Етикет: портрет

Портрет

Красотата, която споделяме

През последните години един от лайтмотивите на националистическите партии е: „Добре бе, толкова организации работят с малцинствата, какво се променя?“ Искам да повторя този въпрос – добронамерено, не от пропагандния подиум, а от позицията на тези, които действително искат да знаят: Какво се прави? Какво се променя? Да проследим например...

Джои Ито

Джои Ито и помръкналият блясък на чистия ум

Sic transit gloria mundi. „Така отминава земната слава.“ С поредица от грешни преценки, приспана съвест и неетични действия (независимо от намеренията). И това застига не само онези, от които обществото иска и трябва да се освободи – хора, концентрирали неимоверна власт и влияние, заплащайки както с човешкото в себе си,...

Сицилиански шприц

Запътвайки се към Сицилия, неизбежно две мисли се появяват в съзнанието: „Сицилия е домът на Коза ностра“ и „Островът е един от най-бедните региони на Италия“. Всъщност е предпоследен по брутен вътрешен продукт на глава от населението. Зад него остава единствено съседният регион Калабрия. Слабото икономическо развитие на Сицилия може...

Танц отвъд пола, нормите и разделенията

Индонезия е екзотична, далечна, примамваща. Днес най-голямата мюсюлманска държава в света пази стари културни традиции и фолклорни ритуали, с които радва туристите наравно със зашеметяващата си природна красота. Чакани с нетърпение и изпълнявани с отдаденост векове наред, сега някои от тези традиции и практики са причина за смъртни заплахи и...

Реджеп Тайип Ердоган

Гиделим*, Ердоган!

Уилям Сароян пише, че страхливците са ни необходими. „Страхливецът е чувствителен и не би си помислил да застреля хората на площада от високата си кула. Той иска да живеe, за да отгледа децата си. И това гo прави някак много смел.“ В големите очи на Джесур** има блясък: „Всеки път,...

Клое и Тома на колела

Клое и колелата, клоуните и културата. Под купола на „Пловдив Каравана“

1. Когато човек се срещне с изкуството на уличните комедианти, го пронизва чувство на възхищение и завладяваща тъга […] защото изведнъж усеща пълната детска безкористност и куража на актьорите да играят пред случайната тълпа. Това са думи на прочутия театрален художник Борис Месерер, след като наблюдавал спектакъла „Керван на мира“...

/ 13.07.2019

По следите на френските импресионисти

Парижки синдром: индивидът изпада в състояние на екстремен шок, след като отива в Париж и открива, че градът е много по-различен от очакванията, създадени му от литературата, киното или рекламата. Това е съвсем реален феномен, считан за тежка форма на културен шок. Диагностициран е през 1986 г. от Хироаки Ота,...

/ 13.07.2019
Българска сватба от Дебър, първата половина на ХХ в.

Имало едно време сватби

Настъпи месец юли, а с него и „сезонът на сватбите“. Но къде между сцените, познати ни от холивудските филми, и „Бяла роза“ се крият изконните български традиции – и останало ли е изобщо нещо от тях? С този въпрос се потопих в дълбините на етнографската литература. Разбира се, трудно е...