48 часа след Борисов

48 часа след като премиерът Бойко Борисов депозира по куриер оставката на третото си правителство в деловодството на парламента, вече е ясно – бял кон за връщане няма да има.

Изглежда, че парламентарната опозиция е решила не просто да не позволи достъп на ГЕРБ до властта, а да извади ГЕРБ от държавата след повече от десетилетие окопаване. Това е подвиг като за Херкулес. Такова предизвикателство стоеше пред политическите сили след 10 ноември 1989 г. – трансформация на НРБ, на нейните политически, икономически и социални системи към модерна демокрация и пазарна икономика. Не се получи поради ред причини, в т.ч. и липсата на подготвени хора. Партийната номенклатура на БКП с помощта на високопоставени представители на бившите служби запази икономическата власт и блокира достатъчно дълго всички опити за реформи, за да улесни разграбването на държавни активи. Един от примерите за това е бездействието на двете правителства на Андрей Луканов по отношение на връщането на заемите от задграничните фирми, забавянето на приватизацията и др.

След повече от 30 години пред българската политическа класа стои подобно предизвикателство – как да превърне последната по доходи, качество на живот, върховенство на правото, свобода на медиите, ако щете и усещане за щастие държава в ЕС в развита демокрация. В противен случай упадъкът и регресът ще станат необратими.

Проблемът вече не е само да се смени една партия, а да бъде изкоренен модел, чиито дълбоки и системни основания са заложени още от комунистическия режим (по Христо Иванов) и на който Борисов и неговото управление са поредното проявление.

Първият пробив

Изминалите два дни обнадеждиха, че в българския политически живот се завръщат нормалността и духът на парламентаризма. В 45-тото Народно събрание влязоха нови хора – пъстри, интересни, чийто език не е стерилизиран от политическите шаблони, не се държат като дресираните партийци на ГЕРБ или ветераните на ДПС, могат да говорят от трибуната без листове пред себе си и изглежда като да са наясно със собствената си тежест. Приток на толкова нови хора – почти половината от 240-те са за първи път в законодателната власт и изобщо във властта, си е кръвопреливане.

Усети се онази енергия на първите парламенти след 10 ноември 1989 г., когато още го нямаше филтърът на пиарите, депутати и журналисти общуваха свободно, народните представители не бяха полирани и не се бояха да покажат вълнение или непохватност – точно като Мика Зайкова („Има такъв народ“), която откри първото заседание. Тази привилегия ѝ осигури „неуморимият Бог на времето и датата в акта за раждане“, както се изрази неуморимата синдикалистка. Който познава Мика Зайкова, знае колко е човеколюбива и борбена и едва ли се е изненадал от словото ѝ – възрожденско, но премерено патетично, със здравословна ирония и без самоцелно оригиналничене.

От тази трибуна толкова отдавна никой не беше говорил искрено и най-вече – с чувство за собствено достойнство. Пролича си и при новата председателка на 45-тото НС, за която гласуваха всички с изключение на ГЕРБ – Ива Митева-Рупчева, също от „Има такъв народ“, с опит в законодателната работа. Митева е оглавявала Дирекция „Законодателна дейност и право на ЕС“ в Народното събрание. Макар и видимо развълнувана от избора, тя пое заседанието с увереност и деловитост, различни от командния и наставнически тон на предшественичката ѝ – инж. Караянчева (ГЕРБ).

Силна заявка за промяна даде в първата си реч съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов – политическата сила, която не се роди, а се утвърди на протестите. По повод завръщането на депутатите в старата сграда на парламента, строена през 1884 г., а не в бекапейския Партиен дом, преустроен по времето на ГЕРБ, Иванов отбеляза символното значение на този акт:

Спомням си как при встъпването си в длъжност президентът Петър Стоянов беше казал, че парламентаризмът не се състои от вар и тухли, а от съгласие. Днес много се говори за съгласие, но парламентаризмът се оказва, че се състои и от вар и тухли. Тази сграда не е просто символ, тя е материализация на това да има прозрачен парламентаризъм в България, да има отворен парламентаризъм, да има традиция, която ни свързва с най-добрите примери за граждански кураж, за отстояване на ценности.

Контрастите между парламентаристите на ГЕРБ и новите депутати не работят в полза на бойкоборисовците. И това е първият пробив.

Вторият пробив

Никой от политиците, държали реч в пленарната зала в първия ден на 45-тото НС, не скри, че този парламент няма да работи дълго. Но колкото и да работи, едно е сигурно – изборните правила ще се променят. Така че следващите избори да се реализират по нов начин, вкл. и предсрочните за 46-тото НС. Мажоритарният вот – основно искане на партията на Слави Трифонов, засега не е сред тях. Ще бъде въведен при сигурен и спокоен парламент, обеща Трифонов. Той окачестви подготвения от ГЕРБ законопроект за мажоритарен вот като опит да „тупкат“ топката, за да печелят време – тъй като губят властта.

