450 мл. Не е много, нали? Тялото възстановява това количество кръв за по-малко от 24 часа. Но дарявайки едва 450 мл кръв, можете да спасите живот.

За съжаление, за кръводаряването важат всички „обичайни“ дарителски проблеми, които срещаме и в другите сфери, а най-вече ниска информираност и ниска активност на потенциалните дарители, ниска дарителска култура. Много хора даряват само еднократно за свои близки и роднини, други се страхуват, че кръводаряването ще навреди на здравето им. В Европа сме на едно от последните места по кръводаряване, с 22 кръводарители на 1000 спрямо 30 на 1000 средно за Европа. Оттам произтича и проблемът с платеното кръводаряване, което на практика представлява отделен икономически отрасъл/бизнес.

Това коментира д-р Бояна Петкова, лекарка и активистка в областта на майчиното и детско здравеопазване.

Често има случаи на дефицит на кръв от редките групи АВ и групите с отрицателен резус-фактор, което понякога води до критични ситуации при нужда от спешно кръвопреливане за даден пациент или при нужда от по-големи количества кръв от дадена група.

Още по-голям е проблемът с регистъра на потенциалните донори на стволови клетки от костен мозък и периферна кръв, което като процедура обичайно е подобно на кръводаряването (с по-дълга продължителност) и съпроводено с изключително малък риск за донора, но по ред причини е крайно непопулярна практика в България. През 2013 г. броят на регистрираните потенциални донори беше 800 души за България, с население около 7,5 млн. души, в сравнение със 100 000 регистрирани донори в Кипър при население около 850 000 души.

За щастие, има и добри практики: усилената активистка работа на bgblood и Българско сдружение „Лимфом“, както и някои неформални обединения на доброволци, като Facebook групата „Безвъзмездни кръводарители с над 1000 членове от цялата страна, които при сигнал се самоорганизират успешно в рамките на минути до часове.

Потърсих хора, които да споделят опита си в това добро дело. Милена П., която заедно с няколко доброволци администрира Facebook групата „Безвъзмездни кръводарители“, разказва за мотивацията си:

Аз дарих за първи път през 2012-та за детенце, по призив в медиите. Повлия ми много добре това, че то се оправи и оздравя. След това дарих за Пламен Горанов (знаете, самозапалването по време на големите протести през 2013-та във Варна), който, за съжаление, не успя… Но оттогава започнах да дарявам 2–3 пъти в годината.

Над 40-годишна възраст обаче идеалните параметри за даряване спадат… Преди ми бяха нужни 3–4 месеца между даряванията, сега – поне 5–6. Затова е много важно човек да започне да дарява в по-млада и активна възраст, когато организмът е здрав, „ври и кипи“, така да се каже… Но за целта трябва да се подобри държавната политика и да се вложат повече усилия в популяризирането на ползите от кръводаряването – и за двете страни. Трябва да има кампании и обучения още в университетите. Това в другите европейски страни е практика. А тук няма кой да каже на младите това и го научаваш постепенно, с опита. Когато вече е малко късно.

В деня, в който разговаряме с Милена, тя научава, че още един пациент, за чието състояние е помогнала, се е възстановил:

„Обикновено близките търсят кръв за пострадал роднина или приятел, но в случая с мен се свърза лекарка, която търсеше за своя пациентка. Проблемът е сериозен, защото действително нямат наличности, особено с минусови фактори. И това е навсякъде, в големи и малки населени места. За щастие, лекарката сега ми писа да благодари на донора от групата и да каже, че пациентката вече е добре, излязла е от интензивното отделение и в близките дни ще я изпишат от болницата.“

Влади М., който дарява кръв от години, обръща внимание на това, че всеки ден около 500 българи имат нужда от кръвопреливане.

Покрай вдъхновяващите истории обаче, неизбежно се натъквам и на отрицателни. Трима души, които пожелаха да останат анонимни, независимо един от друг ми разказват сходни истории. Споделят, че за да бъде извършено кръвопреливане на близките им, е трябвало да осигурят същия брой банки дарена кръв. Свързвам се с лекар, който потвърждава процедурата. Предвид факта, че един човек може да дари едва 450 мл в рамките на няколко месеца, това далеч не е лесна задача за семейството на пациента. Един от тях ми обяснява, че поради липса на време е бил принуден да се обърне към услугите, предлагани на черния пазар за кръв.

