоматериала в Youtube. Публикуват 510 000 коментара по Facebook, 46 740 снимки в Instagram и 456 000 туита. Изпращат 16 млн. текстови съобщения и 156 млн. имейла. В търсачката на Google се извършват 3,6 млн. търсения. Скоростта на производство и потребление на информация […]
Ограда от света
Кой в мрака среднощен на коня лети? Бащата с невръстно дете до гърди. Той крепко го стиска и пази от студ, грижливо загръща го в топлия скут. В поемата „Горски цар“ на Гьоте баща и дете яздят през гората. Детето описва страшното, което вижда, а бащата се опитва да го успокои, че то не съществува. […]
Осакатени самоличности. Изложба „Фотоевидънс“ в София
Чисто визуалният образ притежава известна фикционалност. Снимката може да бъде мислена като текст, записан в своеобразен „фотографски дискурс“, участващ в пресечна точка на предхождащи текстове, които са валидни в различни контексти. Оттук и знаковите системи на думите и образа не просто съществуват като противопоставени една на друга, но съчетани, може да се окажат изключително продуктивни […]