Създателка на образователната платформа „Как се пише?“, редакторка и коректорка в „Тоест“ и водеща на рубриката „Порция език“. Смята, че правилата са създадени за хората, а не хората – за правилата.
Ще е суперуникално, ако си даваме по-ясна сметка за вървежните думи, които мятаме в комуналната пералня до пълното им обезцветяване. А синонимният речник е мегаяко четиво (дори когато е само в главата ни). Още една епична порция език, поднесена ни от култовата Павлина Върбанова.
Кой, кого или какво? Който, когото или каквото? Понякога се загубваме в изречението, а навигацията ни из синтактичните дебри „забива“. На правилата ли да вярваме, или на интуицията си? Или на Павлина Върбанова, която отново дава ценни съвети.
Да бъдем по-толерантни към онези жилави места в езика, които звучат грубо и недопечено, но след време, без да съзнаваме, ще припознаем и приобщим. Такава е логиката на езиковия развой, обяснява Павлина Върбанова и дава хубав пример с особено продуктивните представки и наставки.
Ако ви се струва, че навигацията в употребата на слято, полуслято и разделно писане нещо ви се изплъзва, не се тревожете. Случва се и в най-добрите семейства. И във филологическите също. Павлина Върбанова обяснява защо и как.
Крайно време е да престанем да се държим като „консерва“ и като „делюлю“ и да осъзнаем, че нашият език е неединен и в това е шансът за развитието му. Както и че разговорите на тази тема не са разговори за ядрена физика. Тоест време е за широк професионален и публичен дебат.
Излиза, че никак не е лесно да сме учтиви, без да сбъркаме някъде. Защо правилата за употреба на главната буква и за съгласуването ни затрудняват и сме склонни да ги пренебрегваме? В новата си статия в рубриката „Порция език“ Павлина Върбанова размишлява именно върху тези въпроси.
Надали има граматични форми, които са по-низвергнати от деепричастията. Защо много хора се въздържат да ги употребяват и основателни ли са аргументите срещу тях? Павлина Върбанова хвърля повече светлина върху проблема.