Чл. 10. Даряването е хуманен и доброволен акт на милосърдие и човешка солидарност, при който от дарителя безвъзмездно се взема кръв или кръвни съставки.

Из Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането

Решавам да се уверя лично и се отправям с измислена история към градинката пред Националния център по трансфузионна хематология в София, където според източника ми мога да намеря продавачи на кръв. След по-малко от минута към мен се приближава жена, която се отделя от една стояща наблизо група. Тя се опитва да ме успокои и ми казва, че ако ми трябва кръв, може да ми я осигури. Разказвам ѝ, че ми е необходима за след 3 дни и съм дошла, за да разбера каква сума трябва да подготвя. Жената обявява цена от 200 лв. на банка, но допълва, че при над 3 банки е склонна да свали до 180 лв. Паркиращата на отсрещната улица полицейска кола обаче видимо я изнервя и тя прекъсва разговора ни с уговорката да се чакаме на следващия ден на същото място.

Въпреки очевидното нарушение на закона не мога да виня нито една страна по случая – и продавачите, и купувачите са принудени заради лични трудности да вземат участие в черния пазар. Може би единственият начин да спрем търговията с кръв е като даряваме – достатъчно, за да има за всички нуждаещи се.

Когато даряваме кръв, не само помагаме за чужд живот, но можем да повлияем положително и на своя, защото кръводаряването:

  • стимулира производството на кръвни клетки;
  • намалява нивото на желязо в кръвта, което намалява риска от рак и сърдечни и чернодробни заболявания;
  • гори калории;
  • подобрява реакцията на имунната система.

Кръводарители могат да бъдат всички здрави хора между 18- и 65-годишна възраст, преминали през лекарска преценка и изследвания. Даряването на кръв и кръвни продукти при мъжете може да става 5 пъти годишно, а при жените – до 4 пъти годишно, като задължителният интервал между всяко вземане на дарителска кръв трябва да бъде минимум 50 дни. Доктор Бояна Петкова допълва:

Кръводарителят трябва да е здрав и да няма хронични заболявания. Ако кръводаряването представлява потенциален риск за дарителя или приемателя, не се допуска. Най-общо заболяванията, които са противопоказани за кръводаряване, са: инфекциозни (инфекция с ХИВ, преболедуване на хепатит В и С в миналото, сифилис, туберкулоза, остри инфекции), болести на сърдечносъдовата система (високо кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, аритмия, атеросклероза, тромбози, клапни пороци и др.), болести на кръвотворната система (анемии, нарушения в статуса на кръвосъсирване), ендокринни заболявания (диабет, болест на Кушинг и Адисон, изразени нарушения във функцията на щитовидната жлеза), автоимунни заболявания за всички органи и системи, чернодробни заболявания, хронични бъбречни заболявания, епилепсия, някои психични заболявания и др.

Освен това има състояния, при които не се допуска кръводаряване – временно, докато трае състоянието, или трайно: бременност, кърмене или при жени в менструалната фаза от цикъла, интоксикация с алкохол или други наркотични вещества, за определен период от време след прием на дадени медикаменти, 6 месеца след кръвопреливане или преливане на биопродукти, 6 месеца след татуировка или акупунктура, извършена извън болнично заведение, определен период от време след завръщане от пътуване в райони, ендемични за тропически болести, и – за много хора изненадващо – късогледство над 5 диоптъра и заболявания на ретината и очното дъно.

Пълния списък с противопоказания за кръводаряване може да видите на сайта на БОДK (Българска организация за доброволно кръводаряване).

Адресите на центровете за кръводаряване, както и информация за актуалните акции може да намерите на сайта на Националния център по трансфузионна хематология.

14 юни е Световният ден на кръводарителя. Но не само в един ден от годината, а редовно трябва да даряваме кръв. 450 милилитра не са много, но за някого може да бъдат разликата между живота и смъртта.

Заглавна снимка: maxpixel

Люба Гъркова

Люба Гъркова

Завършила е Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“. В момента учи журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Има публикации във в-к „К“. Вярва в силата на медиите и в необходимостта от отговорното им използване.