Дистанционно гласуване – по пощата и/или електронно, отпадане на ограниченията за откриване на секции в страни извън ЕС, разпускане на ЦИК и избор на нова комисия, видеонаблюдение в секциите за гласуване, създаване на избирателен район „Чужбина“ и др. За неизбежните промени говориха именно носителите на промяната – представителите на ДБ, „Има такъв народ“, „Изправи се! Мутри вън!“ – и разбира се, президентът Румен Радев:

… независимо какъв ще е ходът на консултациите и мандатите, парламентът да предприеме действия за реформа на изборния закон. Дължим го на нашите сънародници зад граница, които показаха, че България за тях е не само родно място, но и Отечество, в което желаят да се завърнат.

Въвеждането на нови правила за изборите не работи за победа на ГЕРБ – ще намали тежестта на купения и контролирания вот в полза на свободния избор на българските граждани в родината и в чужбина. Постигането на ново парламентарно мнозинство ще позволи да се извършат и същинските реформи, свързани с кризата на държавността в България.

През 2014 г. Борисов се върна на власт след контролирания взрив на Корпоративна търговска банка и липсата на ясна алтернатива след протестите срещу избора за Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Беше извън управлението за година. Сега няма да му се получи. Лидерката на БСП Корнелия Нинова удържа на думата си да не влиза в партньорство с ГЕРБ въпреки натиска на вътрешната опозиция. От ДПС, които винаги усещат накъде духа вятърът, се присъединиха към силите на протеста.

Освен промени в Изборния кодекс предстои да се вадят някои скелети от гардероба с мандатите на Борисов. Макар опитът от предишни парламенти да показва, че временните анкетни комисии не вършат кой знае каква работа. От „Изправи се! Мутри вън!“ предложиха да бъде създадена „ревизионна“ комисия, която да провери как са били изхарчени 5 млрд. лв. от правителството, както и състоянието на държавните дружества „Автомагистрали“, „Монтажи“, Държавната консолидационна компания, държавния ВиК холдинг, Българската банка за развитие, Държавната петролна компания, санирането и концесиите, в т.ч. концесията на летище „София“. Парламентът я одобри и обезсмисли – проверката ще обхваща последните 10 години от управлението, вкл. и това на кабинета „Орешарски“, като в нея попадат всички дружества с над 50% държавно участие, министерствата, както и столичната „Топлофикация“.

Така че едва ли може да се разчита на кой знае какви разкрития, но каквото и да се появи на бял свят, фактите едва ли ще са в полза на Бойко Борисов и управленците му. Освен това ще бъдат пуснати в медийна среда, която надали ще е така любвеобилна към ГЕРБ и трикратния премиер. Знайно е колко бързо се „обръща палачинката“, някои медии са известни с умението си да го правят още в деня след изборите.

При следващи избори още повече „свои“ от ГЕРБ ще гласуват за други. Няма как да е иначе при партия от опортюнисти. Тези хора, които дължат топлите си службици на партийните апаратчици, ще тръгнат след други победители. Освен това в редиците на ГЕРБ има доста обидени на Борисов – някои кметове на големи общини например. Нищо чудно да решат да напуснат много преди местните избори през 2023 г. и да отворят пробойни в партията.

И това е вторият пробив.

Третият пробив

Предстои ни да видим един Борисов, какъвто не ни е познат и няма да ни се хареса. Това няма да е Чък Норис-Борисов, нито „отмъстителят“, какъвто го играеше в началото на първия мандат, нито държавникът, за какъвто се представяше. Борисов вече няма защо да иска да ни се харесва – и дори не се опитва. Той е нервен, гневен, ядовит и ето че разпусна Националния оперативен щаб за борба с пандемията от COVID-19. Точно така правят злобните пакостливи джуджета от приказките. Но ние не живеем в приказка и щастливият край не е гарантиран.

В ситуация на висока смъртност и висока заболеваемост от COVID-19 в България, във вреда на обществото е да се разпуска органът за оперативни решения и координация. В условията на правителство в оставка и формиране на друго, което може да отнеме повече от месец, подобно действие показва само едно – арогантност и пренебрежение към здравето на тези, в чието благоденствие доскоро се кълнеше премиерът.

Какво правеше НОЩ, освен да предоставя информация? Вземаше оперативни решения. „Националният оперативен щаб организира, координира и наблюдава всички действия на компетентните органи във връзка с предотвратяване на разпространението на COVID-19…“ Изглежда, че Борисов е толкова гневен на българските граждани, че ги наказва, лишавайки ги от координаторите на борбата с пандемията. „Не ми пука – след мен и потоп, ще видите вие!“ – това казват действията му.

Ние вече видяхме човек, който не може да се справи с егото си и да приеме поражението, независимо че е първи на избори. Никой не приема подкрепа от ГЕРБ, не ги иска за партньор и за каквато и да била заедност, дори бившите им сътрапезници от ДПС. Никой не се връзва на флирта с мажоритарната система и щедрите предложения да се додадат 10–20 депутати.

Видяхме политик, който не дава пет пари за институцията парламент, който стъпка парламентарната демокрация, като я направи гумен печат. Премиер, който за последно се е явявал на парламентарен контрол преди година, а за четири години е бил в Народното събрание 13 пъти, по данни на сайта „Медиапул“.

