Журналистка. Вярва в критичния ум, любопитството и щипката лудост.
Преговорните въртележки приличат все повече на влакче на ужасите, чийто екстремен маршрут води директно към бездната. Ако на бездната не ѝ писне и не погълне всичко, преди политическият елит да успее да се сгромоляса в нея.
Дали между политическите парадокси, с които, щем – не щем, свикнахме да живеем, ще се намери някакъв „хак“ за реално работещо решение за правителство? Някой трябва да разшифрова възможните варианти за бъдещето, за да не влезем в поредната системна грешка.
Преговорите за съставяне на правителство подозрително приличат на танцова забава, в която партньорите не се стараят да са в синхрон, а да се опазят от болезнено настъпване. А има и такива, които се правят, че нямат никакъв интерес към дансинга, докато всъщност трепетно очакват да ги поканят на танц.
Изтече първата работна седмица след петите парламентарни избори за последните две години. Очертава се съвсем скоро да има шести. Никой не смее да го каже, но действията на политическите партии говорят за това. Анализ на Емилия Милчева
Какво ще покажат на политиците резултатите от изборите на 2 април – че избирателите гласуват с надежда или от гняв, или пък може би с омерзение...? А някои изобщо и не гласуват. Емилия Милчева смята, че е време да се разгневим.
Румен Радев си прави каквото си поиска и никой не може да му каже нищо. Не че няма желаещи, просто нямат възможност, защото лека-полека президентът се превръща в самодържец, който няма намерение да се съобразява, че тази власт не му принадлежи по конституция. Анализ на Емилия Милчева.
Емилия Милчева задава въпроса на въпросите. Той не е сред тези в заглавието, но е ясен за всички ни: какво бъдеще за България ни предлагат политическите сили? Вижте в анализа дали някой се осмелява да даде отговор.