Писателка. Редакторка на българска и преводна литература. Рецензентка и литературна консултантка. Създателка на книжния сайт „Литературни разговори“.
Рядко се случва (особено в България) писател да открие сродната си писателска душа и да го заяви публично. Точно на това ставаме свидетели в поредната рецензия на Антония Апостолова, която този път ни се разкрива и в амплоато си на автор.
В момент, в който крайният консерватизъм взема връх в настоящия ни свят, Антония Апостолова ни връща към разказите на един съвременен кипърски писател, който насища с дълбока човечност темата за насилието над ближните, слабите, различните, чуждите, другите.
За срезовете и шевовете между поколенията, за това какви са мечтите на тези, които никога не сбъдват мечтите си, за класовите разделения и за едно класово предопределено детство. Антония Апостолова започва книжната година с роман, отличен с „Гонкур“.
„Просто, но напоително, красиво, но без нито една излишна дума, проникновено, ала без грам претенция.“ Ето така описва Антония Апостолова стила на Елизабет Страут и ни праща за Коледа в чешитския свят на неустоимата и необикновена Олив Китридж.
Главен герой на романа, който ни препоръчва Антония Апостолова, е Европа: застаряващата „дама с история", с чийто повехнал блясък се захранват неуморните двигатели на световния туризъм. Има ли бъдеще тази любима наша европейска идея и мечта, и въобразена общност?
Докато лятото се превръща в спомен, Антония Апостолова ни препоръчва книга за спомените от всекидневието на детството, порастването и една магическа гора, през която всички рано или късно минаваме и наяве, и насън.
На прага на есента Антония Апостолова ни препоръчва книга в „есенния“ жанр на мемоарите – романа на френската нобелистка Ани Ерно. Текст, написан сякаш през погледа на няколко поколения, преживели социалните турбуленции във втората половина на ХХ век.