Отива ли България там, откъдето Унгария се връща?
Унгария затваря цикъл, а България сякаш е на прага на нов. Между фигурата на „спасителя“, руското влияние и отслабващите институции стои въпросът „Накъде завиваме ние?“. Коментар на Светла Енчева.
Светла Енчева
282 публикацииЖурналистка, социоложка, активистка в областта на човешките права, а вече и редакторка в „Тоест“. Стои зад сайта Genderland. Най-добре се справя като свободен електрон.
Седмицата (6–11 април)
Воскръснали словеса, Тръмп, великденски заек и бомбардировки, ще напуснат ли САЩ НАТО, защо няма лидерски дебати и какво (не) пише за жените в предизборните програми, разговор с Надежда Цекулова – това беше „Тоест“ тази седмица.
Анахронизъм: Жените в предизборните програми през 2026 г.
В предизборните програми на партиите и коалициите жените почти липсват, освен като майки и демографски ресурс. Теми като равенство, насилие и труд остават встрани или се появяват бегло. Прегледът на тези програми показва системно изместване на разговора за правата на жените. От Светла Енчева.
Изборите, които нямаме
Този текст тръгва от привидно прост въпрос и стига до неудобен извод: в предстоящите избори изборът не е между модели на управление, а между различни версии на едно и също обещание, от което леко ни е втръснало. Какво всъщност ни предлагат партиите? От Светла Енчева.
Седмицата (9–14 март)
България е на картата на анимациите, Близкият изток понякога е Среден, журналистиката е изчезващ вид, гласовете на Америка говорят за много пари, а Анета Василева – за архитектура и не само, син на турски гастарбайтери печели в германска провинция, пък Бойко Борисов пие прощално кафе.
Случаят Джем (Йоздемир). Защо „Зелените“ победиха в Баден-Вюртемберг
Победата на „Зелените“ изглежда като статистическа грешка – 0,5 пункта пред ХДС. Но е важна, защото зад този резултат стои човек. Джем Йоздемир – син на турски гастарбайтери, „шваба“, както сам се нарича, и попкултурна фигура – се оказа факторът, който преобърна изборите. Как – от Светла Енчева.
На позорния стълб
Темата „педофилия“ е достатъчно токсична, за да накара политиците да изглеждат единодушни. Така без особени колебания парламентът направи част от „регистъра на педофилите“ публична. Но предпазва ли това децата, или просто превръща страха в удобен политически инструмент? От Светла Енчева.