„Цар Плъх“ го нарече във Facebook журналистката Татяна Кристи – заради бягството му от дебати, от въпроси на журналисти, от парламентарна отчетност, от мъжеството да депозира оставката си в парламента, вместо да го прави чрез куриер. А освен това излезе и в отпуск, за да не се яви в парламента в петък, 16 април, и да разясни Националния план за възстановяване и устойчивост.

Във видео, разпространено от пресслужбата на Министерския съвет, Борисов възлага на вицепремиера Томислав Дончев, който ще го замества, докато е в отпуск, да обясни всичко по плана, защото е негов „събирателен образ“. А през това време той ще се занимава със сериозна работа – ще подготвя състава на правителството, което ще предложи след връчване на първия мандат. Което ще бъде отхвърлено със същото мнозинство, което се противопостави на ГЕРБ още в първия ден от работата на 45-тото НС.

И това е третият пробив. Разпада се публичният му образ, за който плащаха и българските данъкоплатци, и Брюксел чрез средства от оперативните си програми, насочвани към определени медии. Без власт той няма друга легитимация пред обществото.

Четвъртият пробив

Освен промените на Изборния кодекс и управлението на пандемията, непосредствена задача пред 45-тия парламент е и Националният план за възстановяване и развитие. Същият, за който вицепремиерът Томислав Дончев каза, че го оставят да бъде внесен от следващото правителство. Такива планове трябва да изготвят всичките 27 страни членки на ЕС и да ги внесат до края на април в Европейската комисия.

Тези планове са заради новия инструмент Next Generation EU, чиято цел е устойчиво, съгласувано и справедливо възстановяване на държавите членки от кризата, породена от пандемията от COVID-19. Инструментът е съчетан с Многогодишната финансова рамка за 2021–2027 г. Финансовият пакет, от който България може да се възползва, възлиза на около 6,217 млрд. евро грантове и 4,549 млрд. евро заеми. Това е една трета от всички европейски средства, от които България може да се възползва в следващите години. Еврокомисията има срок до два месеца, за да оцени плановете и да вземе своето решение относно окончателното одобрение на всеки план поотделно. За плановете, одобрени през 2021 г., държавите членки ще могат да получават предварително финансиране – до 13% от безвъзмездните средства и заемите, предвидени в техния план. Останалата част от средствата ще бъдат изплатени въз основа на постигането на договорените етапни цели.

Това, което правителството на Борисов завеща на следващите управленци със заръка да го внесат в ЕК, е трета версия на плана, която се прави от февруари, тъй като втората бе представена на 1 февруари с включени подобрения и изменения. Вместо да използва времето, за да внесе плана за одобрение в предишния парламент, премиерът в оставка постави в затруднено положение следващия кабинет. Ако няма правителство до 30 април, планът ще закъснее. Така изготвен, в него са заложени интересите на ГЕРБ в определени сектори и тяхната визия за развитие на страната, съобразена с интересите на бизнес кръговете им.

И Бойко Борисов, и Томислав Дончев лицемерно заявиха, че новите управленци могат да правят каквото си поискат: да го внесат така, както е изготвен, да го ревизират, да го доработват или да правят нов. Подличко – защото са наясно, че няма никакво време.

Съгласно регламента на ЕК всяка държава в ЕС ще трябва да определи в своите национални планове съгласуван пакет от реформи и инвестиционни проекти, обхващащи шест области на политиката от европейско значение, дефинирани в чл. 3 на регламента, а именно: екологичен преход; цифрова трансформация; интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, включително икономическо сближаване, работни места, производителност, конкурентоспособност, научни изследвания, развитие и иновации, както и добре функциониращ вътрешен пазар със силни малки и средни предприятия; социално и териториално сближаване; здравеопазване; икономическа, социална и институционална устойчивост, с цел, наред с останалото, увеличаване на капацитета за реагиране при кризи и готовност за действия при кризи, както и политики за следващото поколение, децата и младите хора, като например образование и умения.

Още миналата година Брюксел е отправил препоръки към различните страни членки. За България те са четири и сред тях четем: „Да мобилизира достатъчно финансови ресурси за укрепване на устойчивостта, достъпността и капацитета на здравната система и да гарантира балансирано географско разпределение на здравните работници.“ Има ли го това в Националния план? Не, нито насърчаването на равния достъп до образование, нито усилия за осигуряване на ефективен надзор и прилагане на правната рамка срещу изпирането на пари, нито…

Пред бъдещия кабинет има две решения – да внесе плана на Борисов или да предоговори срока с Европейската комисия. Каквото и да реши обаче, очевидно е, че действията на Борисов и кабинета в оставка по Националния план не са в интерес на обществото. Те обслужват конюнктурните им политически интереси и разбиват градения десетилетие мит за Борисов и ГЕРБ, които се грижат за стабилността. Това е четвъртият пробив.

Иначе гледаме българска версия на „Гарванът“ на Едгар Алан По – само че главният герой тъгува не за своята любима, а за любимата си власт. А гарванът грачи: „Никога вече Борисов!“

Заглавна снимка: Стопкадър от излъчване на живо във Facebook профила на Бойко Борисов от 15 април 2021 г.