Днес, 14 август, Борис Христов навършва 75 години. По този повод помолихме поетите Силвия Чолева и Марин Бодаков, преподавателката по съвременна българска литература в ПУ „Паисий Хилендарски“ Гергина Кръстева и музиканта Теодосий Спасов да посветят няколко реда на големия български поет.
портрет
Ревизоро в годината на Плъха
Амнезията като държавна политика
Идеологическият контрол над словото е характеристика на китайския комунистически режим още от началото му през 1949 г. В поредицата ни „Китай отвътре“ вече засегнахме въпроса за цензурирането на историята с текста „Китайска мечта“ на Ма Дзиен, който е един от по-яростните поддръжници на възгледа, че прикриването на историята води до повторение на престъпленията. Продължаваме темата […]
Доналд Туск и троянският кон в крепостта на популизма
Последното нещо, което искам, е да ви отегча. Особено когато една от най-големите заплахи, пред които сме изправени, са нашите изтъркани номера, новговор, липсата на емоции и скуката. […] След пет години се чувствам преситен с това да бъда главният европейски бюрократ. Готов съм за битка. И се надявам, че вие също сте. На 20 […]
От „Без лого“ до Нова зелена сделка: когато гласът на активизма се превърне в крясък
През 2019-та се навършват 20 години от излизането на първата книга на Нейоми Клайн – „Без лого“, с която едва 29-годишната тогава канадска журналистка очерта фронтовата линия на дебата за това каква глобализация искаме, давайки глас на антикорпоративния активизъм. Оттогава насам тя издаде още шест книги. Сред тях са „Това променя всичко. Капитализмът срещу климата“, […]
1989-та през европейското историческо наследство. Къде е България?
Правораздаване в китайски стил
От 126 държави, оценени по индекса за върховенство на закона на World Justice Project, Китай се намира на 82-ро място. Един от най-съществените проблеми в страната, както пише Ю Хуа, е, че законът, вместо да осигурява справедливост, редовно обслужва властта. Проблемите с правото и правата в Китай са източник на притеснения в цял свят. Европейският парламент […]
Красотата, която споделяме
През последните години един от лайтмотивите на националистическите партии е: „Добре бе, толкова организации работят с малцинствата, какво се променя?“ Искам да повторя този въпрос – добронамерено, не от пропагандния подиум, а от позицията на тези, които действително искат да знаят: Какво се прави? Какво се променя? Да проследим например какво се случва с програмите […]