Абстинентната криза на Борисов

Трудно се преживява победа, която всъщност се оказва загуба. Още по-трудно се преглъща мисълта, че след като за пореден път си бил първи по резултати на избори, победените ще те детронират от властта. Мъчително е осъзнаването, че няма да си във фокуса на телевизионните камери, а в окото на бурята. Разяждащ е страхът от правосъдие. В такава ситуация са днес велможите на ГЕРБ, които трябва да напуснат кабинетите си, да слязат от луксозните служебни возила и да се откажат от всичките привилегии, които високите постове им даваха. Но това, което губят те, е несравнимо със загубата на премиера в оставка, за когото властта се беше превърнала в наркотик. Излизането от еуфорията и събуждането в реалността под въздействието на силния страх от падане отвисоко са причина за сегашната логорея на Борисов.

В опита си да уязви тези, които му издърпаха килимчето на властта, Борисов ни представя монолозите си – от и пред болницата, от Министерския съвет, от къщата си в Банкя… В изстъпленията си не спира да хули протестните партии и да създава интриги, каквито само той може да съчини. Силно наранен от изборната вълна на „Има такъв народ“, която за малко не го помете, Борисов призова „депутата Трифонов“ да направи кабинет с „бруталното мнозинство“, което имал в Народното събрание, нарече го „чалгар“, после му се обясни в любов и му обеща да се подкрепят, куцайки и двамата… ама не сега. И не пропусна да се подиграе с името на партията му, като съвсем съзнателно я нарече „Има такава държава“.

Отровното си жило насочи и към Христо Иванов, на когото бил сърбал попарата и чиято „отколешна мечта“ и „битност в политиката“ е да стане главен прокурор. Нарече Мая Манолова, Корнелия Нинова и Мария Капон „истерични жени“, а юристи в парламента като Татяна Дончева – адвокати на мутрите. И разбира се, не подмина Иван Костов, най-мразения политик в последните 30 години, но не защото може да бъде заподозрян като кръстник на дясното обединение „Демократична България“, а защото сюжет без него изглежда недовършен и скучен. Като негов пълен антипод – по образование, възпитание, политическа култура и морал, единственият начин Борисов да го принизи до себе си беше… да покаже, че го „харесва“. И той го „похвали“ – като твърд политик, който не би се поддал на уличен натиск, защото „не обича хората“.

Лидерът на ГЕРБ обаче не си позволи да обсъжда публично ДПС, макар да го причислява към „бруталното мнозинство“ в новото Народно събрание. В тези 165 души очевидно са и депутатите от БСП, които Борисов също предпочете да не обсъжда. А то и няма за какво „на умряло куче нож да вади“. Името на Доган си позволи да спомене единствено в контекста на сюжета „Росенец“, който нямало да има развитие и скоро щял да бъде забравен. Обаче нито дума за Пеевски или Гешев, символизиращи заедно с него корумпираната държава, срещу която въстанаха София и големите градове на страната. Задкулисието само го спомена и предпочете да не обсъжда неговия пореден политически проект, а остави темата на други. Но пък ни обясни какво показват изборните резултати. Според премиерската социология избирателите искали ГЕРБ да продължи да управлява, но също така да бъдат контролирани от петите и шестите по резултат в Народното събрание.

Натуралната актьорска дарба на премиера в оставка е позната на публиката. Но тя го е виждала по шорти единствено на футболния терен, когато играе с любимите си „Бистришки тигри“ и вкарва дузпи на противниковия отбор, докато вратарят се хвърля в противоположната посока на топката. Обаче етюдът, който Борисов разигра в болницата полуразголен при представянето на министрите от проектокабинета на ГЕРБ, първо разсмя, а после потресе публиката с цинизма и простащината си. Тази позорна за политическата класа и за нацията ни сценка, видяна и от чуждите дипломати у нас, не може да бъде подмината просто така и забравена. Както и последващата пред болницата, когато отново в същото облекло Борисов изпадна пред медиите в поредния си изблик на логорея.

