450 мл. Не е много, нали? Тялото възстановява това количество кръв за по-малко от 24 часа. Но дарявайки едва 450 мл кръв, можете да спасите живот.
Това коментира д-р Бояна Петкова, лекарка и активистка в областта на майчиното и детско здравеопазване.
Често има случаи на дефицит на кръв от редките групи АВ и групите с отрицателен резус-фактор, което понякога води до критични ситуации при нужда от спешно кръвопреливане за даден пациент или при нужда от по-големи количества кръв от дадена група.
Още по-голям е проблемът с регистъра на потенциалните донори на стволови клетки от костен мозък и периферна кръв, което като процедура обичайно е подобно на кръводаряването (с по-дълга продължителност) и съпроводено с изключително малък риск за донора, но по ред причини е крайно непопулярна практика в България. През 2013 г. броят на регистрираните потенциални донори беше 800 души за България, с население около 7,5 млн. души, в сравнение със 100 000 регистрирани донори в Кипър при население около 850 000 души.
За щастие, има и добри практики: усилената активистка работа на bgblood и Българско сдружение „Лимфом“, както и някои неформални обединения на доброволци, като Facebook групата „Безвъзмездни кръводарители“ с над 1000 членове от цялата страна, които при сигнал се самоорганизират успешно в рамките на минути до часове.
Потърсих хора, които да споделят опита си в това добро дело. Милена П., която заедно с няколко доброволци администрира Facebook групата „Безвъзмездни кръводарители“, разказва за мотивацията си:
Аз дарих за първи път през 2012-та за детенце, по призив в медиите. Повлия ми много добре това, че то се оправи и оздравя. След това дарих за Пламен Горанов (знаете, самозапалването по време на големите протести през 2013-та във Варна), който, за съжаление, не успя… Но оттогава започнах да дарявам 2–3 пъти в годината.
Над 40-годишна възраст обаче идеалните параметри за даряване спадат… Преди ми бяха нужни 3–4 месеца между даряванията, сега – поне 5–6. Затова е много важно човек да започне да дарява в по-млада и активна възраст, когато организмът е здрав, „ври и кипи“, така да се каже… Но за целта трябва да се подобри държавната политика и да се вложат повече усилия в популяризирането на ползите от кръводаряването – и за двете страни. Трябва да има кампании и обучения още в университетите. Това в другите европейски страни е практика. А тук няма кой да каже на младите това и го научаваш постепенно, с опита. Когато вече е малко късно.
В деня, в който разговаряме с Милена, тя научава, че още един пациент, за чието състояние е помогнала, се е възстановил:
Влади М., който дарява кръв от години, обръща внимание на това, че всеки ден около 500 българи имат нужда от кръвопреливане.
Покрай вдъхновяващите истории обаче, неизбежно се натъквам и на отрицателни. Трима души, които пожелаха да останат анонимни, независимо един от друг ми разказват сходни истории. Споделят, че за да бъде извършено кръвопреливане на близките им, е трябвало да осигурят същия брой банки дарена кръв. Свързвам се с лекар, който потвърждава процедурата. Предвид факта, че един човек може да дари едва 450 мл в рамките на няколко месеца, това далеч не е лесна задача за семейството на пациента. Един от тях ми обяснява, че поради липса на време е бил принуден да се обърне към услугите, предлагани на черния пазар за кръв.
Чл. 10. Даряването е хуманен и доброволен акт на милосърдие и човешка солидарност, при който от дарителя безвъзмездно се взема кръв или кръвни съставки.
Из Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането
Решавам да се уверя лично и се отправям с измислена история към градинката пред Националния център по трансфузионна хематология в София, където според източника ми мога да намеря продавачи на кръв. След по-малко от минута към мен се приближава жена, която се отделя от една стояща наблизо група. Тя се опитва да ме успокои и ми казва, че ако ми трябва кръв, може да ми я осигури. Разказвам ѝ, че ми е необходима за след 3 дни и съм дошла, за да разбера каква сума трябва да подготвя. Жената обявява цена от 200 лв. на банка, но допълва, че при над 3 банки е склонна да свали до 180 лв. Паркиращата на отсрещната улица полицейска кола обаче видимо я изнервя и тя прекъсва разговора ни с уговорката да се чакаме на следващия ден на същото място.
Въпреки очевидното нарушение на закона не мога да виня нито една страна по случая – и продавачите, и купувачите са принудени заради лични трудности да вземат участие в черния пазар. Може би единственият начин да спрем търговията с кръв е като даряваме – достатъчно, за да има за всички нуждаещи се.
Когато даряваме кръв, не само помагаме за чужд живот, но можем да повлияем положително и на своя, защото кръводаряването:
- стимулира производството на кръвни клетки;
- намалява нивото на желязо в кръвта, което намалява риска от рак и сърдечни и чернодробни заболявания;
- гори калории;
- подобрява реакцията на имунната система.
Кръводарители могат да бъдат всички здрави хора между 18- и 65-годишна възраст, преминали през лекарска преценка и изследвания. Даряването на кръв и кръвни продукти при мъжете може да става 5 пъти годишно, а при жените – до 4 пъти годишно, като задължителният интервал между всяко вземане на дарителска кръв трябва да бъде минимум 50 дни. Доктор Бояна Петкова допълва:
Кръводарителят трябва да е здрав и да няма хронични заболявания. Ако кръводаряването представлява потенциален риск за дарителя или приемателя, не се допуска. Най-общо заболяванията, които са противопоказани за кръводаряване, са: инфекциозни (инфекция с ХИВ, преболедуване на хепатит В и С в миналото, сифилис, туберкулоза, остри инфекции), болести на сърдечносъдовата система (високо кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, аритмия, атеросклероза, тромбози, клапни пороци и др.), болести на кръвотворната система (анемии, нарушения в статуса на кръвосъсирване), ендокринни заболявания (диабет, болест на Кушинг и Адисон, изразени нарушения във функцията на щитовидната жлеза), автоимунни заболявания за всички органи и системи, чернодробни заболявания, хронични бъбречни заболявания, епилепсия, някои психични заболявания и др.
Освен това има състояния, при които не се допуска кръводаряване – временно, докато трае състоянието, или трайно: бременност, кърмене или при жени в менструалната фаза от цикъла, интоксикация с алкохол или други наркотични вещества, за определен период от време след прием на дадени медикаменти, 6 месеца след кръвопреливане или преливане на биопродукти, 6 месеца след татуировка или акупунктура, извършена извън болнично заведение, определен период от време след завръщане от пътуване в райони, ендемични за тропически болести, и – за много хора изненадващо – късогледство над 5 диоптъра и заболявания на ретината и очното дъно.
Пълния списък с противопоказания за кръводаряване може да видите на сайта на БОДK (Българска организация за доброволно кръводаряване).
Адресите на центровете за кръводаряване, както и информация за актуалните акции може да намерите на сайта на Националния център по трансфузионна хематология.
14 юни е Световният ден на кръводарителя. Но не само в един ден от годината, а редовно трябва да даряваме кръв. 450 милилитра не са много, но за някого може да бъдат разликата между живота и смъртта.
Заглавна снимка: maxpixel
Споделяне: