Адв. Александър Кашъмов: „Решението на Съда в Люксембург алармира за проблем в съдебната ни система“

Александър Кашъмов е ръководител на Правния отдел на Програма „Достъп до информация“. Участвал е в изработването на проектозакони, автор е на книги, сборници и статии в сферата на прозрачността и достъпа до информация, защитата на личните данни, свободата на изразяване и правосъдието. Спечелил е множество дела срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Венелина Попова разговаря с него за Решението на Съда на ЕС в Люксембург, което обяви за невалидни европейските заповеди за арест, издавани в България.

Преди дни Съдът на Европейския съюз в Люксембург излезе с решение, че европейската заповед за арест (ЕЗА) в България се издава в противоречие с европейските закони, тъй като не е осигурена достатъчно справедлива процедура, по която обвиненият да може да се защити преди изпълнението ѝ в друга държава. Какво би следвало да включва тази процедура?

Това, което всъщност приема Съдът на ЕС в решението си от 10 март, е, че както държавата, която издава ЕЗА, така и държавата, в която тя се изпълнява, трябва да имат еднаква степен на защита на правата, тъй като говорим за особено важния стълб на европейското право – свобода, сигурност и правосъдие. Съдът в Люксембург казва, че тази институция, която издава ЕЗА, респективно мярката за задържане под стража, трябва да е или съд, или друг контролиран от съда орган.

В конкретния случай делото е изпратено в Люксембург по преюдициално (в рамките на висящия съдебен процес) запитване от Уестминстърския съд, тъй като българската държава е издала ЕЗА във Великобритания. Заповедта е издадена от прокурор в Свищов. А съдът обръща внимание върху факта, че според българския закон тази заповед за арест не подлежи на съдебен контрол.

Тук отварям една скоба, за да кажа, че преди години българското наказателнопроцесуално право беше реформирано, като на прокурора се предостави лимитираното право за задържане до 72 часа, след което той трябва да внесе искане за постоянна мярка в съда. А за ЕЗА няма аналогично правило съдът да прегледа работата на прокурора и да потвърди това искане, ако го намери за основателно. Според Съда в Люксембург това представлява нарушение на принципите на правото на ЕС и в частност на Рамковото решение за европейската заповед за арест, разбирано и тълкувано в светлината на практиката на Съда на ЕС.

Това решение на Съда на ЕС означава ли, че нашата правна система не е в състояние да осигури еднаква и ефективна защита на основните права нa Eвpoпeйcĸия cъюз?

Означава, че в тази конкретна категория случаи, свързани с издаване на ЕЗА, родното ни законодателство не съответства на европейското. Този проблем е сериозен според самия Съд на ЕС, макар той да не го казва директно, но се позовава на принципа на взаимно доверие между държавите членки при изпълнение на тези мерки. Тоест всяка държава смята по подразбиране, че и останалите имат необходимото ниво на защита, което изисква европейското законодателство. А при нас се оказва, че това не е така.

Вторият аспект на проблема е, че това оттук нататък спъва българската наказателноправна система и борбата с престъпността, защото се орязват нейните възможности да изиска от друга държава членка задържането на заподозрян в извършване на престъпление.

Издадените от българската прокуратура европейски заповеди за арест са вече невалидни и няма да се изпълняват от другите държави в ЕС. Как това решение ще рефлектира, първо, върху издирването на обвиняеми, които са напуснали страната ни, но се намират на територията на други европейски държави? И второ, върху имиджа на съдебната ни система, който и без това е силно разклатен?

Както посочих, това решение на Съда на ЕС ще направи по-неефективна борбата с престъпността, защото България вече няма да може да използва тази по-бърза писта за ефективно наказателно правосъдие, която дава ЕЗА. Що се отнася до имиджа на съдебната ни система в настоящия момент, той не е толкова слаб, освен сред тясно специализирани среди, които я наблюдават. Но едно решение на Съда в Люксембург вече много по-широко алармира за проблем, защото то се чете от всички съдии и други институции в целия ЕС.

Справка за години назад показва, че издадените европейски заповеди за арест в страните от ЕС са двукратно, дори трикратно повече от изпълнените. Така например през 2017 г. са издадени 17 491 заповеди, а са изпълнени едва 6317. Защо се получава така – дали защото издирваните лица търсят убежище в страни извън ЕС, или има и други причини?

За да се отговори компетентно на този въпрос, трябва да се направи задълбочен анализ по документи. Такъв анализ за България дължат на обществото българският съд и прокуратура. Трябва да е ясно колко са случаите на европейски заповеди за арест, издадени от съда, и колко – от прокуратурата, на какво се дължи тази ниска изпълняемост на заповедите и какви мерки трябва да се предприемат.

Спopeд пpaĸтиĸaтa нa Cъда на EC, когато peшeниe зa издaвaнe нa ЕЗА е взето не от съд, a от пpoĸypop, трябва да съществуват гаранции, че обявеното за издирване лице не е излoжeно нa pиcĸ, както и че прокурорът не може да получава ĸoнĸpeтни yĸaзaния зa дeйcтвия oт cтpaнa нa изпълнитeлнaтa влacт. Споделяте ли тезата на Андрей Янкулов, че липсата на съдебен контрол върху постановено задържане от прокурор в България е проблем? Както и на адв. Емилия Недева, която е по-крайна в мнението си, че в момента в България се провежда напълно безконтролен начин на наказателно преследване…

Това, което мога да кажа, е, че след като в края на 90-те години и в началото на първото десетилетие на новия век започна една добра реформа на наказателноправната ни система, в последните години сме свидетели на работа на парче, на инцидентни и спонтанни промени в законодателството и на откровени прояви на произвол от страна на висшето ниво в прокуратурата. Дали това се дължи само на липсата на контрол от страна на съда, е трудно да се каже, защото липсва както задълбочен анализ на проблемите, така и политическа воля за решаването им. Първо трябва да се признае, че има системен проблем в българската прокуратура и в начина, по който тя се ръководи, а решенията трябва да дойдат след широк обществен дебат.

След като стана публично достояние решението на Съда в Люксембург, правосъдната министърка Десислава Ахладова спешно свика работна група, която да подготви нов законопроект. Но това не е ли просто театрален жест, при положение че законодателни промени без действащо Народно събрание не могат да се направят? Или в ГЕРБ са толкова сигурни, че ще спечелят изборите, та гледат да не губят време и да подготвят законопроект, който да бъде приет от следващия парламент?

Безспорно да се събере група, която да изработи промяна в законодателството, е правилна стъпка, макар в условията на избори и при липсата на парламент този процес да се отложи във времето. Важен е сигналът, който се подава към политическите сили в навечерието на избори, за да могат те да се обединят около ключови за обществото въпроси.

Заглавна снимка: Стопкадър от участие на адв. Кашъмов във видеопоредицата „Времето на Европа“ на НБУ от декември 2020 г.