С тези изстъпления на нараненото си его лидерът на ГЕРБ престъпи всички норми и червени линии за публична личност от неговия ранг. Той унизи първо себе си, а после и предложените за министерски постове лица и дважди по-тежко избрания от него кандидат за премиер-министър Даниел Митов. Впрочем именно негово беше правото да представи проектокабинета на партията, получила мандат за съставяне на правителство, а не на министър-председателя в оставка. Ако Борисов все пак много държеше да покаже кой кара влака и че Дани Митов, дори и да бъде избран, ще си остане сламен човек, можеше да използва дигиталните възможности за това. Само че аналоговият ни премиер от Банкя имаше друга цел.

„В политиката сме като Роналдо и Меси, затова искат да ни няма“ – така самовлюбеният Борисов възприема себе си и партията си. И не спира безсрамно да се афишира като единствения и най-добрия, който може и който народът иска да продължи да управлява. А опонентите си в парламента нарече бъзльовци, ако не поемат управлението със 165 депутати, защото ги е страх да влачат каруцата: „Ако не направят правителство, значи са страхливци и всички ще тичат при татко Румен да се бие вместо тях!“

Управлението на здравната криза от неговото правителство Борисов оцени като много добро и похвали здравните власти и министър Ангелов за овладяването на пандемията, докато България е на второ място в ЕС по смъртност от COVID-19. И Националния план за възстановяване и устойчивост постави на пиедестал, макар представители на бизнеса и експерти да твърдят, че той е безнадеждно остарял, не предлага реформи в енергийния сектор, липсват мерки за слабо развитите и изоставащите региони, за справяне с демографската криза и не отговаря на предизвикателствата на дигиталната епоха.

И Българското председателство на ЕС било най-доброто, твърди премиерът в оставка, макар че едва ли някой би могъл да открие подобна оценка, направена публично от европейските лидери. А може би всяко пренебрежителното потупване по рамото – най-лесният безсловесен начин на колегите му да изразят своето отношение към Борисов и политиката му – той приема като похвала пред строя? И макар да получи и сега пълна подкрепа от ЕНП за номинирания кандидат за премиер и за стабилно проевропейско правителство, излъчено от ГЕРБ и СДС, окуражителното за Борисов и партията му послание бе разпространено не по официалния начин, а в социалната мрежа Twitter. Това само по себе си е достатъчно красноречиво.

А къде е Меркел? Къде е Туск? Къде е Орбан или съседът Мицотакис да го поздравят за изборната победа? Направи го по задължение Манфред Вебер като председател на групата на ЕНП в Европейския парламент. И австрийският канцлер Себастиан Курц, от нашия регион – Зоран Заев. Поздрави го и „комшията Ердоган“, както обича да нарича Борисов турския президент, но не специално, а в проведен телефонен разговор между двамата. Очевидно лидерът на ГЕРБ отчаяно търси силно рамо отвън, но този път колегите му от ЕС са хладно сдържани.

Във всички публични монолози на премиера липса фокус, както точно видя и Татяна Дончева. Но все пак той успя да постави клопка на Слави Трифонов, като накара ГЕРБ да внесат проектозакон за мажоритарния вот. Макар да знае добре, че дните на това Народно събрание са преброени и време за обсъждането и приемането на закон, който променя изцяло избирателната ни система, няма. Борисов не престава да провокира лидера на „Има такъв народ“, като го призовава да се покаже, да говори и да действа, тоест да състави правителство. И дори му обеща подкрепа, каквато искат да му дадат и всички останали партии в новия парламент. Само че Слави и сценаристите му не желаят токсичната прегръдка на ГЕРБ и ДПС. Затова по-вероятна изглежда хипотезата партията на телевизионния шоумен също да върне мандата и да се отвори пътят към предсрочни парламентарни избори.

На Трифонов се падна да вземе тежкото решение в дните на Страстната седмица. И той трябва да поеме своя кръст, а до Разпети петък да ни съобщи с какво ще продължи да се занимава – с политика или с шоубизнес. Бог да е на помощ – на него и на всички нас!

Заглавна снимка: „Ако повтаряш достатъчно пъти една лъжа, тя се превръща в истина политика.“ Фотограф: Brian Wertheim / Unsplash