Журналистка, социоложка, активистка в областта на човешките права, а вече и редакторка в „Тоест“. Стои зад сайта Genderland. Най-добре се справя като свободен електрон.
„Революцията няма да я дават по телевизията.“ Гил Скот-Херън е бил наясно с това отдавна. Контекстът днес обаче е друг – за да могат да оцелеят финансово, (сравнително) надеждните медии заключват съдържанието си и така се създават информационни касти, но и паралелни реалности. От Светла Енчева.
Тази седмица в „Тоест“: прасетата – по Оруел, Pink Floyd и в българската политика, хора без дом, улични музиканти, динозаври, комети, ваксини, генни терапии, Йовко Ламбрев между технологиите и кафето, стихотворение на месеца, Катерино nomen и поезията на Катерина Василева.
Светла Енчева тръгва по следите на уличните музиканти в София, за да ги пита как всъщност се става уличен музикант и какво разрешително трябва да имаш за пред Общината. Оказва се, че всички знаят нещо различно и нищо не е докрай ясно. Ама това учудва ли някого?
Репортер изскача от засада пред пострадал от бедствие с въпроса „Как се чувствате?“. Виждали сте го стотици пъти по телевизията. И сигурно сте се питали какво ни носи този въпрос. На нас – нищо. На телевизията – рейтинг. За сивата зона на журналистическата етика у нас от Светла Енчева.
Светла Енчева с паралел между два нашумели случая, в които са намесени деца. В единия ги намесиха от „голяма загриженост“, но без реална нужда, институциите и политиците, а в другия пак институциите и политиците си затварят очите за истинския проблем – насилие над малко дете от учителката му.
Тази седмица в „Тоест“: Е.Т., „Лукойл“, ти роден наш, елегантни компютърни игри, разговор за филма „Снежа“ и „Франц“, стихотворение на месеца. Без да забравяме препоръките.
За нищо на света не трябва да позволяваме децата да се чувстват добре в училище. Както сме го минали ние и ей ни на – нищо ни няма, така ще го минат и те. Светла Енчева с ироничен коментар върху гласуваните наскоро на първо четене образователни промени.